Ще предизвикат ли изборите за Европарламент политическо сътресение в Европа?

Ще предизвикат ли изборите за Европарламент политическо сътресение в Европа? - картинка 1

Евроизборите на 23-26 май може да се окажат повратна точка в следвоенната европейска политика

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер бе толкова слисан, след като унгарският премиер нападна имиграционната му политика, че на всеослушание измърмори "Не мога да повярвам на това, което чета". Когато партията на Орбан по-късно го направи обект на злостна предизборна агитационна кампания с плакати, Юнкер отново бе изумен и каза: "Наистина не може да направиш нищо срещу лъжите".

Врагове от противоположни лагери? Не, те принадлежат към една и съща християндемократическа група на Европейската народна партия (ЕНП), господстваща сила в Европейския парламент и на теория трябва да са близки съюзници на евроизборите през май.

Вместо това политическата братоубийствена ежба е във фокуса на това гигантско упражнение по демокрация, което обхваща 27 страни и включва близо половин милиард души. Изборите за Европейски парламент на 23-26 май може да се окажат повратна точка в следвоенната европейска политика. Някои традиционни центрове на влияние могат да започнат да се рушат, което ще позволи на екстремистките, популистки партии да спечелят повече влияние и да придадат нова посока на европейската политическа машина.

"Никога не сме виждали подобно нещо на евроизборите", каза професорът по европейска политика Хендрик Вос от Университета в Гент във връзка с неприятната атмосфера около изборите.

Евроизборите се провеждат като национални гласувания в 27 държави членки. Националните политически партии със сходна идеология се обединяват в паневропейски политически групи като десноцентристката ЕНП, левоцентристката Партия на европейските социалисти (ПЕС) и либералната про-бизнес партия Алианс на либералите и демократите в Европа (АЛДЕ).

През годините големите политически групи започнаха да се стремят да присъединяват необвързани национални партии, и да разширяват електоралната си база. Дори тези новоприети членове да не са близки до основните им ценности, те могат да увеличат присъствието им в Европейския парламент. Някои фракции обаче са възприели силно различаващи се програми вътре в своите групи като могат да варират според географското си разнообразие от Финландия до Унгария, и до Португалия. Някои като твърдо антиимигрантската дясна партия "Фидес" на Орбан могат сега да се отцепят, като отслабят центъра и засилят разделенията.

ЕНП, например, приветства италианския популист Силвио Берлускони преди две десетилетия. Партията "Фидес" на Орбан го последва скоро след това. Други групи се изправят също пред подобни вътрешни проблеми, като АЛДЕ с популисткия чешки лидер Андрей Бабиш, който е обвиняван в злоупотреби с евросубсидии за земеделието, и ПЕС с румънските социалдемократи, за които критиците казват, че отслабват борбата на съдебната система с корупцията. Но никъде нещата не стигат до прехвърчане на политически искри като в ЕНП.

Отначало Орбан бе насърчаван заради антикомунистическите му позиции, но с годините той се превърна в антиимигрантски популист, призоваващ за "нелиберално" общество с автократично управление, нещо което влезе в силно противоречие с ценностите на ЕНП.

Нещата се нагорещиха миналия месец, когато Орбан изригна със своята антибрюкселска реторика, представяйки Юнкер като заговорник, който цели да се разпорежда със страни като Унгария, и да отвори европейските граници за всички мигранти. Той покри Будапеща с плакати, представящи Юнкер като въплъщение на злото.

"Смятам формулировките в агитационната кампания в Унгария срещу Жан-Клод Юнкер, която се посреща с неразбиране в широки кръгове от ЕНП, за неприемливи", каза в петък австрийския канцлер Себастиан Курц, влиятелна фигура в ЕНП. Сега

ЕНП е изправена пред политическа дилема: трябва ли да се отвърне от Орбан заради принципите си, каквито и да са последствията, или да го държи изкъсо, за да не се съюзи с други антиевропейски популисти?

"В тази нова динамика възникват нови възможности", отбеляза италианският политически анализатор Алберто Алемано.

В периода след предишните евроизбори през 2014 г. Великобритания гласува за излизане от ЕС, а Италия и Австрия сформираха правителствени коалиции, които включват крайната десница. В повече от десет европейски държави има неустойчиви правителства на малцинството, а Полша е станала толкова враждебна към Брюксел, колкото и Унгария.

"След падането на Лондон, Рим, Варшава, Будапеща или Виена в ръцете на антиевропейски или ксенофобски сили, вече не говорим за "враг пред портата", а за "враг сред нас", написа Хосе Игнасио Торебланка за Европейския съвет за международни отношения.

Всичко това става в момент, когато Европейският парламент вече има повече правомощия. Служил прекалено дълго като място за почетни длъжности за пенсионирани политици, парламентът сега е ефективно място за вземане на решения с реално влияние върху въпроси, вариращи от Брекзит до екологични стандарти. Първите прогнози за разпределението на местата в 705-членния законодателен орган, направени миналата седмица, показват спад в подкрепата за ЕНП и ПЕС. Християндемократите се очаква да получат 183 места, а социалистите понасят още по-големи загуби и падат до 135 места, с което за първи път тяхната голяма коалиция няма да има мнозинство. Популистите ще придобият повече влияние по време на предстоящия 5-годишен мандат.

Влиятелният мозъчен тръст VoteWatchEurope посочва, че "десните националисти се очаква да увеличат подкрепата си, въпреки че вероятно няма да успеят да получат 25 процента от местата". Но една обединена група от десни националисти може да стане втората най-голяма група в парламента, отбелязва мозъчният тръст.

Досега популистките и екстремистки партии ставаха все по-гръмогласни и използваха смущаваща реторика на заседанията на Европейския парламент, но имаха твърде незначително влияние върху парламентарната дейност. Но с повече места и по-добра координация антиевропейските сили могат да оказват по-голямо влияние върху взимането на решения в Европа и да дадат отпор на проевропейската визия на френския президент Еманюел Макрон за все по-тесен съюз. Това ще е музика за ушите на Орбан и тежко поражение за Юнкер.

Тъй като Юнкер няма да се кандидатира за още един мандат като председател на Европейската комисия, изборите през май може да са последен етап от борбата му. Този етап не е приключил и Юнкер иска да защити своето проевропейско наследство.

"Не се предавам. Не съм такъв човек. Искам да съм пълна противоположност на това", каза Юнкер. /БТА

/10

Facebook Коментари

Коментирай

Трябва ли АЕЦ "Белене" да бъде построена?

Не.

56.00%

Да.

40.00%

Не мога да преценя.

4.00%

Блогове