Трагедията на плажните шезлонг с чадърче

Цената на чадърче с шезлонг на плажа по родното Черноморие няма да поевтинее, ако от концесионерите се очаква да осигурят спасителни постове през няколко метра, медицински пункт, договор със спешна помощ, ежедневно почистване и да дадат половината си концесионирана площ за свободно настаняване.

Това обясниха гневни концесионери в лицето на министъра на туризма Николина Ангелкова. Срещата се състоя в края на летния сезон и близо две години след като Ангелкова научи, че плажовете преминават на управление на нейното ведомство.

Да се върнем в началото.

На първата си пресконференция като министър на туризма,

Николина Ангелкова заля присъстващите журналисти с обещания за резки подобрения в сферата на туризма и най-вече за поевтиняване на чадърчето и шезлонга на плажа,

като ще бъде ползван светлия гръцки пример – щеше да бъде проучен основно и да стане ясно как хем хората лежат на сянка, хем срещу покупката на една напитка могат да правят това по цял ден. Министърът беше напълно убедена в своя успех да убеди бизнеса, че трябва да печелят от други неща, а не от самата сянка. Това се случи в късната есен на 2014 година.

На последвали срещи с медиите тя само препотвърди намерението си плажовете ни да бъдат чисти, достъпни, осигурени, безплатни и прекрасни.

През 2015 г., когато течеше подготовката за предаване на плажовете от МРРБ към туризма, нито един експерт от ведомството не си мръдна пръста да направи каквото и да било по темата. Само се говореше на пресконференции, че вече ще бъде друго.

Реалността ни срещна челно.

В началото на летния сезон 2016 г. около 90 плажа стартираха без концесионери и респективно - без спасители. Оплакванията от състоянието на плажовете, от обслужването, от изнудването на летовници с високи цени започна в мига, когато първите летовници стъпиха на пясъка. Оказа се, че министерството още не беше създало дирекция, която да се занимава с концесионирането на плажовете. Така старите концесии си останаха в заварено положение, а други плажове бяха дадени или на досегашните концесионери, или на някого, който да ги поеме. Пълният хаос бе завоалиран в радостни рапорти за изключително, невиждано, смайващо успешна година в туризма – най-добра за всички времена. И наместо още от април от министерството трескаво да спасяват плажовете, те бяха ангажирани с избор на ново туристическо лого – само още един от големите провали на ведомството, което както и до този момент върши неща, които нямат и допирна точка с реалните потребности на бранша.

Реално работещите в туристическата индустрия – туроператори и хотелиери отбелязаха, че гигантският спад от миналата година в най-добрият случай ще бъде наваксан. В същото време потекоха реки с протести от туроператори, които предоверили си на изгодните цени в офертите на по-малки хотели бяха в небрано лозе: собствениците на местата за настаняване решили, че ще сложат режим на топлата вода, защото проклетите туристи много се къпели и затова топла вода имало рано сутрин и вечер. Не им трябвала повече. И храноденът бил на принципа: „По-добре нещо, отколкото нищо.“
Серия телевизионни репортажи разкриха, че медицинските пунктове по плажовете съществуват като сгради (най-често преместваеми обекти, ерго – фургони), но в тях лекари няма. Или хващат тен някъде в околността, или са ресторант. Нищо, че в началото на лятото Ангелкова тържествено обяви, че българското море е по-чисто от гръцкото, а на всичкото отгоре си имало и лекари.

Не уточни обаче, че частната линейка взима 100 лв. на калпак и че ако българите са имали неблагоразумието да отидат на море без здравната си книжка, осигуровката им не важи и трябва да си платят на ръка.

Разбира се е лесно да се каже, че това няма пряка връзка с министъра, но е факт, че този министър не се е преборила за създаването на еднозначен и задоволителен туристически продукт. И за Ангелкова се оказа непосилна задача да бъде издаван един билет за двореца в Балчик, а всеки индивидуален турист трябва да се реди на две отделни каси – на около 2 метра една от друга. И това се случва в година, когато още по интернет всеки турист по света може да си купи онлайн на една цена карта, заредена с посещения на десетки туристически обекти в един град или в цял регион. За българския туризъм това все още е непосилна задача. И е така, защото някой трябва да работи в името на това да се обединят обектите, да дадат своята отстъпка, да гарантират лесен достъп от едно място до друго.

С министър като Николина Ангелкова това няма да се случи и в идните 20 години.

Иначе това е типът задачки над която работи един министър: да обедини институциите по начин, който да облекчи живота на туристите, да им даде посока и идеи за отлично прекарване на времето и да натовари максимално възможностите за допълнителни занимания на всяко туристическо място.

