Талеб Рифай: Не е важно какво притежавате, а какво правите с това, което притежавате

Талеб Рифай: Не е важно какво притежавате, а какво правите с това, което притежавате - картинка 1

Вода газим, жадни ходим?

Снимка: actualno.com
Талеб Рифай: Не е важно какво притежавате, а какво правите с това, което притежавате - картинка 2
Упътване в България към древни тракийски гробници
Снимка: Огнян Немски

Креативният туризъм създава неповторимо и уникално местно преживяване, казва Генералният секретар на Международната организация по туризъм (UNWTO)‎

- Г-н Рифай, Вие сте гост в България по повод на Международен конгрес на древните цивилизациии и модерния туризъм. Такъв е надсловът на български език. Но на английски думата, преведена като „модерен“ всъщност означава „творчески“ или „креативен“ – там пише creative. Нека уточним какво значи „творчески туризъм“ и това дали е синоним на „модерен“?

- О, със сигурност не става дума за „модерен“ – това изобщо не е така! Творческият, креативният туризъм обвързва всеки индивидуален турист с много специално, уникално и автентично преживяване, в което се предполага, че местната общност е включена във възможно най-широк брой занимания и така се представят хората от съответната страна. „Творчески туризъм“ не означава само връзка между туристическия сектор и творческите индустрии, като музика, рисуване, занаяти. Важното е колко обвързана е местната общност със своето представяне и доколко се скъсява дистанцията между госта и домакина, до степен да се стопи. Ето това е „творчески туризъм“. Въпросът, който задавате е как това се отнася към съвременния туризъм.

nomad.sleepout.com
Снимка: nomad.sleepout.com

Новият пътуващ човек изисква именно това уникално и лично негово преживяване и затова бизнесът трябва да се нагоди към новата реалност. Ако работещите в туристическия бранш искат да бъдат играчи, те трябва да чуят какво търси гостът. Не го ли чуят, всеки пътуващ може сам да си уреди и транспорта, и настаняването, и личния опит, и приключението. Новите пътешественици вече не са съгласни 40 души да бъдат натоварени на един автобус и да ги разкарват насам-натам и да им казват: „Това е кула, това е крепост.“ Какво от това? Те и сами могат да стигнат до кулата и до крепостта.“Туристите не искат в автобуса. Те искат да са навън, да са част от това, което се случва наоколо, да говорят с хората, те искат да пийнат, да хапнат като всички местни хора.

Това е разбирането ни за креативен туризъм.

- Кой обучава местните общности как да общуват с туристите и доколко езикът може да бъде съществена пречка? Кой носи отговорността за подготовка на местните общности, че те да бъдат насреща по начина, който би удовлетворил туристите?

- Не мисля, че някой има право да обучава местната общност на каквото и да било. Това, което ние научаваме от общността е по-важно. И не мисля, че трябва да съществува някакъв вид профилирано обучение или подготовка. Това, което трябва да се случи е да бъде преобразуван духът на гостоприемството, който човек би споделил с гост в дома си.

Ако имате гост у дома, как ще се отнесете към този гост? Никой няма да дойде и да Ви каже как да се държите. Не става дума за стандартни инструкции, а за проява на искреност.

- В такъв случай колкото по-гостоприемни са хората в една общност, толкова по-лесно ще се впишат в интересите на туристите. Това ли е изводът?

- Не е точно така. Не става дума само за дружелюбност, а за автентичност и неподправеност.

Това, което Вие можете да счетете за приятелско отношение, е много вероятно да не бъде възприето по същия начин от други хора. Всъщност туристите не търсят свръх учтиво отношение, а истинска среда, истинско преживяване.

- Един от официалните чужди гости на конгреса в София избра да не се настани в хотела, избран от организаторите, а отиде в хостел в район, гъсто обитаван от бежанци. Мислите ли, че места като циганските квартали, както и странни и далечни райони на градовете ще се превърнат в туристическа атракция?

- Това е много, много вероятно. Точно това е съдържанието на онова, за което говорим – целият град се превръща в домакин. Не просто няколко хотела, които гарантират ниво на обслужване и настаняване, но гостите практически да нямат общо с местните. Да, за мен не е изненада, че някой от конгреса е избрал така да прекара времето си в София.

