/СНИМКИ/ Великите любовни писма – Част 4-та

/СНИМКИ/ Великите любовни писма – Част 4-та - картинка 1

Днес никой не пише такива писма – романтични и дълбокомислени

Днес никой не пише писма на хартия. Пишем имейли. Днес никой не пише любовни писма. Пишем SMS-и, лични съобщения или просто говорим по телефона. 

Забързаното ежедневие ни повлича. Нямаме време почти за нищо, всичко е разграфено по план..и вероятно за това избираме по-лесния начин. Да, много по-удобно е да драснеш няколко реда в месинджър, отколкото да се разкараш до пощата, да се редиш на опашка, да лепиш марки..но в това все още има някаква магия. Магията на отминалото време.

Писмото от Хенри Милър до Анаис Нин, 1933 г.

"Безумно щастлив ме правиш с това, че ме приемаш изцяло, оставяш ме да бъда творец, но не забравяш и мъжа... Никоя жена никога не ми е давала всички преимущества, от които се нуждая, а ти – ти ме подтикваш да вървя напред, да бъда себе си, да се пробвам във всичко. Ето защо те обожавам. Ето защо си изключителна жена."

***
Писмото от Анаис Нин до Хенри Милър, 1934 г.

"О, Хенри, как ме разтърси сутринта твоето писмо! Щом го поех в ръце, ме заляха всички потискани чувства. Само допирът до него породи у мен същото вълнение както когато ме прегърна и цяла потънах в обятията ти. Досещаш се какво изпитах при прочита му. Ти си намерил всичките думи, способни да достигнат право до сърцето ми и да ме завладеят – и бях мокра,и тъй нетърпелива, че ще сторя всичко, за да си спестим дори един-едничък ден. Аз ти принадлежа. Ще изживеем една седмица, за каквато не сме си и мечтали. Термометърът ще се пръсне. Искам пак да усещам тласъците ти вдън мен, да чувствам как кръвта ми се сгорещява и тече по-бързо в жилите ми, да осезавам бавния, гальовен ритъм, а после, внезапно – мощните удари; и възбудата, когато спираш и чувам звука от капещия кран на чешмата... и как тръпнеш в устата ми, Хенри. О, Хенри, непоносимо ми е да ти пиша – искам те, като луда те искам. Искам широко да разтворя крака, разтапям се, треперя. Искам с теб да направм тъй безумни неща, че не намирам думи да ги изразя.
А.Н."

Писмото от Франц Кафка до Милена Йесенска, 1920 г.

"Блясъкът на очите ви премахва страданието по света... ...И твоето лице над моето в гората, и лицето ти под моето в гората, и главата ми, положена върху почти голата ти гръд... ...Обичам те тъй както морето обича камъчетата в дълбините; моята любов те залива не по-малко...

Миналата нощ те сънувах. Подробности не помня, знам само, че се сливахме в едно. Аз бях ти, ти беше аз. Накрая ти някак лумна в пламъци. Припомняйки си, че огън се потушава, като се похлупи с нещо, аз грабнах някакво старо палто и те заудрях с него. Но трансмутацията се възобнови и стана тъй, че теб вече изобщо не нямаше, в пламъци бях аз и сам се биех с дрехата. Ала това не помогна и само потвърди стария ми страх, че така не може да се угаси огън. Междувременно дойдоха пожарникарите и по някакъв начин ти бе спасена.Но беше различна отпреди, прозирна, подобна на видение, сякаш очертана с креда върху стената, пред тъмата, и се свлече безжизнена, или може би припадна от радост, че си спасена – в обятията ми.Ала и тук се намеси трансмутацията и може би аз бях този, който падна в твоите обятия..."

/33

Facebook Коментари

Коментирай

Трябва ли АЕЦ "Белене" да бъде построена?

Не.

56.00%

Да.

40.00%

Не мога да преценя.

4.00%

Блогове