Но това не се случва. Всъщност – според Закона за туризма трябваше да бъдат обособени туристически региони. Повече от сигурно е, че това също няма да се случи. 

В същото време министърът броди като духчето Каспър от град в град, открива местно създадени фестивали; организира среща след среща с който от бранша е готов да седне в една зала с нея, обещава каквото й поискат, а после нищо не предприема. И така – до следващата среща.

Междувременно, както No Comment вече писа, нито една от идеите на ведомството за промени в Закона за туризма не бяха приети от финансовото министерство, а основанията с които предложенията бяха върнати започнаха да стават унизителни и в прав текст да обясняват, че начините на работа на туристическите експерти са непрофесионални. 

Стигна се дотам, че в специална докладна до министъра да бъде обяснено, че министерството не разполага с професионален капацитет да извърши промените в Закона за туризма.

Сезонът

В резултат министърът се юрна да проверява... плажове лично.

И докато из Слънчев бряг се стреляха кога по-организирано, кога по-спорадично, от Автомобилна администрация редяха акция след акция за нелегален таксиметров превоз, които деряха с пет-десеткратно по-високи цени, а спецчасти арестуваха наркотрафиканти и гастролиращи крадци по курортите, министърът на туризма Николина Ангелкова наобиколи парцал-бутиците на Слънчев бряг, за да поговори със собствениците, че такива работи не са хубави – нямало видимост към плажа.

Едва ли някой може да обясни на министъра колко нелепи са обиколките й от плаж на плаж по джапанки, за да се убеди дали нещата са наред и дали не са.

Първо: разходки в края на август са пълна безмислица – първите туристи са дошли у нас в края на април. Второ: дори да бъде установена нередност, тя е факт не от деня на посещението й, а за целия сезон. Колко смени туристи са минали през местата с проблеми без министърът да нагази с джапанките си там? И как точно появата й в края на сезона оправя проблемите?

На плажовете Кабакум министърът е стъпила в компанията на областния управител на Варна Стоян Пасев. И видели с очите си, че два Кабакум-а са напълно изрядни, а на други три Кабакум-а не достигат спасители.

Хайде сега да си представим как гръцкият министър на туризма ходи по плажните ивици из Гърция и проверява документи за изрядността на шезлонгите и чадърите!

Предвиден хаос

Всъщност тази трагедия е предусетена от министър Лиляна Павлова още в края на 2015 г. когато и финансовият министър Владислав Горанов заявява на заседание на МС, че е безумие да се прехвърлят концесиите без концепция за управление. От стенограмата на това заседание четем думите на министър Павлова: „за мое съжаление... правим единствено физическо прехвърляне на това управление, а не предлагаме нещо ново и нещо различно в самото управление и стопанисване."
Вицепремиерът по икономическите въпроси Томислав Дончев иска от Ангелкова "трезв анализ има ли опасност при този трансфер, точно когато вървят голяма част от концесиите да се окаже, че има плажове, които нямат концесионери и нямат оператор, които да осигуряват спасители и т. н.".

Всъщност точно това се случва на практика.

Но на заседанието на МС Ангелкова уверено отговаря в типичния си стил без завършване на цяла теза, че е предвидено "автоматично, при съгласие на концесионера или съответно, когато плажът е отдаден под наем – автоматично, това е правено с предишното прехвърляне – една година да се удължат автоматично договорите до 30 септември 2016 г., така че да няма риск за следващия сезон и в момента, в който изтичат концесионни договори до края на тази година или следващата, съответно да бъдат автоматично подновени, за да няма този риск от провеждане и недовършване на процедура и съответно да има безстопанствени плажове".

От цялото „автоматично“ изказване става ясно, че на министърът нищо не й е ясно. Това сигурно е и причината да разравя пясъка със собствените си нозе в опит да види що е то плаж и защо хората продължават да са недоволни.
На тезата за „автоматично“ премятане на концесии и договори насам-натам, министър Лиляна Павлова контрира, че идеята е била „за изминалата една година да се направи стратегия как ще се управляват плажовете по нов и различен начин. Ние нямаме нищо ново и различно предложено, а паралелно излезе новата директива, която така или иначе изисква нов ред. Така че, според мен рискът е голям не само за тези 15 концесии, които започнаха, за тези, които изтичат, и за тези, които ще са в междинно положение. Така че, твърде късно влиза законът и наистина новият сезон е под риск за текущите наеми, текущите концесии, плюс изтичащите“. И Павлова отново е права.

