Смъртоносните „Черни вдовици“

Смъртоносните „Черни вдовици“ - картинка 1

Бедната, Бел! Инсценирала собствената си смърт!

4/ Това, което Ви разказахме за г-жа Котън доказва, че човек би могъл да се измъква безнаказано от убийство в продължение на много, много години.

Нейната американска „колежка“ Бел Гинес също е доказателство за това твърдение. Бел обаче се оказва по-хитра, успявайки да се измъкне от правосъдието и да изчезне в неизвестност, но не и анонимност. Тя дори оставя след себе си един вероятно невинен човек да обере цялата вина.

Когато нейната ферма изгоряла до основи в едно априлско утро на 1908 година и в пепелта намерили телата на Бел и децата й, жителите на град Лапорт, Индиана, си помислили:„Бедната, Бел!“.

Но през следващите седмици съчувствието им се изпарило, когато се оказало, че „бедната Бел“ е най-профилната убийца в страната. Доброволците, които се заели с разчистването на руините от изгорелия дом, откривали едно след друго отровени и обезобразени тела, закопани под кочината на прасетата.

Бел Полсдатер емигрирала от родната си Норвегия в Америка през 1883 година и първоначално заживяла със своята сестра Анна и нейния съпруг в Чикаго.

Там се запознала и омъжила за пазача на един търговски център на име Мадс Соренсон, превръщайки се в негова вярна съпруга, без да дава никакви поводи за съмнителни машинации. Тъй като не могли да заченат, двамата си осиновили три деца – Джени, Мъртъл и Луси – от други норвежки имигранти, които не можели да си позволят да ги гледат. Семейният живот бил щастлив до 1900 година, когато Мадс починал от неустановени причини. Скръбта на неговата съпруга изчезнала, когато получила 8 000 долара от застраховката му за живот.

Стягайки покъщнината и децата си, Бел напуснала Чикаго и се преместила в тихото, пасторално градче Лапорт, разположено малко над границата на щата Индиана.

Предимно норвежкото население се появило с подаръци за добре дошли на прага на изоставената ферма край града, в която се нанесли Бел и нейните деца.

Физически вдовицата Соренсон била доста едра жена, около 135 кг., с лице на обрулен от природата викинг. Но тя притежавала сексуален чар, с който привличала мъжете като с магнит. Излъчвала подканваща разпуснатост, доста рискована за онези времена. Някои жени в местната църква вече си шушукали, че деколтето на неделната й рокля е прекалено изрязано.

Скоро след пристигането й в Лапорт един добър човечец на име Питър Гинес се появил във фермата й. Тя го наела като общ работник, но всъщност отношенията им били много по-лични. Не след дълго вдовицата се омъжила за любовника си. Вдовецът Гинес внесъл малко богатство в семейната хазна. Финансовите тревоги на Бел приключили.

Но не минало много време и жителите на града, които преди това присъствали на сватбата им, сега облекли черните си дрехи за погребението на Гинес. Смъртта му била неочаквана и трагична. Голяма желязна месомелачка била паднала от кухненския рафт и разбила черепа му.

Областният патолог бил скептично настроен към причината за смъртта, но нямало други доказателства за насилствена смърт, освен собствените му подозрения.

Впоследствие един свидетел разказал, че си спомня как Бел „ридаеше, покрила с ръце очите си, но надничаше чевръсто през пръсти, за да види какъв ефект предизвиква у околните“. Смъртта била обявена за нещастен случай и Бел прибрала парите от застраховката на Гинес.

През следващите четири години работниците във фермата на Бел идвали и си отивали. Пристигали в началото на жътвата и изчезвали с прибирането на реколтата. Някои от тях се превръщали в нейни любовници, подобно на покойния Гинес. Тя шествала из града в компанията на тези мускулести типове, перчейки се с техните подаръци. Гражданите тъкмо научавали имената им, когато те изчезвали в неизвестното. Кършейки ръце, тя казвала на съседите си, че те „просто са си тръгнали“ един ден. Бедната Бел, мислели си те, бедната Бел.

Вдовицата публикувала обяви за работна ръка във вестник „Скандинавиан“, чийто читатели били главно норвежки имигранти. Описвайки се като вдовица, нуждаеща се от помощта на мъжка сила, тя избирала онези кандидати, които притежавали нещо повече от мускули. От значение била банковата им сметка. С тези работници тя търсела възможност за по-дълга връзка. Повечето вдовци я посещавали, влюбвали се в нейните домашно приготвени гозби (и сексуалните намеци, които им подхвърляла) и оставали при нея. За малко, разбира се, преди да изчезнат завинаги.

Съдбата в крайна сметка застигнала Бел Гинес. Или, по-вероятно… Бел Гинес манипулирала собствената си съдба. Какво наистина се е случило остава предмет на спорове до ден днешен.

В свежото утро на 28 април 1908 година фермата на Гинес избухнала в пламъци и изгоряла до основи. В избата, под срутените греди, спасителите открили и разпознали телата на децата на Бел. Край техните останки лежало тялото на по-възрастна обезглавена жена. Веднага се предположило, че Бел и децата й са били убити от някого, който след това е подпалил къщата.

Последният й любовник, работникът Рей Лемпхер, бил арестуван за убийство. Но, претърсвайки земите около изгорялата ферма, доброволците започнали да се натъкват на труп след труп, повечето заровени под кочината до основите на къщата. Фермата се оказала гробище за всичките любовници на Бел. Когато изследвали телата, много от тях показали следи от отравяне с арсеник. На други пък черепите били разбити с тъп инструмент.

Сред погребаните била и най-голямата дъщеря на Бел, за която всички в града знаели, че е отишла да учи в колеж.

Бедната Бел се оказала не тази, за която я смятали жителите на Лапорт.

Но накрая останал въпросът: Тялото на Бел ли е било в руините или тя е инсценирала собствената си смърт? Съдът избрал по-простия отговор и осъдил Лемпхер за убийство. Макар самата Бел да била без съмнение убийца, официалната присъда гласяла, че нейният любовник и вероятен съучастник е убил работодателката си от ревност или за отмъщение.

Жителите на Лапорт обаче възроптали срещу тази присъда. Те вярвали, и все още вярват до днес, че Бел Гинес се е измъкнала на косъм и вероятно е продължила да убива някъде другаде.

***

източник: Криминални досиета

/29

Facebook Коментари

Коментирай

Къде ще прекарате коледните празници?

Блогове