Зад всеки ъгъл има нещо ново. Всеки камък е пропит с история. Всяка сграда шепти за отминалото българско величие.
Добре дошли в Търново!
Тук всеки камък е пропит с история.
Едно от древните предания гласи, че от преди да има българска държава, на Царевец живеели великани. Те били огромни на ръст с красиви, открити лица и обичали спокойствието и тишината. Затова и се заселили по тези места, защото с един скок могли да прескочат реката, която криволичи между хълмовете и без усилие се изкачвали по тях.
Градът е на повече от 7000 години, но това с което блести е сакралното му значение във българската история.
В духовните представи на българите цели седем столетия, от 1186 до 1879 г., Търново е единствената възможна българска столица.
Тук, край църквата кръстена на името на „Св. Димитър Солунски“, търновските благородници Тодор и Белгун (Асен и Петър) дават началото на бунта, който ще създаде втората българска държава. В сградата на стария турски конак, дело на уста Колю Фичето, през 1879 г. е и учредителното събрание на третата българска държава.
Средновековният град е разположен на хълмовете Царевец, Трапезица, Момина крепост, Света гора и днешния квартал „Асенов“.
Царевец е напълно възстановен в периода 1930-1981 г. и днес посреща десетки хиляди посетители всяка година.
В центъра на крепостта се намира и възстановената патриаршеската катедрала „Св. Възнесение Господне“, където преди падането под турско робство са били коронясвани българските царе. От Царевец се вижда и другата средновековна крепост – Трапезица, където до 15-ти век са се съхранявали мощите на Св. Иван Рилски.
В съзнанието и творчеството на водещите умове на нацията през ХVІІІ–ХІХ в. (Васил Левски, Георги Раковски, Любен Каравелов и др.) царският град на Асеневци е символът на жадуваната свобода. Градът изиграва и важна роля във българското възраждане. От тук започва борбата за независима българска църква. Търново е и центърът на Първи революционен окръг.
Не пропускайте да се отбиете и до Самоводската чаршия.
За нея старите търновци разказват: "Това беше улица, на която можеше да се намери всичко. Особено в сряда и петък, когато ставаше пазарът, тя беше нещо като панаир - толкова много хора имаше там, че яйце да хвърлиш, няма къде да падне."
Не спирайте дотук, цялата околност е пълна с исторически паметници и спомени за отминалите славни времена на българският народ.
Следващия път, когато планирате своята екскурзия, помислете за Велико Търново, заслужава си!
/35