/СНИМКИ/ Да отидеш на бал с метро

В последните няколко дни страната е завладяна от празничната вълна на зрелостниците. Суета, шармантни рокли, скъпи костюми, марков алкохол...

Потребителка на Фейсбук сподели в дълъг статус колко разчувствана е била от младеж, който тръгнал за бала си с метро. Момчето се веселило пред блока на класната си заедно с всичките си съученици. След като класът се отправил към ресторанта се оказало, че никой не иска да закара момчето, което не може да  си позволи луксозен автомобил за превоз. 

Публикуваме без редакцията историята от Фейсбук за момчето, което тръгна без чадър и пеша в дъжда за бала си:

"Бал 24. 05. 2016 г. Наблюдаваме момчето със светлосиния костюм. Чудех се дали да пиша, но съм доста огорчена и разочарована, затова реших да споделя какво се случи. Пред блока ни се "изсипа" цял клас абитуриентите с луксозни коли, джипове, лимузини, коя от коя по-луксозна. Всичко беше хубаво, хората се забавляваха, брояха от 1 до 12 , абе всичко както си му е редът.

Заваля и се скрих под козирката, целият клас вече беше в апартамента на съседката ми (тяхната класна), когато пристигна пеша закъснялото момче със светлосиния костюм. Отворихме му входната врата, казахме му къде да се качи,той благодари и приключихме.

Добре де, стана време да тръгват към хотела, излизат всички, качват си се по колите... и си заминават. Изпращам ги аз като типичната клюкарка и виждам отново момчето със синия костюм да ходи пеша по улицата надолу. Питам съседа ми далече ли е паркирал човекът, който го кара, при което чувам отговор който ме шашна, стъписа: "Ами не, той е пеша, отива към метрото."

Викам: "МОЛЯ?!?" Оттам газ към нас, оставям кучето си, грабвам ключовете от колата и с 300... да го догоня.

Намерих го, тъкмо щеше да пресича, почнах да бибиткам, отварям вратата, викам: "Влизай, днеска си с мене. Къде се намира хотелът?" Момчето влезе притеснено: "Ами хотелът е след Хемус по бул. "Черни връх..."

Викам: "Добре. Аз карам, Вие ще ме упътвате."

Тръгнахме и питам: "Защо не питахте дали някой не може да Ви вземе с тях?

"Ами питах ги, всички ми отказаха. В едната кола били само момичета, в другата класната, а другите ми казаха: Бегай от тука бе, разкарай се".

"Ейййй" - викам, - "Да, няма места, а тази лимузина??? А другите джипове, как пък едно място не се намери??? Как може да са толкова озлобени и егоистични???"

И той вика: "Ами не можем да ги съдим, такива са, каквито са си." И се усмихна.

За момент се замислих как са го изпратили горките му родители, тихо, кротко, с метрото... Без обичайното бибиткане, балони, броене... Та той нямаше дори чадър. Добре, че спря да вали. Само защото момчето не се държеше като другите - просташки, грубо, невъзпитано и защото беше свит, срамежлив и притеснителен, никой не го покани в колите си, които бяха взели "под наем", нали се сещаш - големите гъзари.

Та хвана ме яд на днешната младеж, как само го отбягваха... И к'во като е по-беден? Аз пък си му бях дама на бала и си го закарах до хотела! През цялото време ми благодареше... Миличкият. Почувствах се щастлива, че макар и с малко съм помогнала. Тези, с които е учил толкова години, се направиха,че не го познават, а аз, която дори не го познавах, се радвам,че се запознах с такава чиста душа, с такова възпитано момче. Колко заслепени са хората...

Спасихте от дъжда вашите скъпи дрехи, прически, грим и обувки, но оставихте момчето да ходи пеша към метрото, валейки го дъжд, ходейки с наведена глава в един от уж най-щастливите му дни, неговия бал. Поздравявам те, Кристияне, че не свали усмивката от лицето си... Нито веднъж. :) Честито завършване и успех! :)"

Не сме съдници, нямаме и това право. Покрай цялата еуфория забравяме първо да бъдем хора. Факт е, че винаги едни ще се впишат по добре в компанията, едни ще са популярните на випуска, други ще са по-малко популярни. Аутсайдери винаги има, пренебрегвани са, хулени са. Това е ежедневието, това е реалността.

Всичко тръгва от възпитанието, от това как младите хора формират своите личности. Ако никой не ги е научил, че трябва да приемат различните, това не е тяхна грешка.

Облеклото на бала винаги е просто една опаковка, в която ще изглеждаш добре, но в крайна сметка не бива да забравяме, че важното е какво носиш под скъпите дрехи.

Хората са казали „По дрехите посрещат, по ума изпращат“.

Няма как да разберем какво е битието на това момче, защо го определят като „бедно“? Нима не изглежда достатъчно добре, нима родителите му не са се постарали той да бъде с костюм?

На кого е нужна цялата тази меркантилност? Нима, ако не си с последен модел автомобил, си по-малко стойностен човек?

Може би е редно да се отучим от изкривеното разбиране, че хората, които нямат големи възможности, са по-малко хора.

Всеки носи нещо красиво, но в случая вътрешната красота е много по-ценна. Материалното и снобарско поведение са ни завзели, сякаш друг път няма.

Не всички на този свят е пари и може би е крайно време да го разберем. Нормалното човешко отношение е с много по-голяма стойност.

Но колелото на живота се върти.

На това момче пожелаваме успех и нека запази вътрешният си свят чист и неопетнен. Дано се пребори с всяко едно предизвикателство на живота и има прекрасен път пред себе си.