Изгнаници клети, отломка нищожна от винаги храбър народ мъченик...*

Изгнаници клети, отломка нищожна от винаги храбър народ мъченик...* - картинка 1

Историята на българските арменци

Арменците са една от малките общности, населили България много отдавна. И макар че са сравнително малка част от българския народ, те имат древна история, която си заслужава да се прочете.

Днес ще Ви запознаем с историята на българските арменци.

За първите преселници от Армения по нашите земи се споменава V век. Второто преселение е през VII – IX век в Тракия. Следва третото – през 16-ти и 17-ти век. За арменци, заселили се в селището Бургас, се споменава през 1549 г. В пътеписите на дипломати и духовници, обиколили Черноморското крайбрежие, се описва дървен арменски параклис „Сурп Степанос“ още през 1673 г. На неговото място през 1748 г. арменците издигат дървена църква.

През 1894 – 1896, по времето на султан Абдул Хамид, са избити около 300 000 арменци, а в периода 1915 – 1922 г, по времето на Арменския геноцид в Османската империя, е унищожено 1,5 милионно невинно население. Близо 22 000 арменци намират спасение в България - избягали или депортирани.

БНР
Снимка: БНР

Първото арменско училище в Бургас е открито през 1861 година. В Бургас те били предимно търговци, златари, градинари, строители и др. В строежа на бургаското пристанище (1900 – 1903) взимат участие около 400 арменци. Участват и като доброволци във войните за Освобождението на България.

На 9 септември 1982 г. Тайната армия за освобождение на Армения (АСАЛА) извършва атентат в Бургас срещу Бора Сюелкан, турски генерален консул в града, като убива неговото административно аташе.

След политическите промени през 1990 г. се възобновяват доста арменски организации – Общоарменският благотворителен съюз “Парекордзаган”, Арменският помощен съюз ХОМ, скаутската организация “Хоманътмън”, съюзът “Хамазкаин”, хорове, театрални състави и др. Продължава да съществува и изцяло променената “Ереван”.

В някои училища /София, Пловдив, Варна/ започва да се изучава арменски, в градове, където арменците са по-малко, общността създава съботни училища. Отбелязват се традиционните арменски празници, както религиозните, така и историческите.

Обикновено отбелязването на Деня на геноцида от 1915 г. намира отзвук и в централните български медии.

По данни от преброяването на НСИ от 2011 г., в България живеят поне 5615 души с майчин език – арменски. Интересното е, че взаимното доверие и симпатия между българи и арменци е намерило израз и в многобройните анекдоти, разказвани за арменци, защото само изпитани приятели могат да се шегуват помежду си.

Те определено са незаменима част от българското общество. Другата седмица ще Ви запознаем с известните български арменци, постигнали толкова много тук, в България.

Едно от най-запомнящите се стихотворения на поета Пейо Яворов е посветено на арменците, пристигнали в България след гоненията в Турция в края на Първата световна война.

 

*АРМЕНЦИ

Изгнаници клети, отломка нищожна

от винаги храбър народ мъченик,

дечица на майка робиня тревожна

и жертви на подвиг чутовно велик -

далеч от родина, в край чужди събрани,

изпити и бледни, в порутен бордей,

те пият, а тънат сърцата им в рани,

и пеят, тъй както през сълзи се пей.

 

Те пият... В пиянство щат лесно забрави

предишни неволи и днешни беди,

в кипящото вино щат спомен удави,

заспа ще дух болен в разбити гърди;

глава ще натегне, от нея тогава

изчезна ще майчин страдалчески лик

и няма да чуват, в пияна забрава,

за помощ синовна всегдашния клик.

 

Кат гонено стадо от някой звяр гладен,

разпръснати ей ги навсякъде веч -

тиранин беснеещ, кръвник безпощаден,

върху им издигна за всякога меч;

оставили в кърви нещастна родина,

оставили в пламък и бащин си кът,

немили-недраги в далека чужбина,

един - в механата! - открит им е път.

 

Те пеят.. И дива е тяхната песен,

че рани разяждат ранени сърца,

че злоба ги дави в кипежа си бесен

и сълзи изстисква на бледни лица...

Че злъчка препълня сърца угнетени,

че огън в главите разсъдък суши,

че молния свети в очи накървени,

че мъст, мъст кръвнишка жадуват души.

 

А зимната буря им сякаш приглася,

бучи и завива страхотно в нощта

и вихром подема, издига, разнася

бунтовната песен широко в света.

И все по-зловещо небето тъмнее,

и все по се мръщи студената нощ,

и все по-горещо дружината пее,

и буря приглася с нечувана мощ...

 

Те пият и пеят... Отломка нищожна

от винаги храбър народ мъченик,

дечица на майка робиня тревожна

и жертви на подвиг чутовно велик -

далеч от родина, и боси, и голи,

в край чужди събрани, в порутен бордей,

те пият - пиянство забравя неволи,

и пеят, тъй както през сълзи се пей.

/34

Коментари 1

  • #1
    Гаяне -

    Стихотворението „Арменци" Яворов пише през 1899 г., впечатлен от арменските бежанци на гара Скобелево, където работи като телеграфист през 1894 г. С други думи то е посветено на арменците, спасили се от погромите на султан Абдул Хамид Кървавия, а не от геноцида по време на Първата световна война. Разликата е съществена.

Facebook Коментари

Коментирай

На предсрочните парламентарни избори ще гласуваме за:

Велико народно събрание

59.26%

Обикновено народно събрание

40.74%

Блогове