Ще те целуна и ще си отида!

Поетите са влюбчиви хора. А големите поети са по своему трагично влюбчиви. Затова те много страдат в любовите си.

Първите жени в живота на малчугана Никола Йонков Вапцаров са двете му баби протестантки в Банско – Милана Везюва по майчина линия и Мария Проданичина. Първите притчи за харамии, комити и песните за тях малкият Кольо слуша от бабите си. През лятото на 1932 година на един събор в Горноджумайско Вапцаров се запознава с друга красавица - Бойка Димитрова, също студентка в София, но по математика. Той вече работи във фабриката на братя Балабанови и живее в село Бараково.

Бойка напуска следването си и изпепеляващата им любов променя рязко съдбата и на двамата. Точно по това време са междуособиците във ВМРО и бащата на Никола - Йонко Вапцаров е отвлечен от крилото на Иван Михайлов. 

Родителите на Бойка не давали щерка си на младеж с неясно бъдеще и още на другата вечер Никола идва с файтон пред дома на любимата си, и под неистовия плач на майка си, Бойка се качва на файтона с куфар и бохча в ръце, за да пристане на Никола. 

Следват перипетиите по сватбата. Въпреки че е убеден атеист Вапцаров е протестант по църковни документи. Ходи до Банско и взима разрешение от пастора на евангелистката църква, за да премине в източноправославната вяра.

Скоро започват несполуките в живота на Никола и Бойка. Него го уволняват от Мукавената фабрика в Кочериново и заминават за София да си търсят хляба. Безработица и мизерия съпътстват дните им в столицата. На 4 януари 1936 година им се ражда син Йонко. Детето живее само седем месеца, заболява и умира от недохранване. През 1941 година губят и втора мъжка рожба. Бойка ражда преждевременно и бебето живее само няколко часа.

Междувременно Никола вече е въвлечен в подривната нелегална дейност на БКП. Пренася взривни вещества и оръжие, участва в организирането на атентати срещу немците в България. Интернират го в Годеч за няколко месеца. На 4 март 1942 година го арестуват в жилището им в София, за да бъде осъден и разстрелян на 23 юли същата година.

Тук вече не помага старото приятелство на баща му Йонко Вапцаров с цар Борис Трети, а преди това и с баща му Фердинанд. Представителите на Хитлер в София са безмилостни – те настояват за суровите наказания на уличените в подривната дейност. И така се появява вечното "Прощално"..

Но то наистина ли посветено на Бойка?

Наскоро се разбра и за една друга любов на поета – драматичната артистка от Народния театър след 9 септември 1944 година Иванка Димитрова.

Той поет, тя артистка - двамата веднага намират сродство в душите си. Намират допирателни и в общата им конспиративна дейност. В следствения арест на Дирекцията на полицията дори лежат в съседни килии.

Общуват си чрез морза по стената. Гадаем, но може би тази любов го е мотивирала, за да се впусне към самоубийствената нелегална дейност, която ускорява срещата му с куршумите.

Много дълго двете кандидатки бяха в неравностойно положение. Едната - Бойка Вапцарова, беше охранявана от идеологията. Която не допускаше и помисъл за нещо друго освен законната съпруга. Невъзможно за иконовото изображение на революционера, героя, пролетарския поет е да има друга. Вапцаров трябваше да бъде свързан с любяща го жена, заслужила и неговата голяма ответна любов. И великите прощални думи от “Прощално”. Другата - актрисата (народна по звание) Иванка Димитрова, следваше да премълчава любовта си. Мълчеше и заради идеологическата святост на Вапцаров, и заради своя семеен статут - съпруга след 1944 г. на видния функционер на БКП Лъчезар Аврамов.

А от показанията на Вапцаров се разбира, че жена му Бойка не е и подозирала с какво се е захванал. В тях той се самоупреква, че е бил принуден да я лъже за причините за отсъствията си от дома. Но и в тази ситуация не е ясно чие не-присъствие изживява по-трудно. И с коя от двете иска да е след смъртта си в стихотворението. Докато са съседи в килиите в Дирекцията на полицията, двамата са общували с помощта на морзова азбука. И обръщението на Вапцаров към Димитрова в началото на сеанса е било “жена ми”. Досущ като посвещението в “Прощално”. И в едно и също време. Впечатляващо и като че ли решаващо.

Кое разгневява Бойка при прочитането на “Прощално”? Текстът му, по-скоро една думичка - “неискан”. Нали си спомняте втълпяваното ви “нечакан и далечен гост”. Но оригиналът на двата запазени ръкописа е “нечакан и неискан гост”.Факт № 5, който тя цял живот представя като “нечакан и далечен гост." А всъщност недолюбваният оригинал съдържа спасителния за нея аргумент като обект на посвещението. Познат парадокс - да си криеш алибито.

В плана на творбата “нечакан и неискан гост”не коментира взаимоотношения между съпрузите Никола и Бойка. Епитетите обясняват поведението на отвъдния гост в сюжета на “Прощално”. И доизвайват съвършения лиризъм и съвършената любов в творбата. Но реакцията на Бойка не е била към литературна творба, а като към съпружеска реплика. И “неискан” се оказва силен дразнител, който е можел да погуби безценния ръкопис. На Бойка и през ум не й е минавало, че “на жена ми” има друг адресат. А женската интуиция щеше да я поведе към ревността. Ако е имало причини.

Едва ли е имало. Някъде през януари - февруари 1942 г. (арестът на поета е на 4 март) Бойка прави спонтанен аборт. Така не оцелява и втората рожба на младото семейство, просъществувало 8 години. Каквото и да е имало в брака им, каквото и име да е придобила Бойка след разстрела на Никола, тя си остава Жената за него. Може и да е имал извънлитературно право на това “неискан”, но това не е достатъчно “Прощално” да бъде посветено на друга.

Народът май се оказа прав и в това гласуване. Той (и аз) може да бъде опроверган само с убедително и ясно фактологично доказателство. А дотогава трябва да замлъкнат всички “познавачи” на Вапцаров и любовите му.