Ваксините, причиняващи единствено страдание

Ваксините, причиняващи единствено страдание - картинка 1

Да ваксинираме ли детето си? Дали ще извади късмет? Дали ще оживее след това?

Малко по малко така уважаваните лекари у нас губят статута си в обществото. Всички правителства, управлявали ни в последните 20-25 години допринесоха за загубата на доверието ни към тях.

В България така яростно се пази ваксинното реноме, че ангажираните с този въпрос институции сякаш не виждат човешката болка, която тази задължителна профилактика причинява. Те виждат нещата в цифри написани на хартия и дават неискрени и неистински причини за детското страдание.

Те не виждат болката, не виждат загубената надежда в погледите на родителите, които се чувстват от една страна виновни, че са позволили такова нещо да се случи на тяхното дете. Това страдание остава нечуто и невидяно. Родителите чуват постоянно едно и също - "не е от ваксината; съвпадение е по време; случайност е; от храната, която му давате е; настинало е.. Но никъде не се среща и дълго чаканото и вярно твърдение - ОТ ВАКСИНАТА Е.

И отговорете ми, какво се изисква от нас младите, бъдещи родители? Бихме ли причинили това на децата си, защото мнение след мнение, аз се боя за бъдещото си поколение. Благодарна съм, че нито една ваксина не е имала странични ефекти при мен, но мога ли да разчитам два, три пъти на този късмет?

В сегашното ни здравеопазване има прекалено много "случайности", твърде много "съвпадения" и един дълъг списък с премълчани истини, само и само да се защити едното му реноме.

Всеки един родител иска да защити детето си, иска най-доброто за него, иска да расте здраво и щастливо. Съвестно изпълнява задължителното ваксиниране и от там следва държавата - прекрасната ни държава с всичките й институции, които не поемат отговорността към "клиентите" си.

Има не един случай на ваксини причинили нещо немислимо. Родителите биват задължавани да прилагат на децата си лекарствени продукти с вероятни рискове, но проблемът е в това, че предоставената им информация е половинчата, не се споменават последствията от тях и това, че детето им може за цял живот да остане потърпевшо.

Във социалната мрежа има не един описан случай, стотици човешки трагедии на болни деца и отчаяни семейства. Оказва се накрая, че дори и да обгрижваш детето си по най-старателният начин, не всичко зависи от теб.

Пътят на тези семейства е далеч по-различен от очакваният, те преминават през човешкото високомерие, фалш, попадат между обикновени хора с подобна на тяхната съдба.

Време е държавните институции да поемат своята отговорност към тези и всички останали родители и деца, които просто не са извадили късмет в изпълнението на това задължение. Пропастта между здравните власти, лекар и пациент продължава да се задълбочава. Дори и да си се оттървал, да си извадил късмет твоето дете да е добре, да няма странични ефекти, ти ставаш съпричастен и все повече презираш държавата, в която живеем. Тя изоставя родителите в този така тежък за тях момент, няма значение това, че са изправени пред финансови проблеми, произтичащи от усложненията.

В много държави, включително и европейски, са създадени програми за обезщетения при увреждания от ваксини, тъй като правните механизми не могат да осигурят ефективна защита на пострадалите. България е от европейските страни с най-много ваксини в имунизационния календар, като в някои от държавите в ЕС липсват ранните ваксинации.

Въпросът "Да ваксинирам ли детето си?" става все по-често срещан в търсачките и родителите продължават да си задават този въпрос.

Бе изпратено отворено писмо-предложение, целящо българската ваксинопрофилактика да бъде в съответствие с добрите европейски практики. Може да научите повече тук: http://vaksiniistinata.ovo.bg/

През последните години дялът на децата в столицата с пропуснати или изобщо не поставени задължителни ваксини по официални данни варира между 1 и 6 процента, а броят им постепенно се увеличава. Но разбира се, както винаги се случва, има не една последица от отказът на родителите да ваксинират детето си - спиране на месечните помощи за отглеждане на дете, възможността детето да не бъде прието в детска градина, неимунизирането се смята за административно нарушение.

Не са едни, двама потърпевшите от ваксинациите. Накрая се оказва, че просто трябва да се надяваме да извадим късмет и детето ни да има спокойно и щастливо детство.

Петя Йотова: "На третия ден след МПР се поду коляното и след 2 седмици ходене по лекари ни поставиха диагноза юношески артрит. Малкият беше на 1 г и 2 месеца. Вече сме на 9 години и половина и продължаваме с лечението."

Ирен Борисова: "Моята дъщеря сега е на 29 години. Пострада от полиомиелитната ваксина като 3 месечно бебе. Беше 14 дни в кома и не ми даваха шанс да оцелее, нито да е нормална. Е, слава Богу, оцеля и единствено остана левостранната хемипареза. Съвсем нормално момиче, но осакатена за цял живот."

Емилия Иванова: „След ваксинация тримесечното ми бебе почина. Аутопсията показа оток на мозъка и на белия дроб, а заключението беше пневмония. Детето ми не беше прегледано, но въпреки това го имунизираха. Имах възможността да прочета показанията на лекарката, която най-нагло твърдеше, че сина ми е прегледан. Въпросния ден нея я нямаше в кабинета и това беше лъжа."

/40

Facebook Коментари

Коментирай

Трябва ли АЕЦ "Белене" да бъде построена?

Не.

56.00%

Да.

40.00%

Не мога да преценя.

4.00%

Блогове