Контрабандни снимки направени от фотографа Михал Хуневич
Мъж на средна възраст се разхожда из тих квартал в Сеул, Южна Корея. Внезапно се спира. Пали цигара, закрива пламъка с ръце, за да не угасне. Вдишва дълбоко първия облак от цигарен дим.
Спомня си как е живял преди.
Спомня си, че е бил полицай, с добре поддържана мускулатура, развити рамене и смазващо ръкостискане. Уважаван човек.
„В Северна Корея, хората се страхуваха от мен“, казва той. Изрича го тъжно, почти толкова тъжно, колкото малко момче разказва за кучето, което някога е имало.
Този страх е породен от дисциплината в отношенията между обикновените хора и полицаите, от дребните подкупи, които ежедневно е получавал. Там, където е живял, електричеството е било рядкост, а достъпът до интернет само слух.
Но той е имал телевизия, купувал си е храна, дори когато другите около него са били гладни. Безмилостната бедност е нещо обичайно, потисничеството около него също.
Роднини в чужбина му предлагат пари, за да се измъкне. Връзката с добър контрабандист му помага.
Трафикантът му показва пътя. Посочва от къде може да се промъкне. Път към Южна Корея.
Неговата нова родина е една от най-богатите и най-добре развитите технологично в цял свят. Процъфтяваща демокрация, среден доход минимум 12 пъти по-голям от този в Северна Корея.
Сеул, град на безкрайни възможности. Стъклени кули, армии от перфектно облечени бизнесмени. Мечтата за по-лесен живот е тук…
Какво мисли сега?
„Работата ми тук е трудна.“, казва мъжът, който споделя историята си при едно условие - да не му се споменава името. Страхува се за безопасността на роднините и приятелите си, които все още живеят в близкото „там“.
„Има моменти, когато съжалявам много“
Всяка година хиляди севернокорейци рискуват да влязат в затвора, или да бъдат екзекутирани, защото правят опит да напуснат родината. Югът е тяхната мечта. Вместо това обаче те се превръщат в изгубени души. Не се чувстват у дома си, борят се с депресия, дискриминация, безработица. Гордостта им остава при репресиите, тук няма място за гордост.
Сега мъжът не е полицай. Сега влачи торби с цимент. Ръцете му са грапави като шкурка. Пръстите му са изкривени. Прекарва нощите в общежитие, извън града. Рядко посещава роднините си.
Наивността му, че ще живее по-добре и по-охолно, се сблъсква с реалността.
Разрушил е света си, а сега го гради с торби цимент.
Най-загадъчната страна на планетата рядко е фотографирана. Питали ли сте се как изглежда?
Фотографът Михал Хуневич прави незаконни снимки, заснети по време на визитата му, като на по-голямата част от местата, които ще видите, снимането е строго забранено.
„Казаха ми, че ще бъда задържан, в случай, че открият тези снимки“, спомня си Михал. „Направил си много снимки, твърде много!“, ми каза моят водач. Но успях да ги изнеса контрабандно от страната, което беше много стресиращо“, споделя фотографът.
