Историята на младия Йосиф
Името му не бе Сталин.
Днес ще Ви разкажа една по-различна част от живота на всеизвестния Йосиф.
Иосеб Джугашвили е роден 21-ви декември,1879 в Гори, разположен в Грузия, по това време част от Русия. Сталин расте в бедно семейство. Баща му е алкохолик, занимаващ се с обущарство. Майка му била перачка и силно религиозна жена. Най-голямата й мечта била да види сина си като свещеник. Представете си Йосиф Сталин в образа на свещеник. Трудно е.
Баща му редовна го налага, въпреки че е единственото им дете. Братята и сестрите на Сталин умират на доста ранна възраст.
По това време Йосиф живее в свой свят. Още от дете се идентифицира с измислени герои. Фантазията му е доста силно развита. Именно заради това получава прякора „Коба“.
Пагубната семейна среда му дава свръх амбиция да доминира над останалите. Започва да търси отмъщение за всичко случило му се.
Баща му ги напуска през 1883 г. и заминава за Тифлис. През следващите години той се опитва да вземе Сталин при себе си, но без успех. През 1884 г. Йосиф се разболява от доста тежка шарка, която го белязва завинаги. Година по-късно преживява тежък сблъсък с файтон, в резултат на това лявата му ръка остава трудно подвижна до края на живота му.
Майка му се опитва да го запише в духовното училище в Гори, тъй като той изобщо не говори и грам руски език. През следващите месеци Сталин започва усилена подготовка и в крайна сметка научава руски, макар и да го говори със силен акцент.
През 1889 година е записан в редовните курсове на училището, което завършва с отличен успех през 1894 година, получавайки препоръки за постъпване в семинария.
През 1894 година Иосеб Джугашвили е приет в Тифлиската духовна семинария, продължавайки подготовката си за свещеник. Той е добър ученик и през следващите години публикува няколко свои стихотворения на грузински в местни списания. През 1907 година едно от тях, посветено на княз Рафаел Еристави, е включено в антология на грузинската поезия.
Докато учи в семинарията, Джугашвили се запознава с марксизма и през 1898 година става член на грузинската социалдемократическа организация Месаме даси.
Той участва в работнически събрания в различни промишлени предприятия и оглавява социалистическа група в тифлиското железопътно депо, където през декември е проведена кратка стачка. През май 1899 година е изключен от семинарията, след като без извинителна причина не се явява на заключителните си изпити, но получава правото да преподава в началните училища.
След като е изключен от семинарията, Джугашвили работи известно време като частен учител, като сред учениците му е неговият приятел от детинство и бъдещ революционер Симон Тер-Петросян, станал известен като Камо. В края на 1899 година постъпва на работа като технически сътрудник на Тифлиската физическа обсерватория.
През 1900 година Иосеб Джугашвили за пръв път държи реч пред голямо събрание по време на първомайска демонстрация. През август участва в организирането на голяма стачка на железопътни работници, след която са арестувани няколкостотин души. За да избегне арест, в началото на 1901 година той напуска обсерваторията и започва да се укрива от властите. През следващите години, които прекарва в нелегалност, той използва различни псевдоними, като Бесошвили, Нижерадзе, Чижиков, Иванович, Коба, Сталин.
През септември 1901 година Джугашвили започва да издава нелегалния вестник „Бърдзола“, уводната статия в първия брой на който се смята за неговата първа публикация на политическа тема. През следващите месеци той се мести често между различни градове в Задкавказието, докато на 5 април 1902 година е арестуван в Батуми. Остава в затвора до ноември 1903 година, когато е изпратен на заточение в Иркутска губерния. Няколко седмици по-късно той се връща в Грузия.
Докато Джугашвили е в затвора,Руската социалдемократическа работническа партия (РСДРП) се разцепва, като той остава лоялен към нейното радикално болшевишко крило, оглавявано от Владимир Ленин. След бягството му от заточение по препоръка на Михаил Цхакая, той става представител на кавказката организация на РСДРП при нейния регионален комитет в Кутаиси.
На 16 юли 1904 година, макар и в нелегалност, Иосеб Джугашвили се венчава в тифлиската църква „Свети Давид“ за Екатерина Сванидзе (1885 – 1907), дъщеря на дребен благородник и сестра на неговия приятел и съученик от семинарията Александър Сванидзе.
По време на Революцията от 1905 – 1907 година Джугашвили участва активно в дейността на РСДРП в Задкавказието. През февруари 1905 година организира въоръжени отряди в Баку, а през септември участва в опит за завземане на оръжейните складове в Кутаиси. През декември участва в Първата конференция на РСДРП, където за пръв път се среща с Владимир Ленин. През 1907 – 1908 година е член на ръководството на организацията на РСДРП в Баку.
През март 1907 година се ражда първото дете на Иосеб Джугашвили, Яков (1907 – 1943), който в началото на Втората световна война е пленен от германците и умира в плен. През декември същата година едва двадесет и двегодишна умира неговата съпруга, вероятно от туберкулоза или коремен тиф.
През лятото на 1907 година Джугашвили участва в организирането на ръководен от Камо обир в Тифлис на пощенска кола, превозваща голямо количество държавни пари. На 25 март 1908 година той отново е арестуван в Баку и малко по-късно е изпратен на заточение. През 1910 година бяга от заточението и през следващите месеци неколкократно е залавян и отново бяга. От декември 1911 до февруари 1912 е заточен във Вологда .
След бягството му от Вологда по предложение на живеещия в чужбина Владимир Ленин Джугашвили става член на Централния комитет на РСДРП и ръководител на Руското бюро на комитета. По това време започва трайно да използва псевдонима Сталин, с който остава известен до края на живота си.
В края на 1912 година Сталин на два пъти пътува до Австро-Унгария,като се среща с Владимир Ленин. Второто му пътуване продължава и в началото на 1913 година, когато той посещава и Виена.Там пише статията „Марксизмът и националният въпрос“, която става популярна в руските социалистически кръгове.
През март 1913 година, малко след връщането си от Виена, Сталин отново е арестуван и интерниран в село в Туруханския край, където по това време са заточени много болшевики, включително болшевишките депутати, арестувани след започването на ПСВ.
Сталин остава там в продължение на четири години, до началото на Революцията от 1917 година. Сталин ръководи подготовката за Октомврийския преврат, с който болшевиките успяват да вземат властта в столицата.
/33
