Уестълското НЛО - загадка вече 50 години

Уестълското НЛО - загадка вече 50 години - картинка 1

Обектите се приземили на поляна до училище, а след това бързо отлетели

Това събитие в Австралия оставило много свидетели, чакащи отговори. Тази година се навършват 50 години от Уестълското събитие, но неговите участници не са по-близо до разбирането какво се е случило в онази съдбоносна сутрин.
На 6 април 1966 година в 11 часа преди обяд много австралийци стават свидетели на появата на НЛО. Ученици и преподаватели от училищата на Уестъл, както и други граждани твърдят, че са видели как три летящи обекта без видими опознавателни знаци безшумно маневрирали по небето.


Обектите се приземили на поляна до училище, а след това бързо отлетели,

оставяйки след сее си големи, добре видими кръгове и обезцветена трева. Няколко часа след събитието спецслужби, военни и журналисти наводнили територията, опитвайки се да осмислят загадъчната среща.
Няколко свидетели заявили, че мъже в строги тъмни костюми ги предупредили да не говорят за инцидента. Предупрежденията нямали ефект, а множеството свидетели споделяли своите разкази.
Местният The Dandenong Journal публикувал репортаж за инцидента на първа страница, Nine News също отбелязал събитието във вечерния си брой. Но по-късно всички видеоматериали били отстранени и изчезнали от архивите. Независимо от репортажа и множеството възможни обяснения инцидентът продължава да остава обвит в тайни.

megavselena.bg
Първата страница на в. Тhe Dandenong Journal, разказваща за събитието.
Снимка: megavselena.bg

Разкази на свидетели

Изследователят Шейн Райън е посветил последните 10 години от живота си в разследване на инцидента и след като говорил с повече от 100 очевидци, той вярва, че се е случило нещо странно.
„Било е толкова необичайно… Случило се е посред бял ден и голямо количество хора са видели приземяването и отлитането“, казва той пред News.com.au.
„Събитието е било толкова значително, че да предизвика голям отзвук. Каквото и да е било то, след това правителствените агенции са изучавали мястото на приземяването и са взели образци от почвата.“
Райън смята, че са били съгласувани усилията по запазване на инцидента в тайна.
„Медиите продължават да се сблъскват със стена от мълчание от страна на властите, така това престава да бъде събитие и става само спомен на участниците“, казва той.
Джой Кларк тогава била на 12 години и си спомня живо събитията, случили се в онзи ден.
„Бях в клас, когато ученици нахлуха и ни разказаха новината. Втурнахме се надолу към полето и видях три летящи чинии в този ден – разказва тя. – Лично аз вярвам, че не бяха от този свят. Определено бяха от другаде, защото никога не съм виждала подобно нещо.“
„Дойдоха военни, и полицията беше вече там. Казаха ни, че ни се е сторило и не се е случило нищо, докато хора в черно разпитваха някои други деца.“

Тери Пек играела на крикет на училищната поляна, когато видяла чиния и решила да я последва до резервата Грейндж.

„Бях на разстояние около шест метра от нея. Беше кръгла и по-голяма от кола. Струва ми се, че видях огън под нея – казва тя пред в. Herald Sun. – Пред мен имаше две момичета. Едното беше много изплашено, двете бяха пребледнели, буквално бели като привидения. Те припаднаха, едната дори беше откарана в болница от Бърза помощ.“
56-годишната жена си спомня, че започнали да крият събитието, без да губят време.
„Събраха ни всички заедно и ни казаха да пазим мълчание – разказва тя. – Сякаш някой от спецслужбите излезе отпред и каза: „Да, това се е случило и ние се опитваме да го скрием.“
Жаклин Арджънт твърди, че е била едно от три деца, които първи прескочили през оградата, за да видят на място приземяването на НЛО.