Междувременно, насред сезона някои кметове опитаха да опазят уникални плажове, като спрат достъпа до тях с леки автомобили. С активната помощ на търсещи каква да е новина журналисти, един Болата, който някога бе в списъка с най-красивите плажове в света, се напълни с автомобили. Друго си е човек да си паркира точно зад чадърчето и да си гледа номера на колата отблизо.
Министърът на туризма не рече и дума в защита на уникалния плаж. Тя всъщност вече ще си мълчи по тези теми, след като реши със замах да спре дивото къмпингуване без да предложи никаква алтернатива за любителите на палатките и без да е осигурила никакви правила за регулиране къмпинуване, които се разписват в съответната наредба. И „дивите къмпингари“ я отвяха повехнал есенен лист.

И досега ведомството събира предложения.

Лиляна Павлова казва и още нещо към Николина Ангелкова на заседанието на МС в края на 2015 г:

"Въпросът е, вие, като обещавахте на кметовете да управлявате плажовете – няма го предвидено в закона, дайте ги на кметове! Като обещавахте да има безплатни плажове, няма ги предвидени в закона, като обещавахте скъпи плажове за ВИП клиенти, няма ги в закона!“

ВИП плажове ли? Предаване на управление? Та министерството не успя да намери капацитет да изготви тарифите, които се плащат от работещите в туризма, та се наложи да ги дава на външна фирма, която първо обърка термините, а после даде такива предложения, че от финансовото министерство потресено ги върнаха.

Туристическият министър обяснява пред колегите си, че в законопроекта е предвиден месец срок след прехвърлянето на цялата информация за плажовете да се изработи новата концепция за управлението им.

„Отива си лятото, идва есента“

Е, сезонът приключва, а такава концепция няма. Само една Николина Ангелкова, която броди от плаж на плаж, ситни по пясъка и наблюдава.

Оттук насетне идеята на министерството малките населени места по морето да дават максимална цена за чадър от 2 лв (а за шезлонг може ли да е 28 лв?), за населени места с над 10 хил. жители цената да е 3 лв. (а тъй като и там шезлонгът ще върви комплект с чадърчето, цената му може да е 32 лв) и по 4 лв. за единична сянка в големите курорти (дори не смеем да прогнозираме колко може да струва шезлонг с шалте!).

В подобно разделение няма абсолютно никакъв смисъл (явно пак от финансовото министерство трябва да им изпратят ново писмо в което в детайли да им го разпишат точка по точка, иначе няма да стане).

Да обясним: най-елитните и скъпи места по света са малки, бутикови, специално направени, изящни. ВИП места! И там плащаш за великолепен хотел с великолепна гледка, с гарантирана тишина, с приказно направени алеи и в цялата цена се включва удоволствието да си лежиш уж безплатно на плажа. Но нашият министър на туризма казва, че там шезлонгът ще струва 2 лева.

И забележете: при избора на концесионер тежестта на цената е 40% от общата оферта.

На никого не му се иска да го дерат с безумни цени за чадър и задължителен шезлонг. Но тъй като липсва цялостна концепция за управление на плажовете (нещо, за което предупреждават и Лиляна Павлова, и Томислав Дончев) и визия как те да са симпатично, гостоприемно и спокойно място, а не източник на нерви и ядове, министърът измисля три ниски цени. И хопа-тропа – вече ще е евтино на пясъка и в България.

Идеите – както дошло, тъй и отишло

Оттук насетне предстои да видим какво ще се случи с другото обещание на Николина Ангелкова – строеж на пътища от страна на туристическото министерство до атракциони. Тя лансира идеята още в края на 2014 г. и обясни, че от 2017 г. ще заработи национален фонд "Туристическа инфраструктура и туристически атракции", който да финансира проекти за транспортна и екологична инфраструктура, за които няма предвидени средства от други източници. Идеята е в него да влизат част от приходите от концесии, както и част от таксите за посещения и така да се финасира изграждането на пътища до тях, обясни тогава Ангелкова. И след като така разреши транспортните неволи в туризма, от ведомството започнали да обсъждат и въвеждане на

минимални такси за слабо познати туристически обекти, които в момента са безплатни, за да може събраните средства да се използват за това тези атракции да станат по-достъпни и привлекателни.

Явно по тази тема министърът е била устно уведомена за възможностите да се включи и в инфрастуктурния сектор и рязко спря да говори за фонда за пътища.

След няколко дни влизаме в ниския сезон, а след месец летуването ще приключи.

Заключението

Едно обаче остава сигурно: на нашето крайбрежие няма да видим ни уреден къмпинг, ни евтини чадъри и шезлонги. Не малко българи коментират: „Гърците трябва паметник да й издигнат!“