/СНИМКИ/ Забравихте ли кой е Пейо Яворов?

/СНИМКИ/ Забравихте ли кой е Пейо Яворов? - картинка 1

Направете равносметка. Ще Ви е от полза.

След доста години на тъжна разруха един голям български културен символ се връща към живот и слава. Ремонтът на фасадата на къщата-музей „Пейо Яворов“, започнал през втората половина на април тази година, приключва и домът на поета отново ще отвори отново врати за посетители на 21 май, когато се отбелязва дванадесетото издание на Европейската „Нощ на музеите“.

В двора на ремонтираната къща на П.К. Яворов на ул. „Г.С. Раковски” в Нощта на музеите ще бъде експонирана и изложбата „Път, на който не съзирам края…“, посветена на големия български поет, съобщиха от Националния литературен музей.

А питам аз колко време бе нужно да се установи разрухата? Колко време им бе нужно да предприемат някакви действия?

Защо продължават да нехаят за ценното архитектурно наследство на София? Защо се опитват да заличат историческия облик на столицата? Защо чакат всичко да стигне до пълен упадък, за да предприемат някакви действия? Или по-лошо – да зарежат всичко да се разруши от само себе си.

Плачевното състояние на множество стари сгради в София, уви на никого не прави впечатление.

Историята избледнява. Спомняте ли си кой е Пейо Яворов? Опитаха ли се да заличат и малкото знание, което си спомняте от училищните години и да напълнят главите ви с бръщолевения?

До кога ще съсипват спомените за значимите фигури от нашата история?

Меланхоличен, но затова пък изпълнен с любов към родината, поезията и, разбира се, не на последно място, към Лора и Мина – това е Пейо Тотев Крачолов.

Яворов е един от най-талантливите и прочувствени родни поети. Домът му пази все още този дух. Всяко негово стихотворение докосва, всяка негова творба се запечатва в съзнанието. А ние заслужаваме ли това, което ни е оставил?

Той е от онези личности, чиито произведения ги увековечават, от онези българи, които всеки е горд да цитира. Но дали не се изгубихме напълно из цялото ни съвременно съществуване?

Припомнете си биографията му. Може да се почувствате поне малко горди.

Яворов е роден в гр. Чирпан на 1 януари 1878 г. Завършва V (IX) клас в Пловдив. От 1893 до 1901 г. работи като телеграфо-пощенец, сменяйки различни селища - Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало (Поморие), София. Междувременно разпространява левите идеи сред младите хора, а след 1897 г. влиза в контакти с ВМОРО. Първоначално е редактор на различни издания, свързани с македоно-одринското революционно движение - в. Дело, в. Свобода или смърт, в. Автономия, в. Илинден. А по-късно с различни чети многократно преминава границата и се бори за свободата на Македония като става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф – „Гоце Делчев“ (1904). Този период от неговия живот намира място в мемоарно-есеистичната му книга „Хайдушки копнения“ (1909).

Озовал се в София със съдействието на д-р К. Кръстев и П.П. Славейков, Яворов става сътрудник и редактор на най-доброто литературно списание от онова време — сп. Мисъл. През 1901 г. издава първата си стихосбирка "Стихотворения", чието второ издание от 1904 г. е предговорено от П. П. Славейков. В този период поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър. Плод на работата му в театъра са две пиеси - „В полите на Витоша“ (1910) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ (1912). Командирован на няколко пъти в чужбина за "усъвършенствуване по литература" - в Нанси, Женева, Виена, Париж, Яворов усилено чете модерна френска поезия, а при едно от своите пътувания (1910) изпраща към последния й дом своята възлюбена - Мина Тодорова, сестра на П. Ю. Тодоров. През 1907 г. излиза втората му стихосбирка „Безсъници“ , която окончателно проправя пътя на модерната българска лирика. Символистичната поезия на Яворов, метафизична, пропита с дълбок скепсис и "прозрения" за "вечните въпроси що никой век не разреши", променя радикално българското литературно мислене и налага нов начин на писане. През 1910 г. излиза от печат антологичната книга на поета „Подир сенките на облаците“ , чието второ издание от 1914 г. представя равносметка на поетически път, съпоставим само с този на Христо Ботев.

Чувствителната душа на поета трудно привиква със суетата и нищетата на литературните и светските нрави в столицата. Лора Каравелова, дъщеря на държавника Петко Каравелов, с която се венчава през 1912 г., малко преди да замине за фронта в Кюстендил, е жената, чиято любов се оказва фатална за него. Запазената кореспонденция между тях, сама по себе си литература, свидетелствува за една пламенна и бурна любов, белязана с много съмнения и много страсти. Трагичният край идва на 29 ноември 1913 г., когато Лора се застрелва, а Яворов прави опит да се самоубие. Изстрелът само пронизва слепоочието и го ослепява. Съкрушен от съдебния процес и от мълвата, която го обвинява, че е убиец, на 29 октомври 1914 г. поетът взема голяма доза отрова и се застрелва.

Така приключва равносметката си с живота, но не и с литературата големият български поет - Пейо Яворов.

Редно е и ние да направим равносметка на всичко случващо се. Ще ни е от полза.

/33

Facebook Коментари

Коментирай

Къде ще прекарате коледните празници?

Блогове