„Първо си помислих, че това е експериментален летателен апарат, но за всички тези години нищо подобно не се е появявало“, казва тя.
58-годишната Жаклин разказва как веднага след произшествието я извикали в кабинета на директора и я разпитвали трима души.
„Имаха хубави костюми и правилна реч – спомня си тя. – Казаха: „Предполагаме, видели сте малки зелени човечета.“
Стивън Каринс също твърди, че е видял странния феномен. По това време той бил на седем години и живеел в Данденонг. Когато това се случило, той отивал на училище с майка си след посещение на зъболекар.

„Отдалече видях сребрист обект, подобен на диск. Но първоначално той беше толкова далече, че не бях сигурен какво е това – споделя той. – Сребристият диск се движеше с невероятна скорост, докато не се озова точно над нас… той повися няколко секунди и след това отлетя надалеч толкова бързо, както се и появи.“

megavselena.bg
друг местен вестник, който също публикува събитието
Снимка: megavselena.bg

Логично обяснение

Макар че по това време федералните и държавните агенции отказали да коментират инцидента, разсекретени през 2014 година документи предлагат обяснение на видяното.
Документите описват секретен проект за тестване на нивото на радиация, известен като програма HIBAL – съвместна австралийско-американска инициатива от 1960–1969 г. Целта на програмата било наблюдение на нивото на радиация в атмосферата с големи сребристи балони, снабдени със сензори.
Всеки от тях носел 180 кг товар и бил съпровождан от лек самолет, чиято задача била да следи балона и по радиосигнал да отвори нейния 12-метров парашут.


Изследователят Кейт Бастерфийлд, изучаващ документите от националните архиви и бившия департамент по снабдяване, смята, че тайнствените летящи обекти може да са били тестови балони, отклонили се от курса след изстрелването в Милдура.
„Моята хипотеза се състои в това, че хората са видели не НЛО, а високолетящ балон, неговия парашут и товар“, казва той пред News Corp.

Уелсталският обект е описан като имащ бял/сребрист цвят, което е подходящо описание на балона или парашута от програмата HIBAL.“

След като внимателно изучил всички достъпни документи, включително открити благодарение на Закона за свободата на словото, Бастерфийлд вярва, че реална причина за проблема е бил полет на HIBAL номер 292.
Но той признава, че не може да потвърди своята теория, тъй като дневниците с разписанието на пусковете се оказали загубени или унищожени за ден преди Уестълския инцидент.

„Няма записки фактически за четири старта през април 1966 година, един от които е бил назначен за 5 април, ден преди Уестъл – казва той. – По такъв начин нямаме официални знания как е завършил полет номер 292.“
Когато го питат за версията за балоните, изследователят Райън изказва съмнения.
„Нищо не е било събрано от мястото на приземяването, доколкото са могли да видят свидетелите – казва той. – Летящата чиния е кацнала и после е излетяла с висока скорост, оставяйки след себе си широки кръгове с добре видими граници. Когато балонът се свива и гондолата се спуска надолу, не се случва нищо подобно.“

megavselena.bg
Сюзън Кростуейт, Пулина Кели, Тери Пек и Кевин Хъртли живо си спомнят 6 април 1966 година, когато тайнствените летящи обекти прелетели над главите им и се приземили наблизо
Снимка: megavselena.bg

Хайзел Едуардс по това време била учител по английски и математика в Уестъл и вярва, че събитието е раздуто до безобразие.

Тя скептично смята, че превъзбудените деца са измислили историята и те носят отговорност за медийната истерия.
„Смятам, че там е имало много деца, които са били превъзбудени – казва тя. – Вижте така наречените доказателства, повечето от тях просто са слухове.“
Райън допълва, че е отворен за прозаични обяснения, но нито едно засега не се вмества в схемата.
„Надяваме се, че някой официален представител ще излезе и ще разкаже какво се е случило.“
Мястото на приземяването оттогава е мемориален парк в памет на Уестълското НЛО от 1966 година.

/29

Facebook Коментари

Коментирай

На предсрочните парламентарни избори ще гласуваме за:

Велико народно събрание

59.26%

Обикновено народно събрание

40.74%

Блогове