Фотографът на парижкия хумор и безгрижие
Робер Доано е може би най-емблематичните парижки фотографи, който ни запознава с града на Сена в целия му романтичен облик. Фотографиите му са съчетание между веселие, хумор и движение.
Най-известните му фотоси са заснети след края на работния му ден в модното списание „Вог“ и на улицата.
Световноизвестната му снимка „Целувката пред Отел дьо Вил“ е отпечатана на над 500 хил. плаката и над 400 хил. картички. Думите му „Париж е театър, където си запазвате място срещу губене на време“ придобиват световна слава.
Доано е роден на 14 април 1912 г. в работническо семейство в Жантий, Вал-дьо-Марн, парижко предградие. Той остава сирак твърде млад – губи баща си на 4-годишна възраст, по времето на Първата световна война, а на 7 остава и без майка. Тежкото начало в живота го учи да търси веселото и безгрижното в невероятни ситуации и места, да развие уникален начин на виждане за ситуациите, които си заслужава да бъдат заснети и споделени.
Той си извоюва специално място в историята на репортажа – принадлежи към движението "Хуманистична фотография", но за разлика от големите имена като Юджийн Смит и Вернер Бишоф французинът снима светлата страна на градския живот.
Доано преминава през Общинското училище в Шантий, което напуска на 13 години, след което се записва в занаятчийското "Екол Етиен", където получава диплома за уменията си в литографията и гравюрата.
В свободното си време той снима обекти. Междувременно събира смелост, за да снима хора.
Доано става фотожурналист на улицата, която е негово основно поле на действие. Непогрешимото му чувство за околния абсурд, неочакваните ситуации и едва забележимите детайли в дадена житейска ситуация, показват дълбоката му съпричастност към ежедневието на неговите модели.
През 1932 г. Робер успява да продаде първата си фотоистория на френското издание Excelsior, а 7 години по-късно започва работа за фотоагенция Rapho.
Доано става член на френската съпротива по време на войната и основната му дейност е свързана с фалшифициране на документи.
Той заснема редица важни събития – окупацията на Париж, освобождението му и др.
1945 г. е годината, в която животът му се преобръща и започва да снима за най-прочутото модно списание Vogue.
La Banlieue de Paris е първият му фотографски албум, който през следващите години ще бъде последвам от множество други трудове, посветени на парижани и Париж.
