Сблъсък на спомени и реалност
Миналото винаги се явява като убежище от кошмарното настояще. Размътена психика, коварни призраци дебнат в съзнанието на тъжащите люде по изгубеното социалистичеко ежедневие. Свят на духове. Безвъзвратно потапяне в килера на сенките. Усещане за безпътно битие. Печално страдание.
Изветрели думи, напомнящи заучени фрази от комунистически читанки преди 1989 г. Сякаш БКП продължава да ги контролира, да обсебва душите им. Загнездени в едно константно състояние. Няма развитие, няма обогатяване, само милеене по онзи живот. Спомени изплуват, реалността ги смазва. Не мислят за бъдещето, не мислят как да променят живота си. Прибират се в скривалището и са готови да нападнат във всеки един момент, когато нещо ги жегне.
Фразата „По бай Тошово време, ходихме по 2 пъти на море, имаше работа за всички, билетчето беше 6 стотинки“ е нещо типично, нещо тяхно. Нещо непоклатимо, неизлечимо. Не се поддава на нови лекарства. Създава усещане, че ти се карат, искат да влезнат в пререкание с теб.
А ти просто имаш други морални устои, опитваш се да гледаш трезво на ситуацията, стремиш се към едно бъдеще. Стремиш се, защото смяташ, че би следвало да се движиш в друга посока. Искаш да се развиваш, да се спасиш от призраците.
Историята си е история, мъчна, но би трябвало на нея да се гледа обективно. Да се изтъкват не само положителните страни, а и недостатъците.
Защо трябва да се превръщаме в слуги на политически идеологии, защо трябва да робуваме на непрекъснати наложени светогледи и режими? Защо не изграждаме своя представа за света? Защо чакаме някой да ни нареди как да съществуваме?
Да речем, че така е било някога. Не пренасяйте това „някога“ в това настояще.
Обременителна некомпетентност.
Не правят разлика между свободата да мислиш, наистина посвоему, и да ти е наложено задължение да вярваш.
Историята има своите версии, но няма как да героизираш погазването. Историята не се мисли. Тя е изградена на факти. Тя не се пише от индивидуалната чувствителност на всеки един към събитията. Смесвате факти с личните премеждия и красиви спомени.
Паметта ни е наистина кратка, а така лесно се случва подмяна.
В края на 80-те години Дейвид Хлински пътува из Източна Европа. Междувременно заснема над осем хиляди снимки на магазини и витрини в соцблока. Четвърт век по-късно фотосите на Хлински са достъпни за всички. Това става благодарение на издадената книга Window-Shopping Through The Iron Curtain. Тя съдържа 170 уникални снимки от Полша, Чехословакия, Унгария, Югославия, Източна Германия и Съветския съюз.
България също е запечатана. Вероятно спомените отново ще Ви връхлетят, дано успеете да избягате.
„Времето е ваше, но всичко друго е наше!“
Тодор Живков
