Как програма за затворнички ги държи далече от връщане в затвора
Животът не свършва след като попаднеш зад решетките. Доказателство за това са съкилийничните от женския затвор в Ню Йорк. Всеки ден те водят разгорещени дебати на дълбоки философски теми.
Омир, Еврипид и Вергилий са само част от класическите автори, с които прекарват изобилното си свободно време.
Курсовете се организират от неправителствената организация „Hudson Link for Higher Education in Prison“, която се стреми да повиши заетостта сред затворничките, след като напуснат затвора.
Статистките сочат, че
около половината от 700-те хиляди затворнички, които напускат затворническата система всяка година се завръщат отново в затвора в рамките на три години.
Сред тези, които завършват курса на неправителствената организация, докато са в затвора
едва 2% отново се озовават зад решетките.
Елиът е само една от участничките в програмата. Тя е влиза зад решетките когато е едва на 21 години. Днес тя е баба и трябва да излезе от затвора през Юни.
Планира да използва събраните кредити от програмата зад решетките и да запише магистърска програма по бизнес.
Казва, че се е вълнувала повече от това, че ще може да се запише в университета, отколкото от новината, че я освобождават през Юни.
Понякога е нужно съвсем малко за да вдъхнем надежда на обезверени хора. Най-големия проблем на повечето затворнички, е че след като бъдат освободени се сблъскват със стена от негативна обществена енергия, която не дава възможност за реабилитация.
Рестартът в живота изисква и разбирането на околните,
но рядко някой прави компромис, когато чуе че си прекарал време зад решетките.
Времето прекарано в затвора не трябва да бъде изгубено. Ако то не бъде уплътнено с полезна дейност или в полза на обществото или в лична полза, затворниците започват да мислят за глупости и тогава се ражда насилието.
След като затворниците напуснат, насилието се възпроизвежда отново на улицата.
Затова затвора трябва да е място за духовно и психическо осъзнаване. За разбиране на собствените проблеми и намиране на начините за тяхното преодоляване е нужна подкрепата на останалите затворници. Затова проблемите на останалите са огледало за нашия собствен проблем.
/35
