Коравосърдечната Хана
4/ В наивния свят преди появата на телевизията мъжете дори не си представяли, че нежните създания, с които споделят леглото си, са способни на мисълта за убийство.
Трудно е да си представим колко ли много мъже са загинали от мъчителна смърт след като техните „малки жени“ са решили, че им стига толкова и са планирали перфектното убийство. Отровата била предпочитаното им оръжие. Тя била лесна за намиране, а причините за смъртта често се приписвали на някоя болест.
В своята книга „Жени, които убиват“ Ан Джоунс разказва за Хана Хансън. След проваления си брак с Уорд Уитман тя се преместила в Бостън в началото на 30-те години на 19-и век, където издържала себе си и трите си деца като шивачка. Там се запознала с Джордж Кини и двамата станали близки приятели. Освен това поддържала контакт и с пастор Инок Фрийман от град Лоуел в щата Масачузетс, който бил неин братовчед и стар приятел.
Хана станала г-жа Фрийман през 1835-а, но, за нещастие, една година по-късно преподобният се срещнал със своя създател при доста необичайни обстоятелства.
Находчивата Хана побързала да напусне град Лоуел и се върнала в Бостън, където се омъжила за приятеля си г-н Кини. Но бизнесът на Кини фалирал и се наложило тя да се върне към шиенето, за да издържа цялото семейство. Работела без да се оплаква, докато не разбрала, че съпругът й се е впуснал в пиянски гуляи и хазарт.
Обаче не алкохолът го довършил, а билковият чай, който Хана му сварила през август 1840 година. Когато открили арсеник в тялото му, властите се зачудили как е попаднал там.
Дали Кини не се е самоубил, заради провала на бизнеса си? Или се е предозирал с лекарствата, предписани му от най-различни лекари? В онези времена арсеникът се приемал в малки дози срещу сифилис и за други медицински цели. Ако Кини го е приемал заедно с други мощни опиати, той би могъл да доведе до смъртта му.
Или пък Хана е възнегодувала, че трябва да работи за парите, които той пилеел за собствени удоволствия? Всъщност, нямало директни доказателства, свързващи я със смъртта на съпруга й, освен факта, че преподобният Фрийман бил починал по идентичен начин.
Тя била съдена и оправдана, защото дванайсетте съдебни заседатели не могли да повярват, че една привлекателна, трудолюбива и морална жена е способна на подобно нещо.
Сто години по-късно Шърли Алън действала доста по-организирано от Хана.
Тя се омъжила за Джо Синклеър през октомври 1968 година и се опитала да го отрови само след осем месеца. Той мъдро се изнесъл от живота й. Шърли се омъжила отново през 1977 година, този път за Джон Грег, смятайки че той ще я направи наследница на застраховката си за живот. Когато Джон колабирал неочаквано и умрял, тя установила с неприятна изненада, че нищо няма да получи.
Лойд Алън е мъжът, за когото се омъжила през 1981 година. Той започнал да линее почти незабавно и умрял от неустановени причини на следващата година. Застраховката му за живот на стойност 25 000 долара и някои неприятни слухове довели до аутопсия и откриването на следи от антифриз в тялото на Лойд.
Шърли най-накрая била заловена, когато нейната дъщеря казала на полицията, че е виждала майка си да сипва антифриз в чашата на Лойд. Шърли нямала късмета на Хана и била осъдена на доживотен затвор през 1984 година.
***
източник: Криминални досиета
/10
