Смъртоносните „Черни вдовици“

Модната убийца Мари Александрина

4/

Мари Александрина била красива жена. Тя никога нямала проблеми с привличането на силния пол в своя роден град Лиеж в Белгия. На 33 години се омъжила за Шарл Бекер, който се смятал за щастливец, че е успял да спечели такава прекрасна жена. И в продължение на 20 години тя наистина била вярна съпруга. Но след две десетилетия Мари се отегчила до такава степен от живота с лишения от романтика работник, че направо й идвало да крещи. На 53 години тя знаела, че светът предлага много, много повече. Нейното време, си мислела Мари, е дошло. И подправила чая на Бекер с арсеник.

Почти веднага след това побързала да се влюби и омъжи за Ламбер Байер, но той се оказал поредното разочарование. Тя отровила и него само след един месец.  Вече развенчала мита за брачното блаженство, Мари решила да прекара остатъка от живота си във флиртуване и преследване на любовници.

Оставал обаче един проблем. За да се намърда в бляскавия свят, за който копнеела, и да срещне мъжа на мечтите си, тя трябвало да достигне нивото на заможната класа в Лиеж. Като вдовица на двама бюрократи от средната класа, Мари не била наследила достатъчно пари, с които да финансира мечтите си. Парите от наследствата й осигурявали достатъчно за един нормален живот и тя дори била в състояние да си отвори малък бутик за дрехи в моден квартал на града, но далеч не стигали за осъществяване на фантазиите й.

Мари измислила решение. Чрез магазина си, който предлагал модно и официално женско облекло, се запознала с известен брой дами от висшето общество. Тя бързо се сприятелила с тях и започнала да получава покани за техните соарета и чаени партита, организирани в разкошните им имения и градини. Убедила доста от тези жени да я наемат като моден консултант. Това била първата й стъпка към целта.

Стъпка номер две й донесла истински пари. Методът бил прост. Веднъж щом била поканена на частно модно ревю, по време на което се сервирали чай и сладкиши, Мари издебнала, когато никой не я гледал, и смесила напитката на домакинята със смъртоносна доза стрихнин. (Тя носела малко шишенце с отрова в чантата си). Жената се хванала за гърдите, бореща се за въздух, почервеняла като рак и се сринала мъртва. Мари прибрала от трупа й бижутата, парите и всичко, което сметнала за ценно.

За повече от година – от март 1935, до септември 1936 година – тя убила десет дами от висшето общество на Лиеж.

Мари допуснала една голяма грешка. Тя говорела твърде много. Една вечер в края на 1936-а безразсъдно се доверила на приятелка за източника на доходите си. На следващата сутрин жандармите почукали на вратата й. Тя обвинила приятелката си в клевета и почти успяла да се измъкне, но полицията претърсила жилището й и открила в чекмеджетата й повече диамантени дрънкулки и златни накити, отколкото са изложени в Лувъра.

Мари Александрина се спасила от бесилото само защото в Белгия рядко се екзекутират жени. Тя умряла в затвора, излежавайки доживотната си присъда. Без бижута, без мъже и без мечти.

***

източник: Криминални досиета


/10

Facebook Коментари

Коментирай

Трябва ли АЕЦ "Белене" да бъде построена?

Не.

56.00%

Да.

40.00%

Не мога да преценя.

4.00%

Блогове