На днешния ден честваме Деня на Патриарх Евтимий, една от най-великите личности в българската история
Сведенията, които имаме днес за Патриарх Евтимий, са базирани предимно на житията, написани от неговите ученици. Според тях той е роден около 1327 г. в Търново и вероятно произхожда от знатния род Цамблак. Получава образованието си в манастирите около Търновград (дн. Велико Търново) и приема монашески чин.
Около 1350 г. постъпва в Килифаревския манастир, привлечен от славата на Теодосий Търновски. Именитият духовник го провъзгласява за свой пръв помощник и иконом на манастира, а самият той се уединява в гората, отдавайки се на безмълвие (исихия). Евтимий има задачата всяка вечер да ходи при него и да му докладва за случващото се в обителта. За да съобщи за приближаването си, той трябва да бие клепало.

Легендата разказва, че Евтимий вижда учителя си по време на молитва като огнен стълб, а на следващия ден, обливайки се в сълзи св. Теодосий предсказва, че един ден Евтимий ще бъде Търновски патриарх, но по негово време България ще изчезне, а народът й ще погине.
През 1363 г. св. Теодосий заминава за Цариград (дн. Истанбул) заедно с четирима свои ученици. Евтимий е един от тях. Скоро след пристигането им в патриаршеския манастир "Св. мъченик Мамант" Теодисий умира. Това подтиква бъдещия търновски патриарх да постъпи в манастира "Студион". По-късно се премества в лаврата на Свети Атанасий Атонски на Атон.
Скоро след пристигането си е наклеветен, че крие в килията си някакво голямо съкровище на българските царе. Византийският император Йоан V Палеолог разследва лично случая и решава да заточи Евтимий на остров Лимнос. След освобождаването си от заточение, той се присъединява към Зографския манастир.
По това време Зиграфският манастир е едно от местата, където мистичното учение на исихастите намира здрави корени. Според тях само при усилена молитва и вглъбяване, вярващият може да постигне единение с Бог.

През 1371 г., след седемгодишно странстване, Евтимий се завръща в България и основава църквата "Св. Троица", която се намира на 10 км от Търново. Около него се оформя група от ученици, които помагат за организирането на манастира, познат днес като Патриаршеския манастир. Именно в този манастир се организира и Търновската книжовна школа.
През 1375 г., след смъртта на българския патриарх Йоаникий II, Евтимий е провъзгласен за патриарх на Търново. Привърженик на исихазма, той преследва ересите и упадък на нравите. Получава известност в целия православен свят и мнозина митрополити и игумени се обръщат към него за тълкувания на богословски и църковни въпроси.

Една от най-важните стъпки, които новият патриарх предприема, е реформата в българския книжовен език. Патриархът не е доволен от по-старите преводи на свещените книги. Грешките на преводачите са се натрупвали с годините и довеждат до сериозно изопачаване на свещените текстове, до погрешно тълкуване на смисъла им и появата на ереси.
През пролетта на 1393 г. султан Баязид І обсажда Търново. Иван Шишман не е в града и патриарх Евтимий ръководи защитата му.
Градът издържа тримесечна обсада. На 17 юли 1393 г. турците превземат столицата, като най-вероятно Патриарх Евтимий е договорил предаването на града заради опасността в крепостта да избухнат епидемия и гладни бунтове.
Сюлейман Челеби снема обсадата, след което оставя един гарнизон за охрана на града. В летописа на Григорий Цамблак се споменава, че
османският управител събира всички видни търновски граждани и боляри чрез лъжа в една от столичните църкви под предтекст, че ще се съвещава с тях по управленски въпроси. Вместо съвещание, видните българи намират смъртта си.
Евтимий също е осъден на смърт, но е спасен в последната минута от чудо. Легендата разказва, че когато палачът вдига ятагана си, за да отсече патриаршеската глава, ръката му се вкаменява.

Уплашени от случилото се, османците решават да заточат духовника.
Предполага се, че е заточен в Бачковския манастир, където и умира около 1401 - 1402 г. Все още обаче има спорове дали българският патриарх е погребан в околностите на манастира.

Патриарх Евтимий е канонизиран за светец и паметта му се почита в един и същи ден с паметта на свети Евтимий Велики - 20 януари.
С какво още е забележителен днешният ден:
1320 г. - Херцог Владислав I става крал на Полша.
1600 г. - Светата инквизиция признава Джордано Бруно за еретик.

1841 г. - Китай отстъпва Хонконг на Великобритания и възстановява управлението си в тази територия едва през 1997 г.
1877 г. - Приключва Цариградската конференция без да вземе решение за съдбата на християнското население на Балканите.
1895 г. - В щата Ню Хампшър започва рутинно използване на рентгенов апарат за клинични цели.
1937 г. - Франклин Делано Рузвелт поставя началото на полагане на клетва на президента на САЩ в този ден. Преди това датата е била 4 март.

1941 г. - Втората световна война: Правителството на България решава да присъедини страната към Тристранния пакт.
1942 г. - Втората световна война: В Берлин, нацистите провеждат конференция на тема окончателното решаване на еврейския въпрос, известна като Конференцията Ванзее, която дава насоки на практиката на масовото ликвидиране на евреи.

1945 г. - Втората световна война: Унгария подписва акт на безусловна капитулация и обявява война на доскорошния си съюзник Хитлеристка Германия.
1946 г. - Основана е Централна разузнавателна група на САЩ с акт на президента Хари Труман, която по-късно прераства в Централно разузнавателно управление - CIA.
1961 г. - Джон Кенеди стъпва в длъжността президент на САЩ, като най-млад и първи римокатолически президент. Неговото церемониално обръщение е едно от най-запомнящите се за 20 век.

1978 г. - Състои се първият полет на съветския безпилотен космически кораб Прогрес 7К-ТГ.
1980 г. - САЩ обявяват бойкот на Олимпийските игри в Москва.
1986 г. - Маргарет Тачър и Франсоа Митеран подписват договор за съвместно строителство на тунел под Ла Манш от Великобритания и Франция.

1993 г. - Основана е първата частна електронна медия в Република Македония телевизията А1.
1996 г. - Ясер Арафат става първия избран президент на Палестина.
2009 г. - Барак Обама встъпва в длъжност като 44-ия президент на САЩ и първия чернокож президент в страната.
