Или как Росен Плевнелиев изживя своя малък Оскар.
Президентът Плевнелиев е доста добър оратор, или поне тези, които му пишат речите, се справят доста добре. Вярно, понякога словото му е достойно за конкурса „Мис свят“, но поне говори разбираемо и не променя позицията си през седмица. Именно заради позицията му по конфликта в Украйна, преди няколко дни,
Плевнелиев получи наградата „Личност на годината“,
по време на посещението си в бившата съветска страна. Със същата награда е бил награден и покойния вече папа Йоан Павел II-ри.
Откъдето и да го погледнеш, това си е проява на голямо уважение. Въпросът е друг. Струва ми се, че цялата церемония е заприличала на фиаско, или поне на представление близо до наградите Оскар.
Леонардо ди Каприо пасти да яде!
Само си представите, как от трибуната на сцената, някаква красива украинка съобщава:
„И наградата отива при… Росен Плевнелиев“.
Президентът се качва на трибуната, приема наградата, и с типичния си поглед за снимки от типа „устремен към бъдещето“, произнася следните слова: „Тази награда е признание за последователната българска подкрепа за суверенитета, независимостта и европейската перспектива на Украйна. Тя е ясен израз на искреното приятелство между нашите страни и народи.“ (Реално казани думи). След което вдига победоносно златната статуетка и посвещава тази чест на всички българи. За капак на всичко, етикетът на президентът е решил да го премени с папийонка, което е напълно в разрез с неговия стил на едноцветни вратовръзки.
С папийонка прилича по скоро на пингвин, но какво разбираме ние от дипломатически протокол.
Дипломатическият протокол, много често е банален. Той е изпълнен с редица ненужни правила, които в миналото са имали статута на церемониален кодекс. Стриктното му спазването е било изключително важно за авторитета на владетеля. Но днес, в ерата на дигиталните технологии и свободната преса, няма какво да ни спре да ви кажем:
„гусин Плевнелиев, не прекалявайте!“
/35
