Пълноценното съществуване извън интернет пространството
Социалните мрежи обсебват всекидневието ни. Почти всеки има модерен телефон, постоянно е в контакт с приятелите си онлайн, рядко имаме време за реални срещи. Общуването ни отдавна е преминало на друго ниво – виртуално. Срещите с приятелите вече не са същите. Факт е, че постоянно стоим пред екрана на телефоните, вкъщи щом се приберем отново прекарваме свободното си време сърфирайки и пишейки си с разни хора в социалните мрежи.
Да комуникираш с непознати вече не е толкова трудно, да поддържаш контактите си също. Преди бе забавно приятелите ти да те викат под прозореца, за да излезете навън или да ти звъннат на стария домашен телефон.
Днес ще ви покажа едно малко селце. Чивитакампомарано, толкова сложно име, се намира в провинция Кампобасо, Италия. Населението му е от около 400 души, предимно възрастни хора. Мобилните комуникации са почти непознати за тях, често апаратите няма обхват, а интернет връзката е недостижима.
Жителите на селцето решават да създадат нещо доста нетипично, те искат да докажат на градските, модерни хора, че битието им е също толкова пълноценно и наситено с емоции извън социалните мрежи.
Те имат по-смислен и по-истински живот. Не се ядосват, че не са получили отговор на съобщението си във фейсбук, не се ядосват, че не са събрали достатъчно харесвания под снимките си, не се борят да бъдат изкуствено популярни.
Идеята им е изключително провокативна. Но всъщност доказва, че тяхната комуникация е реалния живот.
Показват ни нагледно, че „офлайн“ срещите са живи. На улицата, в местното заведение, на някоя слънчева пейка.
Разговорът очи в очи не е забравен.
Самият живот е най-истинската и смислена социална мрежа. Не е излишно да си го напомняме от време на време. Няма да загубим нищо, може само да бъдем печеливши!
