Случвало ли ви се е да ви е страх да заспите? На тези хора - да

Случвало ли ви се е да ви е страх да заспите? На тези хора - да - картинка 1

Полицията стои безучастно, докато нощем пускат газ на спящи хора

Сред  най-странните и необясними събития на миналото столетие са извършените през 1933/34 и 1944 г. серия от атаки на фантомни газови нападатели срещу местни жители на окръг Ботътот, щата Вирджиния, и град Матун, щата Илинойс

Ботътот, Вирджиния

Първият документиран случай е в Хеймакертаун, окръг Ботътот, щата Вирджиния, където на 22 декември 1933 г. съпругата на господин Кал Хъфман усеща около 22:00 ч. миризмата на странен газ, очевидно впръскан умишлено в жилището им, и тъй като започва да ѝ се гади, решава да си легне, докато съпругът ѝ остава буден и нащрек, опасявайки се, че извършителят може да се върне.

След половин час това наистина се случва, след като нова вълна от газ изпълва помещението, в което се намира, заради което той незабавно отива до дома на хазаина им К. У. Хендерсън, откъдето телефонира в полицията, но пристигналият малко по-късно дежурен офицер Лемън така и не открива нищо необичайно.

Почти непосредствено след като полицаят си тръгва около полунощ, газът се появява за трети път, изпълвайки и двата етажа на къщата, като всички членове на семейството (двамата съпрузи и шестте им деца) и синът на хазаина, Ашли Хендерсън, са засегнати в една или друга степен от въздействието му – получават главоболие, гадене, подуване на лицето и свиване на устата и гърлото, като една от дъщерите на Хъфманови, 19-годишната Алис, даже губи съзнание и се налага да бъде съживена с изкуствено дишане, а няколко седмици след атаките периодично получава припадъци.

В хода на проведеното разследване не е установен видът на използвания газ (полицейският сътрудник доктор У. Н. Брекинридж единствено изключва това да е етер, хлороформ или сълзотворен газ) или самоличността на извършителя (Кал Хъфман и Ашли Хендерсън забелязват непосредствено след третата атака бягащ мъж край къщата), като единствената улика, открита на мястото на инцидента, е отпечатък от женски ток под прозореца, през който по всяка вероятност газът е впръскан в къщата.

Газовите атаки продължават отново на 24 декември, като този път място на действието е домът на съпрузите Хол и двете им деца в Кловeрдейл, които усещат само пет минути след като се прибират около 21:00 ч. от Рождественска служба в местната църква особена миризма.

Господин Кларънс Хол влиза в една от задните стаи на къщата, за да провери какво всъщност се случва, появявайки се малко след това със залитаща походка, заради което съпругата му, също усетила слабост и гадене, незабавно го извежда с децата навън, където двамата бързо идват на себе си, като само тя изпитва дразнене в очите през следващите два дни.

По време на разследването доктор У. Н. Брекинридж констатира, че използваният газ оставя сладникав вкус в устата и съдържа следи от формалдехид, а при извършения оглед в къщата отново е открита една-единствена следа – малка дупка от измъкнат от един от прозорците гвоздей, през която вероятно газът е впръскан вътре.

Последната атака за годината е на 27 декември в Траутвил, където заварчикът А. Л. Кели и майка му са обгазени в дома си около 22:00 ч., като впоследствие става ясно, че техен съсед забелязва пред къщата им в момента на нападението нов шевролет с мъж и жена в него, успявайки дори да запише част от регистрационния му номер, но независимо от това полицията не успява да го открие.

В периода 10 януари – 9 февруари 1934 г. са обгазени домовете на десетки семейства в окръга, като голяма част от засегнатите съобщават за физическо неразположение, включително изтръпване на тялото и гадене.

И този път обаче, като се изключат откритите на някои места стъпки, забелязаните бягащи силуети и изчезващите в нощта автомобили, отново не са открити полезни улики и не е установена идентичността на извършителя (извършителите).

Междувременно всеобщата паника сред местните жители достига своя пик, в резултат на което живеещите в по-отдалечени райони започват да прекарват нощта в компанията на съседи и приятели, а въоръжени с пушки и карабини мъже патрулират по пътищата.

Появяват се и различни теории, обясняващи случващото се, в които като причина са посочени игра на въображението, замърсяване на въздуха, дефектни комини и димоотводи, както и масова истерия, но нито една не е достатъчно убедителна.

След 9 февруари обаче атаките изненадващо спират, за да се подновят десет години по-късно на територията на щата Илинойс.

Матун, Илинойс

На 31 август 1944 г. Ърбан Рийф от градчето Матун, щата Илинойс, се събужда рано сутринта от странна миризма в спалнята, от която изпитва гадене и обща отпадналост.

Подозирайки, че съпругът ѝ може би е отровен с газ, госпожа Рийф решава да провери контролната светлина, но когато прави опит да стане от леглото, с ужас установява, че е частично парализирана, като по-късно това се случва и с една тяхна съседка.

На следващата вечер около 23:00 ч. през открехнатия прозорец на спалнята на семейство Кърни прониква силна сладникава миризма, от която госпожа Кърни губи чувствителност в краката си, устните ѝ изгарят, а в устата и гърлото ѝ се появява сухота.

Пристигналата полиция не открива нищо, но когато съпругът ѝ Бърт Кърни се прибира по-късно от работа, забелязва до прозореца на спалнята непознат висок мъж, облечен в тъмни дрехи и прилепнала шапка, когото се опитва да залови, но без успех.

Необичайните инциденти бързо стават публично достояние и градът е обхванат от паника. До 5 септември са регистрирани още четири газови атаки, като при всяка една от тях се съобщава за особена миризма, сърцебиене, временна парализа на краката, гадене и повръщане.

Същата вечер около 22:00 ч. съпрузите Карл и Бюла Кордес откриват на верандата си парче бял плат с размерите на по-голяма носна кърпа, излъчващ странна миризма, която госпожа Кордес има неблагоразумието да помирише, след което в рамките само на няколко минути развива тежка алергична реакция – устните ѝ се подуват, в гърлото ѝ се появява усещане за парене, започва да плюе кръв, а краката ѝ частично се парализират.

По-късно полицията открива на тротоара близо до верандата и още две веществени доказателства – шперц и празна опаковка от червило.

Опитвайки се да осуетят всякакви по-нататъшни атаки, въоръжени граждани започват да патрулират по улиците, като междувременно се разпространяват слухове, че нападателят, оставящ след себе си отпечатъци и драскотини по прозорците, вероятно е избягал от психиатрията или е странен изобретател, тестващ свое изобретение.

Други обаче считат, че причината за атаките е по-скоро масова истерия или дейността на местна индустриална компания, използваща различни химикали, включително въглероден тетрахлорид и трихлоретилен, които според някои могат да предизвикат наблюдаваните при регистрираните нападения симптоми.

Последната атака е на 13 септември, когато госпожа Берта Бенч и нейният син Орвил забелязват жена, облечена в мъжки дрехи, да впръсква газ през отворения прозорец на спалнята им, а впоследствие  в калта под прозореца са открити отпечатъци от обувки с висок ток.

След това нападенията, при нито едно от които не се наблюдава трайно увреждане на здравето, внезапно спират, но както и в Ботътот, Вирджиния, обяснение на загадката не е намерено.

 

/41

Facebook Коментари

Коментирай

Трябва ли АЕЦ "Белене" да бъде построена?

Не.

56.00%

Да.

40.00%

Не мога да преценя.

4.00%

Блогове