Смъртта на Седящия бик

Смъртта на Седящия бик - картинка 1

На днешния ден през 1890 г. е убит последният предводител на сиуксите

На 15 декември 1890 г. е убит последният предводител на сиуксите - Татанка Йотанка (Седящия бик). Служители на реда застрелват вожда Седящия бик в резервата на Гранд Ривър, Северна Дакота, където индианците са заточени от бледоликите.

На родния му език го наричат Татанка Йотанка. В историята остава не само като вожд на племе, но и като известен шаман и един от великите предводители на освободителните борби на индианците в периода 1866-1876 г.

Седящия бик е главният стратег на битките на сиуксите срещу американските заселници. Заедно с вождовете Дивия кон и Голямата стъпка той разбива Седма кавалерия на известния генерал Джордж Къстър през 1876 г. в боевете при Литъл Бигхорн Ривър.

Тези драматични събития влизат в историята като едно от най-големите поражения на американската армия от индианците. В отговор войските на заселниците предприемат няколко наказателни експедиции срещу червенокожите. Седящия бик се оттегля с 3000 индианци на територията на Канада и остава там, докато запасите им от храни привършват.

По това време и стадата от бизони значително намаляват, за което голям принос имат и бледоликите нашественици. Гладът принуждава индианците да се върнат обратно в родните си земи. Така на 19 юли 1881 г. Седящия бик отвежда остатъка от племето във форт Рандъл. По-късно потомците  на червенокожите са изтласкани в резерват.

През 1885 г. Бъфало Бил успява да привлече вожда на сиуксите да се включи в шоуто „Див запад”, което става популярно в САЩ и Канада. Когато обаче шоуменът предприема турне в Европа през 1887 г., Седящия бик отказва да го придружи.

По това време вождът става все по-неудобен на американските власти с критиките си към резерватите и положението на индианците в тях. В местните вестници се появяват статии, в които Седящия бик е представен като враг на заселниците. Неговото отстраняване е само въпрос на време. Няколко куршума застигат индианския вожд в резервата, а трупът му е намерен обезобразен.

И още от днешния ден в историята:

 

- 1256 г.  - монголският хан Хулагу, внук на Чингис хан, превзема и разрушава крепостта Аламут на асасините. Той ликвидира сектата на хашишините, тероризиращи Близкия Изток през последните близо два века.

Макар да съществува в протовариант още от 8 в., сектата е създадена в страховития си вид през 1090 г., когато йеменецът шиит измаилтянин Хасан Сабах се установява в Аламут, южно от Каспийско море. Той изгражда стройна система от свои последователи, за да се бори срещу абасидския халифат чрез средствата на политическите убийства.

Сектата е разделена на ясно разграничени класи, базирани върху степента на познаване на тайните й. На едно от най-високите нива са т.нар. посветени, чиято цел е постигането на мъченичество със стриктно следване на заповедите, включващи и убийства с риск за собствения живот. Названието на сектата идва от „пушещи хашиш”, тъй като се смята, че чрез наркотика лидерите са управлявали подчинените си.

Остатъци от сектата продължават да съществуват на различни места и след унищожаването на Аламут, но силата им постепенно намалява и те са претопени от други измаиски секти. Сирийският клон е ликвидиран от мамелюкския султан Байбар през 1273 г., но и през 14 в. има данни за хашишини, които извършват убийства срещу строго определени тарифи.

- 1791 г.  - влизат в сила първите 10 поправки на приетата през 1787 г. конституция на САЩ. До настоящия момент те са 27 на брой.

През 1787 г. Томас Джеферсън, като посланик във Франция и свидетел на вредите от абсолютната монархия, пише на Джеймс Мадисън, че: „Законопроектът за правата е това, което ще защити хората от всяко правителство на земята”. Необходимостта от поредица гаранции на индивидуалните и щатските права е толкова силна, че Конституцията не получава необходимото одобрение на три-четвърти от щатите, докато не получат увeрeние, че основополагащите поправки ще бъдат приети.

