Ужасяващата история на "Колония Дигнидад"

Ужасяващата история на "Колония Дигнидад" - картинка 1

Десетилетия наред в тази германска колония на чилийска територия са вършени потресаващи престъпления - включително изнасилвания на деца. Германия все още не е обезщетила жертвите на ужасната "Колония Дигнидад".

Германската изселническа колония в Чили, позната под името „Колония Дигнидад" (Колония на достойнството"), се превърна в нарицателно за престъпления срещу невинни хора и особено срещу деца. Скандалът от 1960-те години се прочу по цял свят, включително и поради това, че въпросните жертви на насилие навремето не получават никаква подкрепа от страна на германската политика.

Така наречената „Колония Дигнидад" е основана от германския изселник и бивш ефрейтор от Вермахта Паул Шефер в началото на 1960-те години. Колонията, сега известна под името „Вила Бавария", се намира в един планински регион в южната част на Чили, на около 300 км южно от столицата Сантяго. На площ от близо 13 000 хектара заедно с него живеели стотици негови последователи, предимно германски изселници и техните семейства, в условия на принудителен труд и тотално подчинение. Правилата в сектата определял самият Шефер, който поддържал тесни връзки с чилийския диктатор Аугусто Пиночет.

По времето на военната диктатура в страната между 1973 и 1989 г. колонията е била използвана и като място за изтезания и убийство на чилийски опозиционери. Но жертвите са били не само политически. В продължение на десетилетия там са извършвани потресаващи насилия – сексуален тормоз и изнасилвания на деца, които са били принудително отделяни от родителите им.

Скандално безразличие

Колонията е официално разпусната чак през 1991 година след множество сигнали за всевъзможни престъпления: сексуално насилие над деца, укриване на данъци, контрабанда на оръжие и наркотици и принудително лишаване от свобода. Всички сигнали за извършваните престъпления в сектата в продължение на десетилетия са били скандално игнорирани от германското посолство в Чили, както и от германската политика.

Близо 30 години след края на диктатурата на Пиночет – едва през юни 2017 германският Бундестаг гласува с единодушие за изясняването на трагичната история на „Колония Дигнидад". Германска парламентарна делегация в момента се намира в Чили, където води разговори и с представители на чилийските власти.

Chile Eingang der Kolonie Colonia Dignidad (picture-alliance/dpa/O. Schmid)

Входът към "Колония Дигнидад", архивна снимка от 1988 г.

Експертът по международно право Андреас Шюлер казва в интервю за ДВ, че Бундестагът е трябвало много по-рано и по-категорично да изрази позицията си относно тази мрачна страница от германската история. Ето какво още казва той:

„Трябвало е още през 1970-те години, т. е. непосредствено след създаването на военната диктатура в Чили (1973-1989) германските правителства да се задействат активно. Още по онова време за първи път се появяват сигнали, че в „Колония Дигнидад" стават страшни неща, че се изнасилват деца и хора са държани като роби, за да извършват принудителен труд. От 1973 г. Колонията е поддържала и много тесни контакти с тайните служби на Пиночет. Всичко това е трябвало да се разследва. А сега е вече твърде късно – отделни извършители на престъпления са мъртви, а други са на преклонна възраст."

"Провал на Федералната република"

Германските власти и до днес действат мудно в разкриването на престъпленията. Показателен е случаят с Хартмут Хоп - бившият лекар на сектата. Експертът по международно право Андреас Шюлер през 2011 г. формулира обвинението, което правозащитната организация „Европейски център за конституционни и човешки права" (ЕЦКЧП) внася срещу бившия лекар на „Колонията" Хартмут Хоп. В Чили лекарят преди това е задочно осъден на пет години затвор за съучастие в изнасилвания на деца, но успява да напусне страната преди пръсъдата до влезе в сила и се връща в Германия. Германия пък отказва да екстрадира своя гражданин, за да излежи присъдата си в Чили. Тогава правозащитната организация в Германия подава съдебна жалба срещу Хоп, в която са повдигнати и обвинения за нанасяне на телесна повреда чрез употреба на психотропни вещества, както и за съучастие в убийства – става дума за безследно изчезналите чилийски опозиционери през 1970 и 1980-те години.

Chile Colonia-Dignidad-Artz Hartmut Hopp (picture-alliance/dpa/M. Agost)

Бившият лекар на Колонията и до ден-днешен си живее на свобода, снимка от 2000 г.

В резултат на подадената жалба, прокуратурата в Крефелд завежда следствие, но делото се точи безкрайно дълго, без да бъдат разпитани всички живеещи в Германия лица, които носят отговорност за деянията. А бившият лекар на Колонията Хартмут Хоп и до ден-днешен си живее на свобода в провинция Северен Рейн-Вестфалия, без да е прекарал нито един ден от живота си в затвор и без да е заставал пред съдебна инстанция. Експертът по международно право Андреас Шюлер е убеден, че в Северен Рейн-Вестфалия и в Германия живеят и още лица, заподозрени за съучастие в престъпните деяния на сектата в Чили, срещу които също би трябвало да се разследва. Засега обаче нищо подобно не се е случило. Не само в тази връзка Шюлер говори за „провал на Федералната република". Същият израз използва и Франк-Валтер Щайнмайер -  по времето, когато  беше външен министър на страната.

Жертвите трябва да бъдат подпомогнати

Все пак поне е предвидено да се създаде фонд за обезщетения на жертвите, макар да не е ясно как точно ще стане това и какви средства ще съдържа фондът. А е време за бързи и небюрократични действия, за да бъдат подпомогнати финансово жертвите на „Колония Дигнинад". Много от онези, които се завръщат обратно в Германия след разтурянето на сектата, се оказват без всякакви средства. В продължение на дълги години те са работили тежък принудителен труд, но не са плащали в никакви социално-осигурителни системи. Същото се отнася и за чилийските жертви, за които Германия също носи отговорност, както наскоро заяви депутатката Ренате Кюнаст, която ръководи парламентарната Комисия за разследане на престъпленията на "Колония Дигнидад".

източник: Дойче веле

/33

Facebook Коментари

Коментирай

Трябва ли АЕЦ "Белене" да бъде построена?

Не.

56.00%

Да.

40.00%

Не мога да преценя.

4.00%

Блогове