Едни от любимите ни цитати от прекрасната книжка на Антоан дьо Сент Екзюпери
"Малкият принц" е книжка, която трябва да се прочете поне три пъти в живота.
Първият на около 10-годишна възраст, когато все още си хлапе. Вторият между 20 и 30-годишна възраст, когато вече си пораснал, но все още се формираш като личност. И третия – след 50-годишна възраст, когато вече си помъдрял и животът те е сблъскал с какви ли не неща.
Най-важното обаче е, че с всеки нов прочит откриваш различни неща. Нека за малко се потопим в света на принцът и си спомним за някои от онези простички и толкова дълбоки истини, които той има да ни каже.
Специално за вас подбрахме едни от любимите ни цитати от книгата на Антоан дьо Сент Екзюпери.
Ако искам да видя пеперуди, трябва да изтърпя две-три гъсеници.
Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това ти стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: "Моето цвете е там някъде".
Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна.
Ако е вредно растение, още щом проличи, че е вредно, трябва да се изскубне.
Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.
Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват.
Всички възрастни хора са били най-напред деца.
Знам една планета с един червендалест господин. Той никога не е помирисвал цвете. Никога не е поглеждал звезда. Никога не е обичал никого. Никога не е правил друго, освен сметки. Цял ден повтаря като теб: "Аз съм сериозен човек! Аз съм сериозен човек!" и се надува от гордост. Но това не е човек, а гъба!
Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.
Пустинята е хубава - каза малкият принц, - защото крие някъде кладенец.
Hяĸoи xopa ca ни нeпpиятни, "xлъзгaви" и гъвĸaви ĸaтo гъceници. Ho тoвa нe oзнaчaвa, чe вътpe в тяx тe нямaт нещo пpeĸpacнo.
Трябва да бъдеш много търпелив. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения.
Думите само ни пречат да се разбираме помежду си.
Хората имат различни звезди. За тези, които пътуват, звездите са водачи. За други са само малки светлинки.
Питам се - рече той - дали звездите не са осветени, за да може всеки да намери някой ден своята. Виж моята планета. Тя е точно над нас... Но колко е далеч.
/40