Конституцията е ратифицирана от всички щати на Конфедерацията при условие, че спорните положения ще бъдат променени или допълнени. Така се появяват предложения за 12 поправки към конституцията, от които щатите одобряват само 10.

Първият Конгрес на Съединените щати, свикан в Ню Йорк на 4 март 1789 г., разглежда 145 предложения за поправки. На 25 септември влизат в сила 12 от тях. Десет са известни под общото название Закон за правата или Първата поправка (Първи бил), един от основополагащите документи на човешките свободи.

Първите две предложени поправки, отнасящи се до броя на избирателите за всеки представител в Конгреса и заплащането на конгресмените, са отхвърлени. Тези 10 поправки са изпратени в 13-те щата за обсъждане и гласуване, като е нужно да бъдат одобрени поне от 2/3 от тях, тоест от 10 щата. На 15 декември 1789 г. идва положителен отговор от Вирджиния - необходимия 10-и щат. Така поправките стават неотменима част от Конституцията на САЩ.

Поправките защитават основните права и свободи на човека и гражданина, като реализира идеята за техните равни права. Те също така уточняват и разграничения в компетенциите на федералните власти и правителствата на отделните щати. Поправките за правата са използвани при разработката на Всеобщата Декларация за правата на човека, приета от ООН на 10 декември 1948 г. и аналогични документи в целия свят.

През януари 1941 г. президентът Франклин Д. Рузвелт разширява гаранциите на закона, като прокламира свобода на словото, религията, личността и освобождение от страха като изконни права на всички народи по света. По-късно, през същата година, той определя 15 декември за ден на Закона за правата и приканва американците да го почетат с подходящи патриотични церемонии. Президентството издава прокламация 15 декември да се празнува ежегодно от 1962 г. като Ден на Закона за правата.

Впоследствие Конституцията на САЩ е променяна още 17 пъти, но процедурата е доста сложна. Тя е описана в член V на самата Конституция - изисква одобрение от Конгреса и на събранията на 3/4 от щатите.

 

 

- 1923 г. - регистрирана е емблемата на фирмата „Шкода” - крилата стрела с три стилизирани пера и думата Škoda вътре в кръга. Предприятието обаче не е ново, по това време то вече има 64-годишна история - основано е през 1859 г. от граф Валенщайн-Вюртенберг като леярна машиностроителна фабрика в град Пилзен.

През 1869 г. собственик на предприятието става инженерът-предприемач Емил Шкода, като неговата фамилия става търговска марка. С времето заводът се превръща в едно от най-големите машиностроителни предприятия в Австро-Унгарската империя. Там се произвеждат метални изделия за промишлеността - детайли за мелници, железопътния транспорт, електростанции, елементи за шлюзове, артилерия и друго военно снаряжение за армиите и флота на Австро-Унгария, стоки за износ. От 1905 г. започва производството на тежки армейски камиони и влекачи „Шкода”.

След разпадането на Австро-Унгария, от 1919 г. заводът „Шкода” става едно от водещите предприятия на новосъздадената Чехословакия. Тогава в неговата структура е открит цех за производство на коли с гражданско предназначение. През 1921 г. се появяват първите 3-тонни камиони „Шкода”, а през 1923 г. в локомотивния цех на завода по лиценз на английска фирма започва монтаж на 5-тонни камиони. При така ориентираното автомобилно производство закономерно през 1923 г. идва новата емблема.

През лятото на 1925 г. започва нов етап в развитието на фирмата, когато в състава на Пилзенския промишлен комбинат е включена фирмата „Лаурин-Клемент” от град Млада Болеслава, също получила името „Шкода”.

След анексирането на Чехословакия от хитлерова Германия предприятието започва да обслужва потребностите на немската армия и работи за войната, произвежда танкове. През 1945 г. предприятията „Шкода” са национализирани, като заводите за производство на автомобили в Млада Болеслав, авиозаводът в Москва и някои предприятия в Словакия са отделени от фирмата. „Шкода се превръща в най-големия индустриален комплекс в страната.

През 1990 г. комбинатът „Шкода” преминава под контрола на немската автопромишлена група „Фолксваген”.

