Ейми Арчър-Гилиган и умиращите старци
Ейми и Джеймс Арчър отворили старческия дом „Сестра Ейми“ през 1901 година в Нюингтън щата Кънектикът и бързо се сдобили с репутацията на грижовни пазители на заможните старци в Нова Англия.
Макар в квалификациите им да нямало и следа от медицинско образование, тяхното заведение предлагало точните терапии и медикаменти за щастливото и удобно пребиваване на възрастните пациенти. Клиниката станала толкова успешна, че шест години по-късно нейните собственици се преместили на няколко мили извън Нюкасъл в Уиндзор, където отворили дори още по-луксозния и модерен старчески дом “Арчър“.
Точно тогава, макар първоначално бавно и незабележимо, започнали да се случват странни неща.
Зад белите болнични стени пациентите умирали мистериозно и без причина. Завеждащият лекар, личен приятел на Арчър на име Хауърд Кинг, приписвал всяка смърт на старостта на пациентите. Дори когато съпругът на Ейми починал, изкуфелият д-р Кинг невинно описал смъртта му като „естествена“. Ейми ридала дълго над ковчега на Джеймс, д-р Кинг утешавал дребната брюнетка, след което тя отишла в офиса на застрахователната компания и прибрала парите от застраховката му за живот.
Ейми не останала вдовица за дълго.
Тя се омъжила за Майкъл Гилиган през 1913 година. Богатият вдовец се притекъл на помощ в бизнеса и слял банковата си сметка с нейната. Той не виждал нищо необичайно във високия брой на смъртни случаи в старческия дом на неговата съпруга – над десет смъртни случаи на година, всичките от „естествена смърт“. Очевидно никога не се замислил, че в повечето от случаите пациентите били напълно здрави и дори доста активни физически.
В крайна сметка той самият се сдобил с висока температура и болки в корема след като похапнал от една от типичните „питателни“ гозби на Ейми. Д-р Кинг за пореден път написал „естествена“ в полето „Причина за смъртта“ в смъртния акт на г-н Гилиган.
Макар повечето Черни вдовици да са крайно предпазливи, тактиките на Ейми Арчър-Гилиган били всичко друго, освен прикрити. Роднините на починалите пациенти се чудели защо техните родители или дядовци изглеждали в отлично здраве до момента, в който подписвали съгласие сестра Гилиган да тегли баснословни суми от техните пенсионни фондове. Подобно нещо се случило на Франклин Андрюс, Алис Гауди и всички останали, които подписали. Приблизително над 40 души. Местната полиция най-сетне се заела да разследва случая през 1916 година.
Властите открили в складовете на клиника „Арчър“ огромни запаси от шишенца с арсеник; Ейми обяснила, че го използва, за да убива плъхове и други гризачи. Нито полицията, нито следователите се вързали на думите й. Тялото на последния починал пациент било ексхумирано и, както и подозирали, в организма му открили убийствени количества арсеник. Още тела били изровени и резултатите съвпаднали. Дори нейният съпруг Гилиган бил сполетян от тази съдба.
След дълъг и нашумял процес в Хартфорд щата Кънектикът Ейми Арчър-Гилиган била намерена за виновна в убийство и получила доживотна присъда. Но ексцентричното й поведение зад решетките накарало властите да вярват, че тя в крайна сметка е луда. Изпратили я в щатска болница за душевно болни, където починала, говорейки си сама в тясната килия, през 1928 година.
***
източник: Криминални досиета
/10