Лияна Панделиева
В столицата самолетите кацат над кв. Христо Ботев. Любителите на автентичността могат пеша да отидат до домевете на своите потенциални домакини
Снимка: Лияна Панделиева

Това е тенденция и тази тенденция продължава да се развива. Индивидуални, персонално изготвени програми за истинско и пълноценно преживяване е това, което клиентите търсят. Те искат да се върнат у дома и да разкажат на семейството и приятелите си една различна история, нещо уникално и само тяхно. Те не искат да повторят онова, което го пише вече в книгите. Те искат да разкажат, че влезли там и там, говорили са с тези хора, те им показали нещо си, запознали се с децата им.

 
Спомен от конгреса - снегът ще бъде тема за разказване

И така историите стават напълно лични и неповторими. По този начин всеки е сигурен, че колкото и пъти да се върне на едно място, преживяването няма да се повтори. Бъдещето на туризма е в атмосферата, която всеки турист преживява поотделно.

- Несъмнено всеки словоохотлив турист с апарат се превръща или в посланик или в публичен враг на мястото, което е посетил.

Категорично е така!

- Каква е важността днес на социалните медии в създаването на туристически тенденции в света?

- Тези мрежи създават най-новите предпоставки за туризъм по света и могат да ги променят ежедневно. Социалните медии и новите платформи за споделяне на информация променят естеството на бизнес модела на който бяхме свикнали досега. Както правилно отбелязахте, посетителите, потребителите на този бизнес са вече в състояние на мига да изразят своето мнение и то вече се разнася по целия свят, то е ценено, то е четено и то оказва директно въздействие върху мястото, дестинацията, продукта. Това, което потребителите имат да кажат започва да става по-важно от това, което ти казваш в промотирането на бизнеса си. И затова мнението на хората е с огромно влияние върху бизнес модела. Сега клиентите могат да го издигнат на ново ниво и да го направят признат или да го унищожат. Бизнесът трябва да се съобрази с новата реалност. Той не може да се развива, ако продължи да си изпраща своите собствени, измислени от него послания. Това вече няма как да се случи.

- Трипадвайзър е едно от най-популярните в света платформи за впечатления на туристи. Бях неприятно изненадана, че на последователни национални туристически борси в България, представителите на общините изобщо не бяха чували за платформата и не разбираха за какво им говорех. Когато такова ключово незнание е налице, кой е отговорен да образова представителите на общините, които всъщност трябва да направят туристическия си продукт симпатичен за хората, които разказват за него?

- Това е споделена отговорност – правителството, общините, дори от човек на човек. Изненадан съм да чуя за подобно наблюдение, защото в наши дни нито един човек по света, който тръгва да пътува, няма да го направи преди да провери накъде е тръгнал - именно през Трипадвайзър.

Дори когато си избираме място в самолета, отиваме в сайта Seat Guru и четем коя седалка да си изберем! А там за всеки превозвач и всяка модификация самолет пише за растояние за краката между седалките, отстояние от тоалетната, степен на удобство. Този вид присъствие в глобалните мрежи вече е нормата! Потребителите търсят всичко, на което могат да имат доверие. И то е вече до най-малки детайли, невероятно малки детайли. А информация за тези детайли се намира в мрежата.
За мен е много учудващо, че някой от официалните представители на властта в сферата на туризма е възможно да не познават най-актуалните в света платформи в тяхната професионална област. Не знам кого би трябвало да обвиня за това незнание, но е важно и е много спешно те да научат за същината и ефекта на тези платформи.

- Цената на туризма е нещо с което почти всички туристи по света се съобразяват. Някои пестят, за да посетят мечтана дестинация. Но България се рекламира като финансово много изгодна, евтина, достъпна. Това наистина ли продава?

