a_vampire.png

/СНИМКИ/ Исторически убийци: Човекът, когото не можаха да обесят

/СНИМКИ/ Исторически убийци: Човекът, когото не можаха да обесят - картинка 1

Джон Лий знае как да драсне клечката!

Това е истинската история на едно от най-прочутите събития във Викторианската история – предполагаемото убийство на Ема Кийс от нейния слуга Джон Лий и неговата провалена екзекуция, която в крайна сметка спасява живота му.

23 февруари 1885 година. Мястото е затвора Екзетър в графство Девон. Часът е 8 сутринта.

Огромна тълпа се е събрала пред затвора, в очакване на екзекуцията на убиеца Джон Лий, осъден за убийството на своята работодателка г-ца Ема Кийс. Щом екзекуцията бъдела изпълнена успешно, щяла да забие камбана в продължение на 15 минути, а над затвора да се развее черно знаме.

В 7:55 часа екипът за екзекуции, състоящ се от директора на затвора, главният пазач, лекарят и свещеникът, няколко пазачи и представители на пресата, се събира пред килията на обречения мъж. Точно в 8:00 часа главният палач Джеймс Бери получава сигнал от директора и влиза в килията. Той сръчно връзва ръцете на Лий и поставя бяла качулка на главата му. Придружен от останалите, Бери бързо повежда затворника към бесилото, завързва краката му заедно и затяга примката около шията му. После посяга към лоста, отварящ трапа под осъдения. Дърпа го така, както бил правил много пъти преди това.

И нищо не се случва.

Трапът се отваря само четвърт инч и отказва да помръдне повече. Бери е леко нервиран, но продължава с мрачната си задача. Той отвързва краката на Лий, маха примката от шията му и сваля качулката. Отвежда го в стая наблизо и бързо се връща да провери и изпробва трапа. Ръчката е върната на изходна позиция и вратите на трапа са затворени.

Всичко работи идеално. Бери довежда Лий на бесилото. Слага му качулката и примката и дърпа лоста за втори път. Отново нищо.

Този път Бери бил обтегнал механизма, дърпайки ръчката твърде силно. Лий отново бил развързан, освободен от качулката и примката и върнат в същата стая. Някои от екипът предположил, че вратите на трапа са заседнали една в друга. Двама пазачи са изпратени за брадва, с която да ги разхлабят малко. Когато е готово, Бери дърпа лоста, но трапът остава затворен отново. Решават да отрежат част от едната врата, за да може другата да пада свободно. После Лий е върнат на мястото му на площадката за екзекуции. Слагат му качулката и примката и го завързват за трети път. Бери бърза да доведе този печален спектакъл до край възможно най-скоро. Дърпа ръчката с всичка сила.

И трапът отново не помръдва.

Сцената на престъплението е крайморска къща в приятния девонски град Бабакум. В нощта на 14 ноември 1884 година възрастната стара мома Ема Кийс оказва съпротива на мъжа, нахлул в дома й. Това щяла да бъде последната й грешка. Жената била пребита с тежък инструмент, вероятно секира, а гърлото й било прерязано с такава сила, че по шийните прешлени имало следи от ножа. Сетне нейният убиец залива тялото и къщата й с керосин и драсва клечката. Убийството било особено жестоко и коравосърдечно, тъй като в дома имало слуги, които също можели да станат жертва. 20-годишният Джон Лий, един от работниците на Ема Кийс, се превръща в основен заподозрян от самото началото.

Той е незабавно арестуван, разпитан, обвинен в убийство и палеж и затворен, за да бъден съден на следващите Асизи – съдебни заседания, провеждани на всеки три месеца, когато се разглеждали по-сериозните престъпления. 

Престъплението е извършено в средата на ноември, а Лий е признат за виновен в първата седмица на декември. Съдията си сложил традиционната „черна шапка“ и произнесъл следната присъда:

„Джон Хенри Джордж Лий, съдебните заседатели ви намериха за виновен в преднамерено убийство. Присъдата на този съд е да бъдете отведен в затвора, а оттам на мястото за екзекуции, където ще бъдете провесен за врата, докато издъхнете. А после тялото ви ще погребано в земите на затвора, в който сте лежали преди екзекуцията. И нека Бог се смили над душата ви. Изведете затворника!“.

Лий е отведен в Екзетър, известен като „бесещия затвор“ в графство Девон, и настанен в килия. Очаквал да бъде обесен, или помилван. В крайна сметка получил и двете.

Въпросът за неговата вина или невинност е засенчен до голяма степен от забележителните събития по време на екзекуцията му. В подкрепа на невинността му служи фактът, че доказателствата срещу него са изцяло косвени. Властите не разполагали с нито едно солидно доказателство за неговата вина.

Освен това Лий щял да загуби много повече, отколкото да спечели, убивайки господарката си. Той често я бил наричал негов най-добър приятел на света, а намаляването на надницата му не изглежда като сериозен мотив за углавно убийство. Подобно престъпление обикновено е дело на безразсъден, импулсивен, глупав и жесток човек. Но, според писмата на Лий от затвора и хората, които го познавали, той просто не бил такъв човек. И не на последно място, дори след кошмарното му преживяване на бесилката и след като излежава 22 години в затвора, Джон остава непоклатим в твърденията си, че е невинен.

Разбира се, налице са и сериозни доказателства, макар и косвени, за неговата вина. Той подарил предполагаемото оръжие на убийството – окървавена секира, която често бил използвал в работата си – на някакви пожарникари. Тубата с керосин също предизвиквала съмнения. 

Какво се случва с бесилката в онзи съдбовен ден? Какво се обърква и причинява подобна агония на един потенциално невинен човек? Самият Лий твърди, че това е Божия намеса. Разказва също, че преди екзекуцията е сънувал как бесилото се поврежда и не успява да свърши зловещото си дело. Останалите версии са малко по-научно издържани от неговата. Палачът Джеймс Бери също описва свой сън от началото на кариерата му, в който бесилото отказва да работи.

Но що се отнася до проблема с трапа в деня на екзекуцията на Джон Лий, палачът приписва повредата на чисто технически проблеми. Цели два дни преди екзекуцията валял проливен дъжд, а ешафодът е направен от дърво. Според Бери дъждът е накарал вратите на трапа да се издуят и да се залостват, когато върху тях бъде поставена тежест. Той смятал също, че бесилката е била зле построена. Вратите на трапа били твърде тънки, а железният обков твърде крехък.

Смъртната присъда на Джон Лий била намалена на доживотна. Той лежал 22 години, главно в затвора Портланд в графство Дорсет и бил освободен през 1907-а.

Странният случай с „Човека, когото не можаха да обесят“ има не по-малко чудато и зловещо продължение.

Майката на Джон Лий отчаяно искала да освободи сина си от затвора и за да го направи прибягва до услугите на адвокат от Плимут, който повярвал в нейната кауза и бил готов на всичко, за да отнесе случая чак до Парламента.

Този адвокат е небезизвестният Хърбърт Роус Армстронг. Армстронг напуска Девон през 1905 година и се премества в Хей он Уай в Херефордшър, откривайки частна практика там. През 1921 година той умишлено дава фатална доза арсеник на съпругата си Катрин, чието присъствие очевидно вече не било добре дошло за него.

Армстронг е осъден за убийство и обесен в Глочестър на 31 май 1922 година от палача Джон Елис. Неговите последни думи, когато трапът пада, са „Идвам, Кейт!“.

Този път бесилката работила перфектно.

източник: Криминални досиета

 

/33

Facebook Коментари

Коментирай

Къде ще прекарате коледните празници?

Блогове