Те сякаш илюстрират прочутата фраза на Ницше, че Бог е мъртъв
Има нещо едновременно тъжно и романтично в изоставените, потопени църкви. Те сякаш илюстрират прочутата фраза на Ницше, че Бог е мъртъв, пишат от обекти.бг. Полуразрушените някогашни храмове, изплуващи от време на време изпод водите, красиво резбованите олтари и пейки, местата, където десетки хора са коленичили и са се молели, днес са само дом на рибите и водораслите. Редакторите на сайта scribol.com представят някои от тези магично притегателни постройки. А ние допълваме списъка с уникалната гледка, която виждате по-горе.
Потопената църква във водите на язовир Жребчево е построена още през 19 век в село Запалня. Заради строежа на язовира хората са били преселени, а църквата е изоставена и залята. Почти всяка година тя изплува на повърхността, след което водата я покрива отново.
Снимка: Juan Tello/Flickr
Кръстът на църквата в Потоси е на практика всичко, което е останало от градчето, след като през 1985 г. властите изгонили жителите, за да строят язовир. Тогавашният президент Карлос Андрес Перес, по думите на Йозефа Гарсия, една от бившите обитателки, просто долетял и разпоредил, че мястото ще бъде експроприирано и всички трябва да напуснат. През 2010 г. обаче част от фасадата изплува отново. Това често се случва с потопените църкви.
Снимка: Imir Kamberi/Flickr
Църквата Св. Николай в Маврово е построена през 1850 г. и е просъществувала 153 години, преди да се реши, че в селото трябва да се направи изкуствено езеро. В един момент тя е била напълно потопена, но отново изплува при летните суши на 21-ви век. Дали природата не се опитва да ни каже нещо с тези повторни появи? Сякаш Божията ръка издига отново тези църкви, които просто не искат да останат погребани под водата.
Снимка: Andre Estima/Flickr
Петроландия е град в Бразилия, близо до реката Сао Франциско, преместен, или поне част от него, за да бъде построен язовир. Единственото останало от него е църквата, която отдалеч изглежда като хищна риба, зинала паст да погълне плячката си.
Снимка: michael clarke stuff/Flickr via Wikimedia Commons
Старинната църква в някогашно село Крокино, област Вологда, Русия, била построена на границата между река Шексна и Онежкото езеро. Смята се, че датира от ХV век, но през 1980 г. е потопена, когато съветската власт започва да строи ВЕЦ в района. Днес, гледайки окаяните руини, можем да добием представа за някогашния ѝ вид.
Снимка: Internet Consulting/Flickr
Решензee е изкуствен водоем в близост до австрийската граница, в което през 1950 г. са напълно потопени селото Граун и неговата църква, с изключение на камбанарията от ХІV век. Езерото е 72-фута дълбоко, като църквата е разрушена седмица преди районът да бъде наводнен, но кулата й стои и днес, надничайки над повърхността на водата. Легендата разказва, че когато езерото замръзне, още се чува звъна на църковните камбани.
Снимка: Michael Clarke/Flickr
Калязинската камбанария е всичко, останало от манастира „Св. Николай“, построен между 1796 и 1800 г. През 1939 г. Сталин решава да наводни града, за да се направи изкуствено езеро на река Волга. Самият манастир е разрушен. Но поради интереса на туристите, заинтригувани от необичайната гледка, властта възстановява камбанарията и прави около нея малък изкуствен остров с пристанище за лодки. Днес това живописно място навява мисли за хората, трудили се над тази красота - само за да бъде тяхното творение потопено по волята на други.
Потопените църкви са добър пример както за удивителната способност на човека да създава, така и за лекотата, с която може да руши съграденото. Надяваме се бъдещите поколения да са поне малко по-умни от нас.