- Не, не бих казал. Вече не. Моето първо посещение в България беше през 1973 г. Бях млад мъж, дойдох с група приятели от Йордания, току що бях завършил. Отидох в Бургас, прекарах там седмица, с цената на самолетния билет, платих всичко 180 долара. Всичко беше включено.
Днес много хора са убедени, че дестинацията не бива да се продава евтино. Но цената трябва да бъде премерена, трябва да се мисли за различните категории туристи. Това е разковничето. Някои хора търсят конкретен продукт за който са готови да платят всичко, което струва. Други туристи искат същия продукт, но не могат да си го позволят. Тогава нивото на обслужване, съдържанието на продукта няма как да е на най-високото ниво, но може да е нещо подобно.  Цената сама по себе си отдавна не е примамката, която продава. Опитът ни показва, че всеки, който започва да се бори с конкуренцията на основата на изгодната цена, ако превърне това в основа на предлагането, в крайна сметка започва да губи.
Надпреварата е в това какво можете да предложите, колко вълнуващо е то, колко удовлетворително и колко разумно е остойностено. Но „разумно остойностено“, не означава „евтино“. Означава да се бъде поставена удачно формирана цена на продукт за който има търсене.

- Младежкият туризъм се превръща във все по-актуална тема и на световните туристически борси са отделени цели палати за фирмите, които желаят да се рекламират в тази насока. Как младите избират местата, където да отидат?

- Определението за младежки пътувания се отнася до всички, които са на възраст до 29 години. И тази категория пътуващи съставляват една трета от всички хора, които предприемат международни пътувания в света. Ако имаме 1,2 млрд. пътуващи, почти 400 млн. младежи пътуват и това е уникален и показателен феномен.

А това се случва едва през последните две десетилетия. Демографската пирамида се разширява и не само младите се увеличават. За първи път взех самолет на 18, а моята дъщеря тръгна сама на пътуване с приятели със самолет, когато беше на 11. Днес няма проблем един човек да закусва у дома, да обядва в друга държава и да вечеря в трета.
А не преди толкова много време пътуването означаваше нещо! Не само преди първия ми полет, а и след това, се приготвях от предната вечер, избирах си дрехи, проверявах билета, документите чакаха подредени. Не можехме да спим спокойно, голяма работа беше това! А сега всеки връхлита на летището, говори по телефона, забързано и с увереност минава през всички проверки. Но в същото време днес повече от всякога в историята, на пътешествия тръгват хора на възраст над 80 години. И те не са объркани – те знаят точно какво и как да направят. Те са компетентни пътуващи.

Младите пътуващите са много важни за света на туризма. Не само защото числеността им расте, 400 млн. не е шега, но и защото те харчат повече по време на пътуването си от средностатистическия пътуващ човек. Не защото те плащат повече за конкретен продукт, а защото стоят по-дълго време. Младежите не пътуват само за по два-три дни, те правят сериозно пътуване от две-три седмици. Те имат време. И така, чисто акумулативно, те харчат повече от мен и от Вас, когато пътуват зад граница.
И още: ако се върнем на темата за креативния туризъм, те са живият пример колко обвързани са те с местните общности. Те не искат да стоят в големи, популярни хотели – не само защото не могат да си го позволят, но и защото те не са отишли на новото място заради това. Младите пътуват и скат да наемат стая, искат да са в сърцето на един град, на населеното място, те искат истинско, непосредствено, собствено преживяване. Те искат отблизо да виждат нови неща, да научат още нещо за живота и да получат още една гледна точка. Това вълнува бъдещата генерация. Те са пътешествениците на бъдещето и ние трябва да обръщаме много повече внимание на младежкия туризъм. Грешка е да гледаме на тях само като на туристи с раници. Трябва да сме по-сериозни в привличането им, всяка държава трябва да направи необходимото да привлече достатъчно на брой млади посетители.

- Младежкият стил на пътуване ни води към новата чуствителна тема – настаняването през сайтове за споделени жилища като Airbnb. Там хората могат да изберат самостоятелно жилище, но могат да споделят апартамент с други хора, а често и сервизните им помещения като бани и тоалетни. Това световен феномен ли е?

- Да, без никакво съмнение. И се разраства много по-бързо, отколкото някога някой е могъл да предположи.