- 1939 г. - за първи път се завърта екранизацията на „Отнесени от вихъра”, режисирана от Виктор Флеминг. В главните роли във филмовата класика на Виктор Флеминг участват Кларк Гейбъл и неизвеснтата дотогава актирса Вивиан Лий.

Филмът е направен по едноименния роман на Маргарет Мичъл от 1936 г. Още тогава продуцентът Дейвид Селзник купува правата върху романа , но не бърза да заснеме лентата, тъй като се съмнява в успеха й. Едва след като романът става бестселър. Селзник взема решение за екранизацията.

Сюжетът се развива по време на Гражданската война в САЩ и ефектите на войната върху хората от Юга. Филмът започва с голяма памучна плантация - Тара - в провинциална Джорджия през 1861 г., в навечерието на Американската гражданска война, където Скарлет О'Хара флиртува с двамата близнаци Тарлтън - Брент и Стюърт. Скарлет, Сюелън и Карийн са трите дъщери на ирландския емигрант Джералд О'Хара и съпругата му, Елен О'Хара. Близнаците споделят със Скарлет тайната, че един от съселяните, в когото тя е тайно влюбена - Ашли Уилкс е на път да се ожени за братовчедка си Мелани Хамилтън и годежът им ще бъде съобщен на следващия ден, по време на барбекюто в дома на Ашли - плантацията Дванадесетте дъба.

Този филм държи рекорда по най-много продадени билети. Получава десет награди на годишните Награди на филмовата академия на САЩ през 1939 г. - за най-добър филм, най-добра режисура, най-добра главна женска роля, най-добра поддържаща женска роля, най-добър адаптиран сценарий, най-добро операторско майсторство при цветен филм,  най-добра сценография, за най-добър монтаж, за цялостно творчество на Уйлям Камерън Менцес и за технически постижения на Дон Мъсгрейв.

Освен това лентата има още пет номинации: за най-добра главна мъжка роля, най-добра поддържаща женска роля, най-добра музика, най-добър звук и най-добри визуални ефекти. Рекордът е подобрен едва през 1960 г. от филма „Бен-Хур”, който прибира 11 „Оскар”-а

- 1961 г. - в Израел е осъден на смърт бившият нацистки офицер Адолф Айхман. Съдът го намира за виновен по 15 криминални дела, между които престъпления срещу човечеството и военни престъпления.

Адолф Айхман е офицер от Гестапо и един от главните организатори на Холокоста. Заради своите организаторски умения и идеологическа благонадеждност е натоварен от обергрупенфюрер Райнхард Хайдрих със задачите по организирането и провеждането на масово депортиране на евреи към гета и лагери на смъртта в окупираните от Германия части на Източна Европа.

След разгрома на Третия райх Айхман избягва в Аржентина, като използва паспорт на Международния червен кръст. През октомври 1950 г. Айхман подава молба за регистрационна карта, твърдейки, че е германски гражданин, роден в Болзано, Италия, механик по професия. През април 1952 г. аржентинските власти му издават пълен комплект документи за самоличността на името на Рикардо Клемент, жител на провинцията Тукуман. Айхман е назначен на работа като бригадир в компанията „Капри - строежи, проектиране и водопроводни инсталации”, която приютява много бивши нацисти.

През следващите години в Буенос Айрес той заема различни постове: от управител на фирма за зайци до работник в компания за плодови екстракти. По-късно е назначен в немската автомобилна фирма „Мерцедес-Бенц”, където се представя с истинското си име - оберщурмбанфюрер от SS в пенсия Адолф Айхман.

Израелското разузнаване „Мосад” обаче влиза в дирите му. В края на януари 1960 г. един от най-способните агенти на тайните служби на Израел пристига в Аржентина. Той успява да открие в предградията на Буенос Айрес къщата, където се е преместило семейство Клемент. Агентът прави снимки на Рикардо Клемент и се връща в Израел, за да бъде идентифициран Айхман на тях.

