Това ли е краят на разширяването на НАТО?

Това ли е краят на разширяването на НАТО? - картинка 1

Отворената врата на алианса вероятно ще остане здраво затворена в близко бъдеще, след като Скопие стане 30-ия член

Пред щабквартирата на НАТО в Брюксел има ламаринен паметник, върху който са отбелязани годините, в които са приемани нови страни. В единия край списъкът започва с 1949, годината на основаването, и с имената на 12-те първоначални членки. Около 30 см надясно се вижда годината 1952 и следващите две страни членки – Гърция и Турция, следвани от още 30 см и още един 3-годишен период до 1955, когато се присъединява Германия. После има почти 3 метра празнина до 1982 и Испания, накрая идват последните разширявания на НАТО.

След като бъдещата република Северна Македония подписа протокола за присъединяване на 6 февруари, през пролетта на 2020 г. се очаква ново гравиране, щом и парламентите на останалите 29 страни членки го ратифицират. След това по оста остават още около 4 м. Или близо 40 години, ако следваме логиката на паметника.

Това изглежда обещаващо на пръв поглед, но истината е, че отворената врата на алианса вероятно ще остане здраво затворена в близко бъдеще, след като Скопие стане 30-ия член.

Има три други държави, които са декларирали желание да се присъединят към НАТО – Босна и Херцеговина, Грузия и Украйна. От това трио, Босна води технически и вече получи План за действие за членство. Тази пътна карта помага на страните кандидатки да достигнат стандартите на НАТО и ги подготвя за бъдещото членство – Сараево я получи още през 2010 г. Миналата година НАТО окуражи Босна и Херцеговина да подготви своята първа Национална годишна програма, която е необходима за получаване на пътна карта. Но не всичко е толкова розово, колкото изглежда.

Като за начинаещи: Босна едва ли ще изпрати скоро своята програма. Милорад Додик, сръбският член в президентската тройка, на практика блокра всички действия в тази посока. Но истината е, че Сараево все още не изпълнява единствения критерий, поставен от НАТО в пътната карта – регистрирането на недвижимите военни имоти като държавна собственост, което да гарантира, че държавата контролира военните въпроси. Има и други проблеми, които притесняват НАТО, като бавният напредък на реформите, върховенството на закона и свободата на медиите. Кандидатурата на Босна и Херцеговина трудно би се „продала“ в момента и изглежда това ще остане така.

С Грузия НАТО постъпи по различен начин. След като страната получи обещание на срещата в Букурещ през 2008 г., че някой ден ще бъде приета, Тбилиси изпрати десет Национални годишни плана, но пътната карта остава все така далечна. НАТО поддържа ангажимента да защитава Грузия и ще проведе най-голямото си учение в страната през март, но много страни членки – основно в Западна Европа, се оправдават с опасенията на Германия и Франция, че членството на Грузия ще е противопоставяне на Русия.

Идеята Тбилиси да е нещо като „Западна Германия“ и да се присъедини към алианса, но като остави отцепилите се региони Абхазия и Южна Осетия извън клаузата на договора за НАТО, гарантираща взаимна отбрана, също не се приема в Брюксел. Представители на НАТО казват неофициално, че по-добре Грузия да се фокусира върху това да достигне стандарта на Западна Германия в други сфери, като човешките права и върховенството на закона.

Ситуацията с Украйна е като тази с Грузия, но страната е още по-назад на опашката. Управлението в Киев дори не е поискало пътна карта, очевидно водено от опита на Грузия.

А останалите? Записаната в конституцията на Молдова неутралност ще остане, независимо кой управлява страната. Но дори и без нея, Кишинев ще попадне в същата урна като Грузия и Украйна. Косово може да се окаже скритият фаворит, ако нормализацията на отношенията със Сърбия даде повод държавата да бъде призната от онези членки на НАТО, които все още не са признали независимостта на Прищина. Последните стъпки към създаването на собствена армия, обаче, не зарадваха част от страните в алианса.

Вероятно най-сигурният облог за бъдещето на лъскавия паметник е за две страни, които в момента не искат да са част от НАТО, но които могат да бъдат приети за секунда. Това са Финландия и Швеция. Можем да гадаем кога ще стане това, но руското заплашително присъствие в Балтийско кара все повече хора в двете страни да приемат идеята, че могат да зарежат своята неутралност.

Бел. ред: Коментар на Рикард Йозвяк  за "Свободна Европа"

/10

Facebook Коментари

Коментирай

Трябва ли АЕЦ "Белене" да бъде построена?

Не.

56.00%

Да.

40.00%

Не мога да преценя.

4.00%

Блогове