Историята на Ерин и нейното куче и защо това не може да се случи в България?
4/ Баловете са важна част от живота на тийнейджърите.
Всеки един чака с огромен трепет да се премени и поне за една вечер да се превърне в принцеса или принц.
Абитуриентските балове изискват доста сериозна и скъпо струваща организация. Не е никак лесно да синхронизираш толкова много детайли.
Броенето до 12 и радостните викове огласяват улиците в България в края на май. Медиите се държат с абитуриентите като провинциални клюкарки- гледат, плюят и одумват. Винаги се показват най-разголените и екстревагантни. Един и същ мотив се върти от години, че младите хора нямат морал, не стават за нищо.
Между тези изключения обаче се прокрадват мнозина стойностни младежи, борещи се за реализация и успех. Защо тези юноши не се показват? Може би читателите и зрителите няма да се заинтригуват от усърдието им?
За нас е ясно, всеки търси гнилите ябълки, за да ги навира на обществото. Храним се с обиди. Тъжно. Обществото има нужда да говори за възпитание, но защо около баловете се сеща да го прави. Защо не възпитава преди тези младежи да завършат и да поемат по своя собствен път?
Въпрос след въпрос. Дано се замислите.
Ще Ви разкажа една история. Тръгваме далеч от България, далеч от грозното отношение към младите и животните. Ще Ви заведа до Австралия. Ще се запитате „Какво има там?“.
Много момичета се притесняват как ще изглеждат на балната вечер. Чудят се дали ще има друга девойка със същата рокля. Еднаквостта би била прекрасна, ако да речем сте близначки или пък най-добрата ти приятелка има същата рокля и сте се разбрали предварително.
Това са Ерин и Лейси.
Те се подготвят за една от най-специалните вечери в живота им. Лейси е куче, куче, което помага на своята приятелка в придвижването.
Целта ми не е да Ви натъжавам. Историята е прекрасна. Силна връзка между момиче и четириного приятелче.
„Да бъдеш млад човек с увреждане не е лесно, но с толкова изумителен пухкав приятел на твоя страна изправянето срещу света е много по-поносимо.“
Ерин живее в Куинсланд, Австралия и има синдром, който причинява затруднение да се справи с най-простички задачи като писане или връзване на обувки. Синдромът причинява на Ерин и други усложнения- алергии и невъзможност да се храни с каквото пожелае. Лейси е нейната подкрепа.
„Лейси ме кара да се усмихвам.“
Лейси е обучено куче, тренирано в академия. Тя се крижи за Ерин като помощник и приятел.
„Лейси улеснява живота ми, като вдига различни неща, които изпускам, отваря ми вратата, затваря я след мен, носи ми неща, от които имам нужда. Дори светла лампата. Изключва я, когато заспивам. Тя прави толкова много за мен. Няма нужда да споменавам дори силното ни приятелство- то е факт“, казва Ерин.
Естествено Лейси ще присъства и на специалната вечер на Ерин. Там, далеч от тук, отношението към животни е различно. При нас правят проблем дори за кучета водачи, а там ги стимулират и подкрепят.
Ерин среща разбиране от много приятели.
„Това, че страдам от увреждане, не ме спира да живея пълноценно. За да ми бъде комфортно, дизайнерката ми направи специална рокля. От училище поставиха рампа, за да имам спокоен достъп.“
Сравнявайте отношение. Борете се за промяна.
Не е страшно да обичаш животни. Страшно е да си жесток.
Двете момичета са готови да създадат нови чудесни спомени заедно. Трябва да отбележа, че изглеждат зашеметяващо..
/29„Обикновеното куче е по-голям Човек от обикновения човек.“
Анди Руни