Airbnb е вече много голяма компания, но важна е цялата тенденция за предлагане на услуги онлайн, които наричаме „споделена икономика“, но в Световната организация по туризъм не използваме този термин, защото той не е правилен. Същото явление е Uber. Традиционните таксиметрови шофьори са почти на оръжие, защото са бесни. Същото се случва и с традиционните собственици на хотели, дори ресторантите страдат от същото. Можете да намерите сайтове в които да ви кажат в чий частен дом готвят великолепно някое ястие или че ще сготвят всичко по вкуса ви. Решавате, че искате чудесна българска вечеря в център на Мадрид. Уведомявате домакините колко души ще дойдете, казва ви се цената на човек, ще получите чудесно домашно обслужване, отлична храна, ще бъдете в домашна среда, ще получите приятелско отношение.
Днес това е предизвикателството към класическите модели на обслужване – независимо дали се отнася до настаняване, транспортиране, забавление, дори в работата на традиционните туроператори... Можете да намерите хора в интернет, които ще ви заведат до всяко място, което желаете и то да сте си сам, а не с още 10-20 пречещи и дразнещи туристи. Това са много явни и важни факти. А феноменът избуя буквално през изминалите пет години. В Барселона, Париж, Ню Йорк и на някои места с плажове, процентите за настаняване в Airbnb надхвърлят 70.

- Обърках се – съществуват правила, разписани като библии, които се отнасят за стандарти за настаняване, оборудване на кухни, дори брой хладилници, рафтове, дъски, ножове, хигиена; прецизни правила за туроператорите, годишни такси, застраховки. И изведнъж всичко това се поема от ентусиасти, никой от тях не може да гарантира нищо, никой не може да бъде държан отговорен, никой не може да изплати обезщетение и точно този сектор расте непрестанно?

- Точно така! Ето това е голямото, истинското предизвикателство. И отгоре на това, тези хора получават приходи от търговска дейност за която не плащат никакви данъци. И това никога няма да стане традиционен тип регулирано настаняване. Законно определените места за настаняване изпълняват стандарти, те преминават професионални проверки от държавни и местни органи, те си плащат данъците.

Това, което трябва да направим е да признаем две неща: едното е, че тези нови места за туристи са легитимни, защото са признати от потребителите. Те не отнемат туристи от хотелите, те всъщност допринасят с привнасянето на нов тип гости. Това е нова вълна пътуващи, които преди не са били готови да пътуват и поради финансови причини, а сега вече пътуват.

- Но как можете да ги наречете „легитимни“, след като никой и по никакъв начин не ги е легитимирал, освен хората, решили да се възползват от офертите им?

- Легитимни са като феномен, но не и като практики. Съществуват и се разрастват. Това, което съветваме традиционните хотелиери е: „Не се борете с тях, ще загубите тази битка!“

Когато учех в университета, на дъска до входа бяха оставени бележки на които някой предлагаше на непознати хора да споделят с него пътуването му до някъде. Друг е написал, че има стая за споделяне, трети дава друго предложение. Това е отколешна практика, само начините на промотирането й са модерни. Новото е... „бизнесализацията“ – ако мога да измисля термин – на този спонтанен феномен. Сега е вече бизнес и затова не считаме, че говорим за „споделена икономика“.

- И как наричате явлението?

- „Частни услуги“. Всъщност не знам – още търсим верен термин.

- Но според законодателството на която и да е държава – това е сива икономика, защото е незаконно.

- Не обезателно. Някои държави са легализирали и този тип икономически взаимоотношения. Направени са регистри. На някои места регулират дейността, на други се разписват определени правила. Няма как да определим тази дейност като незаконна и срещу нея не трябва да се води борба. Това е човешка потребност и категорична има своите добри страни. Носи доходи директно на домакинства, на селища и то по хубав начин.

- Рискът обаче е двустранен – и за домакините, и за гостите. Винаги можете да попаднете на опасни собственици или в дома да влязат много опасни гости.

- Опасни гости могат да влязат и в ресторанта, и в таксито, и на гарата, и в самолета.

The Telegraph
Домът на семейство в Калгари, Канада, беше разрушен от наематели, ползвали AirBnB
Снимка: The Telegraph

Неприятни ситуации възникват и в напълно регулирана среда. Това не е тема, защото не е спирачка, не е препятствие. Това може да е обстоятелство, което да възникне на много места, където човек е попаднал в конкретния момент.

- Досега говорим само за благородната и розова страна на нещата. Но ако нещо се обърка, няма на кого да се оплачете, няма кой да задължи този, предоставил услугата да върне парите...

- Феноменът е факт и той ще продължи да се разраства. Няма обратна сила срещу него. И това казваме на хотелиерите: „Не си губете времето в битки с квартирите. Ако искате да накарате хората да се замислят, направете го по два начина: първо трябва да е честна играта и тези хора трябва да плащат някакви данъци и второ: хората, които предоставят такава услуга трябва да бъдат проверявани – за качество, за условия, за ниво на сигурност.“

Само това могат да искат. Иначе говорим за свободен пазар и свободна воля на потребителите.

