Славеят и розата

Славеят и розата - картинка 1

Оскар Уайлд и Алфред Дъглас

7/ "Искам да достигна такова състояние, когато ще мога в пълна простота и без никакъв афект да кажа, че в живота ми е имало два велики повратни момента: когато баща ми ме изпрати в Оксфорд и когато обществото ме заточи в затвора", пише Оскар Уайлд малко преди смъртта си.

И добавя: "Няма да доживея края на XIX в. Англичаните няма да понесат по-нататъшното ми присъствие."

Думите му се оказват пророчески. Той умира точно на предела на вековете - през 1900 г. На предела протича и целият му живот, защото едва ли има друг творец, който до такава степен да не се побира в обществената матрица. Всичко у него е провокация - всяка дума, всеки жест, поведението му, облеклото му, афишираната му сексуална ориентация, мислите и творбите му.

Младият денди извършва революция и в модата. Той се появява на приемите в измислени от самия него умопомрачителни тоалети. Пуска косите си дълги. Не се страхува от ярките тонове, а безупречният му вкус му помага да съчетава несъчетаеми детайли. Човек би помислил, че някои от най-екстравагантните съвременни дизайнери са се учили от него. Запазеният му знак обаче става живото цвете на ревера.

Писателят Оскар Уайлд е осъден от лондонския съд на две години каторжен труд за "крайно непристойно поведение с други лица от мъжки пол".

Писателят пострадва по вина на маркиза на Куийнсбъри - баща на неговия интимен приятел лорд Алфред Дъглас.

Уайлд се запознава с  Дъглас през 1891 година. Тогава младежът, по прякор Боси ("властен"), току-що е завършил Оксфорд и има славата на красив и разглезен млад мъж. Скоро приятелството преминава в бурна интимна връзка. По това време Оскар печели около сто паунда на седмица, като всичко отивало за удовлетворяване на желанията на Алфред. Скоро Дъглас въвлича Уайлд във викторианският подземен свят на гей проституцията. Бащата на лорд Алфред, маркизът на Куинсбъри, изобщо не одобрявал природата на връзката между сина си и Уайлд. Той често го заплашвал да остави сина му на мира, докато през 1895 г. оставя бележка на Уайлд в неговия клуб, на която пишело – "За Оскар Уайлд, изявен хомосексуалист".

През май 1897 година, той е пуснат от затвора, и макар здравословното му състояние да не е много добро, той се чувства духовно като прероден. Въпреки че Дъглас бил причината за всички лоши неща, случили се на Оскар Уайлд, той се събира отново с него през август същата година. Срещата не се одобрява нито от приятелите, нито от семействата им. Констанс Уайлд отдавна отказва да се срещне със съпруга си или да му разреши да вижда двамата им сина, но все още му изпраща пари. Двамата живеят заедно няколко месеца, но се разделят под натиска на семействата си, които заплашват, че ще ги лишат от средства.

 

Изпратено от площад Кортфийлд Гардънс

30 май 1895

Дете мое,
Днес помолих присъдите ни да бъдат издадени по отделно. Вероятно в този момент съдят Тейлър, така че скоро ще мога да се върна тук. Моя сладка роза, мое нежно цвете, моя лилия на лилиите, може би именно в затвора ще проверя силата на любовта си. Ще видя дали не мога да накарам злостните стражари да станат по-мили, щом усетят дълбочината на любовта, която изпитвам. Понякога си мисля, че ще бъде по-мъдро да се разделим.

Моменти на слабост и лудост!

Сега разбирам, че това би осакатило живота ми, съсипало изкуството ми, разбило музикалните акорди, които правят душата ми съвършена. Дори покрит с кал, аз ще те възхвалявам, от най-дълбоките бездни ще плача за теб. В моята самота ти пак ще бъдеш с мен.

Твърдо решен съм да не се бунтувам и да приема всяко насилие срещу мен в името на предаността ми към нашата любов, решен съм да позволя тялото ми да бъде обезчестено, стига душата ми да запази ненакърнен твоя образ. От копринената ти коса до нежните ти ходила – ти за мен си съвършен. Удоволствията скриват от нас любовта, но болката разкрива истинската й същност.

О, най-скъпо от всички създания, ако при теб дойде някой наранен от мълчанието на околните и самотата, обезчестен, превърнат в посмешище, ти би могъл да излекуваш раните му само като го докоснеш; би могъл да изцелиш душата му и да накараш нещастието му да избледнее за един кратък миг. Нищо няма да те затрудни и запомни – надеждата за това ме кара да живея, тази едничка надежда.

Това, което е мъдростта за философа и бог за светеца, това си ти за мен.

Да те съхранявам в душата си – това е целта на цялата тази болка, която хората наричат живот. О, любов моя, ти, когото ценя повече от всичко останало, бял нарцис в дивата пустош, мисля за тежестта, която пада върху теб, тежест, която единствено любовта може да облекчи. Не бива да тъгуваш за това, по-скоро бъди щастлив, че си изпълнил с такава безсмъртна любов душата на човек, който сега плаче в ада и въпреки всичко носи небето в сърцето си. Обичам те, обичам те, сърцето ми е роза, която твоята любов накара да разцъфне; животът ми е пустиня, разхлаждана от сладкия бриз на твоя дъх; очите ти са студените извори в нея, отпечатъците на малките ти стъпала правят сенчести долини само за мен, ароматът на косата ти е като смирна и където и да отидеш, след теб се разнася уханието на канела.

Обичай ме винаги, обичай ме винаги. Ти си върховната, съвършена любов на моя живот; няма и не може да има друга.

Реших, че е по-достойно и по-красиво да остана. Не можем да бъдем заедно. Не искам да бъда наречен страхливец или дезертьор. Фалшиво име, фалшив живот, прекаран в постоянно бягство от град на град – това не е за мен, не е за човека, на когото ти разкри в най-висша форма красотата на битието.

О, най-сладко от всички момчета, най-обичано от всички обичани някога, душата ми се стреми към твоята, моят живот е твоят живот и в целия свят на болка и наслада ти си моят идеал, моята радост, на теб се възхищавам, за теб жадувам.


Оскар

/30

Facebook Коментари

Коментирай

Трябва ли АЕЦ "Белене" да бъде построена?

Не.

56.00%

Да.

40.00%

Не мога да преценя.

4.00%

Блогове