Ще дарите ли надежда?

Жалостта и благотворителността са две различни неща...

5/Това е приказка за борбата и опита да живееш. Тя е обикновено момиче от ямболското село Симеоново и вече 12 години живее с диагнозата тумор на гръбначния стълб. Била дете, когато й съобщили страшната диагноза. Минала четири операции и се примирила, че ще върви трудно. Това разбрахме от репортажа на БТВ.

Момичето споделя, че допреди две години, когато гръбначният й стълб отказа и оттогава е в количка. Петя е сама в болницата, когато научава страшната новина. Така започва битката между надеждата и отчаянието. Получава отказ след отказ от болници в Германия и Израел. Само една клиника в Турция дава надежда. За операцията са необходими сто хиляди лева.

Това е информацията, която ни развълнува. Знаете ли, убедени сме, че българите са милостиви и състрадателни. Това се е доказало с годините.  Благотворителността и жалостта е заложена в народопсихологията ни.

Но, каква е разликата между благотворителност и милостивост? Вземете пример с делото на братята Евлоги и Христо Георгиеви.  Имат финансови възможности и построяват най-големия и до днес университет. Така че може да се каже, че благотворителността е цел и мисия. Правиш нещо, което да има ефект и след 10 години. А, милостивостта е нещо ежедневно. Купуваш баничка на сирачето или му даваш някакви пари, но на другият ден това, което си направил, няма ефект. Сирачето пак си е сираче.

Това е само теория. Факт е обаче, че благотворителността не ни е чужда. Ако се върнем на случая с момичето, което 12 години се бори със страшната болест, сме убедени, че ще се съберат парите.

Българите сме състрадателни и даваме. И така трябва да бъде.

Помните ли, детенцето Дарина. След като почина през 2007 година, родителите му създадоха фондацията „dari na…”, която първоначално беше „save darina” , за събирането на парички за болното дете. Сега благотоворителната кампания съществува за да набира средства за болни дечица.

Друга така фондация е „Българската Коледа“, която всяка година събира големи суми.

Вярно е, че има доста неверни и лъжливи инициативи. Примери много. Хората, обикалящи по заведенията и магазините със снимки на болни деца, които спешно се нуждаят от операция в чужбина. Разхвърлят ти някакви документи, които са с съмнителен произход и ти казват „Помогнете с колкото можете“. Но, не, на такива благотворителни каузи, не вярва българина. И, това е съвсем нормално.

Трябва да бъде доказано, че парите наистина отиват именно там, при детето.

Когато говорим за благотворителност, не може да не споменем и историята на неразумния баща на блъснатото от Максим Стависки момиче през 2007, който похарчи парите за дъщеря му на казино. Е, да, тук вече благотворителността се изражда в безумна глупост. Да похарчиш парите за лечение на детето си е безумие, меко казано. Тогава цяла България беше потресена от тази новина.

А, Мануела Горсова и до ден днешен се бори, а безразсъдството на баща й все още се помни.

Но, не можем да съдим за всички благотворителни каузи само по този пример, нали? Той е лошият, но не и масовият. Като цяло, българите вярват в такива каузи и ги подпомагат. Състрадателни сме и по този начин правим нашето ежедневие малко по-добро.

/40

Facebook Коментари

Коментирай

Трябва ли АЕЦ "Белене" да бъде построена?

Не.

56.00%

Да.

40.00%

Не мога да преценя.

4.00%

Блогове