- В тази връзка, българският министър на туризма посочи, че до края на октомври в България са пристигнали 7,5 млн. чуждестранни туристи. Според данните на Националния статистически институт, тези, които са отседнали в хотели с повече от 10 легла, са малко над 3 млн. човека. Да предположим ли, че 4,5 млн. гости на страната или повече от 50 процента от всички пристигнали, всъщност са се настанили в частни квартири?

- Те са били клиенти или на тази система, или са били с приятели, или са се върнали от държавите, в които работят и са гостували на семействата си. Важното е какви са общите приходи в туризма в резултат от тези посещения. Настаняването в хотели е тема, която трябва да вълнува собствениците на хотели, но иначе всеки, който е влязъл в България и е прекарал поне една нощувка в страната, е турист. И да, българите, които трайно живеят зад граница и се прибират у дома, за да бъдат със семействата си също са туристи, защото с пристигането си те внасят пари в местната икономика.

- Четейки последния доклад на Световната организация по туризъм забелязах, че държави като Корея, Шри Ланка, Виетнам, Камбожда бележат двуцифрен ръст в посещенията на чужди туристи, като те са между 25 и 38 на сто повече. Защо тези държави са предизвикали такова внимание?

- За пореден път, откак съм в България този път, ще кажа: Не е важно какво притежавате. Важно е какво правите с това, което притежавате!

 Огнян Немски
Упътване в България към древни тракийски гробници
Снимка: Огнян Немски

Тези държави са приели насериозно туризма. Когато държава като Виетнам приеме, че туризмът е носеща колона на нейната икономика, тогава започва да привлича повече хора. Това е приоритетен сектор, като такъв започва да използва повече средства за промоции, за инфраструктура и така привлича повече хора. Важно е колко сериозно се приемат дейностите в този сектор. Всъщност няма толкова голямо значение какво притежава една страна като атракции.

Винаги давам примера за Дубай и ОАЕ – дестинация, която нямаше с какво да се представи. Но понеже беше решено да се превърне в туристическа атракция, сега приходите там от туризъм са по-големи от приходите от горива.

- След години на спад поради поредица от по-малки и по-значими терористични атаки, Египет се връща на сцената с 38 процента ръст. Това означава, че Египет е отново сигурно място?

- Египет винаги е била сигурна държава. Инциденти се случват навсякъде по света, а Египет, за съжаление, претърпя няколко последователни. Египтяните се превърнаха в невероятни специалисти по оцеляване и възстановяване.  Египет е винаги желана дестинация, а египтяните знаят как да хвърлят целия си ресурс, за да възвърнат позициите си.

- Маршрутите на приказките „1001 нощ“ и тези на Лорънс Арабски в наши дни са загубени за света, защото много от пътищата и териториите са в райони с тежки военни конфликти. Ще се върнат ли отново пътешествениците по тези земи?

- О, със сигурност го вярвам! Категорично! Ако не вярвате в това, не вярвате в живота. Говорите с оптимист. Наистина вярвам, че тази част на света не само ще се възстанови, ще върне ролята си на цъфтяща, активна дестинация. Сега няма как да говорим за туризъм в тези райони. Но погледнете голямата картина. Кой би предположил преди 20 години, че Балканите, които воюваха помежду си – Босна, Хърватия, Сърбия – ще се превърнат в уникални туристически дестинации?

Днес Хърватия посреща 14 милиона международни туристи. Кой би предположил, че Камбоджа или Виетнам ще се превърнат в уникално атрактивни и желани екзотични дестинации. Трябва да се надяваме.

Тази част от света, която обобщавате с приказките, е сред най-вълнуващите, най-привлекателните, богати на история на всяка крачка. Аз съм категоричен, че идните поколения ще видят и ще усетят един напълно променен Близък Изток.

 

/10

Facebook Коментари

Коментирай

Следващите парламентарни избори ще са:

През септември 2018 г.

33.33%

След 4 години.

23.81%

Все тая, брат!

23.81%

Преди края на тази година.

19.05%

Блогове