През април 1960 г. четирима агенти от израелските тайни служби пристигат в Буенос Айрес. Те проследяват на коя автобусна спирка Айхман обикновено слиза след работа. На 11 май вечерта той е заловен и отвлечен. След девет дни е прехвърлен в Израел

Айхман е изправен пред съда на публичен процес в Ерусалим през 1960 г. с 15 обвинения, между които престъпления срещу човечеството и военни престъпления. Той е обесен на 31 май 1962 г., тялото му е кремирано на следващия ден. Началникът на затвора в Йерусалим Арие Нир изхвърля праха му от полицейски катер навътре в морето.

- 1964 г. - Канада приема държавния си флаг с листо на клен. В центъра на червено-белия флаг има бял квадрат, съдържащ 11-ъглен кленов лист.

Неговото приемане отбелязва официалното приемане за първи път на национален флаг, като заместващ Юнион Джак. Канадското червено знаме с Юниън Джак в ляво и канадски герб-щит в дясно е бил неофициално използван от 90-те на 19 в. и одобрен през 1945 г. от Канадския съвет за използване „при всички случаи за място или събитие, при което е необходимо да се развее отличителен канадски флаг”.

- 1966 г. - астрономът Удуин Долфус открива Янус - естествен спътник на Сатурн. Новооткритият обект получава предварителното означение S/1966 S 2. Сега носи името на бога от римската митология Янус.

Малко преди това Жан Тексеру заснема Янус на 29 октомври 1966 г., без да го разпознае като спътник на Сатурн. На 18 декември с.г. Ричард Уокър прави сходни наблюдения и открива Епиметей. Янус и Епиметей заемат практически една и съща орбита около Сатурн. Поради тази причина първоначално те са били считани за едно и също тяло.

Едва 12 години по късно през октомври 1978 г. Стивън Ларсон и Джон Фонтен заключват, че двете наблюдения през 1966 г. са на различни тела на сходни орбити около Сатурн.

Янус е наблюдаван от „Пионер 11” при преминаването на апарата през Сатурновата система на 1 септември 1979 г. Три уреда за регистриране на частици отчитат „сянката” му. Спътникът е заснет от „Вояджър 1” на 1 март 1980 г. Имената на двата спътника са утвърдени през 1983 г.

- 1970 г.  - съветският космически апарат „Венера 7” каца на Венера. За конструкцията на апарата са взети предвид данните изпратени при предишните полети.

Автоматичният космически апарат е изстрелян от космодрума Байконур на 17 август 1970 г. в 5.38 ч. (по Гринуич). На 2 октомври и 17 ноември са направени две успешни корекции на траекторията на полета. При тези маневри за ориентир е използвано Слънцето. 120 дни след старта (на 15 декември 1970 г. 5.34 ч.) „Венера 7” достига планетата.

„Венера 7” е първият космически апарат в света, който извършва приземяване на повърхността на Венера на 2000 км от утринния терминатор на нощната страна. Апаратът каца със скорост 16 м/с. Той изпраща информация в продължение на 53 минути, в това число - 20 минути от повърхността. Измерената там температура е 475±20 градуса.

- 1999 г. в  - Япония е отлято най-голямото златно кюлче в света. То е закупено пет дни по-късно. Кюлчето било във формата на паралелепипед и с размери 40,5/19,5/16,0 см и маса 200 кг.

Любопитен факт е, че цялото злато добито от хората до сега, би се поместило в един куб с размери 20/20/20 м, с тегло около 145 000 тона. Един тон би се поместил в куб с размери от 37 см или 15 инча.

- 2005 г.  - отбелязва се като Международен ден на чая. Идеята е да се привлече вниманието към проблемите на държавите, които са основни производителки на чай (Бангладеш, Шри Ланк, Индия, Пакистан, Непал, Кения) и да се обърне внимание на все по-агресивната политика на големите корпорации, които нарушават правата на работниците в индустрията и на по-дребните производители.

/10

Facebook Коментари

Коментирай

Трябва ли АЕЦ "Белене" да бъде построена?

Не.

56.00%

Да.

40.00%

Не мога да преценя.

4.00%

Блогове