Смъртоносните „Черни вдовици“

4/

Бланш Тейлър Мур от окръг Аламанс в щата Северна Каролина вероятно несъзнателно, но със завиден успех, копира своята предшественичка Нани Дос. Но, докато Нани била симатична веселячка по характер – поне на повърхността – Бланш клоняла към мрачните и лоши настроения.

Продукт на баща-алкохолик от ерата на Голямата депресия, който я заставял да проституира, за да си плаща дълговете от хазарт, Бланш Кайзър намерила спасение от дисфункционалния си дом и напуснала малкото градче Тархийл, омъжвайки се за първия мъж, който й предложил. Тя била на 19, а съпругът й Джим Тейлър на 24 години. Годината била 1952-а.

Макар прибързан, бракът им протекъл щастливо много години. Бланш родила две деца – през 1953-а и 1959 година. След десетилетия хармония обаче, връзката им започнала да се разклаща. Джим си намерил друга любов – кехлибарената „Лейди Уиски“, с която се забавлявал в кръчмата всяка вечер след работа. За да компенсира изоставянето си и да заглуши болката от новото занимание на съпруга си, Бланш също си намерила заместник. Но нейният бил от плът и кръв. Всъщност ставало въпрос за поредица от много мъже.

До 1966 година Бланш вече се била наситила на безперспективните си изневери. Може би пиянските гуляи на Джим Тейлър били събудили наново кошмарите й от детинство и Бланш започнала да павира пътя си към един нов пълноценен живот.

Тя извършила своето първо престъпление, убивайки баща си Паркър Кайзър. Отишла да го посети и добавила лъжица арсеник в бирата на киселия старец. След погребението му, когато осъзнала, че с постъпката си нищо не е постигнала, тя се върнала в спасителните прегръдки на любовника си Реймънд Рийд – склададжия в местната бакалия. Междувременно се захванала да обмисля премахването на съпруга си Тейлър.

Тейлър трябвало да си отиде и го направил с помощта на една от гозбите на съпругата си, но преди това си заминала неговата майка-инвалид, за която Бланш готвела всекидневно. Веднага щом Тейлър депозирал наследството на починала си майка на сигурно място в семейната банкова сметка, той също подписал смъртната си присъда. Смъртта на старицата и нейния син била сметната за естествена.

Възраженията на любовника Рийд да сключи брак скоро започнали да дразнят Бланш. Възможно е той да е изпитвал подозрения към твърде лесния начин, по който изчезвали всички препятствия по пътя на любимата му към олтара. Скоро Бланш почувствала неговата неохота и Реймънд Рийд се заселил под надгробен камък в местното гробище. Тя го тровила малко по-малко, бавно и постепенно, за да обърка градските доктори. В крайна сметка те решили, че смъртта му се дължи на някаква трудна за лечение болест.

Преди да зарови Рийд на два метра под земята Бланш го накарала да й припише половината от имуществото си. Тя загубила годеник, но се сдобила с 50 хиляди долара.

Сетне се заела да спечели следващата си мишена. Сега вперила взор в новия пастор на местната църква. Преподобният Дуайт Мур се запознал с нея през 1985 година на една църковна сбирка. Бланш се обвила в мантията на благородна застаряваща вдовица, търсеща комфорт в християнството. Пасторът захапал въдицата. Връзката им продължила четири години преди двамата да се оженят през 1989-а.

Щом името й се озовало в завещанието и банковата му сметка, Бланш побързала да се отърве от духовника. На медения им месец тя се погрижила закуската му да включва бекон, вафли и арсеник. Мур се почувствал зле и трябвало да бъде закаран в болницата. Някак си той оцелял. Лекарите му казали, че е пипнал някакъв вирус.

Завръщайки се в Северна Каролина само след няколко дни, симптомите на Мур се проявили отново. Още по-лоши от преди. И този път неговата булка го завела в болницата. Рутинните тестове отново показали признаци за вирусно заболяване.

Но, за разлика от предишните медици, лекарите в Мемориалната болница били доста по-проницателни – и подозрителни – и направили токсикологични тестове. С това те не само спасили живота на преподобния Мур, но без съмнение и животите на още много заможни мъже, които Бланш щяла да улови в мрежите си. Резултатите от тестовете показали, че той е погълнал голямо количество арсеник. Това, че оцелял, било чудо, пратено от Бога.

Бланш била обвинена в убийството на Рийд и призната за виновна на 14 ноември 1990 година. Съдебните заседатели препоръчали смъртна присъда. Съдията се съгласил с тях и осъдил Мур да умре чрез летална инжекция. Благодарение на автоматичните обжалвания обаче, Бланш успява да отлага екзекуцията си вече от 20 години и упорито настоява, че е напълно невинна.

***

източник: Криминални досиета