Серийни убийци: Великият Командор и неговите жертви

Серийни убийци: Великият Командор и неговите жертви - картинка 1

Историята на един асоциален, неорганизиран сериен убиец

Сергей Викторович Ряховски с чиста съвест може да бъде причислен към категорията на асоциалните неорганизирани серийни убийци. Той извършва общо 19 убийства в Москва и Подмосковието, различаващи се доста едно от друго по начин на изпълнение, пол и възраст на жертвите, място и време на нападението. От ръцете на Ряховски загиват 12 възрастни жени, трима подрастващи и четирима мъже. Други пет жертви на нападенията на Ряховски остават живи, благодарение на съпротивата си или благоприятно стечение на обстоятелствата.

Любителят на котки

Бъдещият убиец се ражда огромен и на шестмесечна възраст вече тежал 11 килограма. Малкият Серьожа се развивал добре само във физическо отношение – проговорил чак на три години, често боледувал, но пък бил тихо и спокойно дете, и не досаждал на близките си. Той се появява на бял свят на 29 декември 1962 година в селцето Салтиковка, което някога принадлежало на рода Салтикови, чиято представителка Даря Салтикова се прочува като убийцата и садистка Салтичиха.

Изследванията на серийните убийци нерядко обясняват причините за тяхната жестокост с трудно, безрадостно детство, равнодушие или липса на ласки от страна на родителите. Смята се, че това формира характера на бъдещите престъпници. Това обяснение обаче, не подхожда на Ряховски. Неговите близки му оказвали непрекъснато внимание. Той бил възпитаван у дома от майка си, баща си и баба си, и не посещавал нито ясли, нито детска градина. До пети клас го изпращали до двора на училището, обличайки го грижливо в дебели дрехи, за да не се простуди и заболее. Серьожа бил затворен в себе си и рядко общувал със своите връстници.

Малкото момче се отличавало с впечатлителност и ранимост още от детството си. Веднъж прибрал едно котенце от улицата, и родителите му, не желаейки да огорчават сина си, му позволили да го остави в къщи. Но скоро котенцето се разболяло и умряло. Серьожа не можел да си намери място от скръб и цял месец мислел и плачел за кончината на животинката.

Тази трогателна сама по себе си история извиква не съвсем обичайна асоциация у запознатите със случая на Ряховски. В том №21 от углавното дело са описани обстоятелствата около убийството на едно тринадесетгодишно момче в Измайловския парк.

„Котешката“ тема получава там неочаквано продължение – според собствените му думи, Ряховски бил стиснал жертвата за гърлото така, че „той даже не измяука“. След това извадил нож от джоба на куртката си и му нанесъл удар в лявата част на шията.

Но да се върнем към детските години на любителя на котки. Серьожа не се учел особено добре, пречели му честите отсъствия по болест. В четвърти клас си намерил увлечение. Неговите родители му купили аквариум и той бил в състояние с часове да наблюдава поведението на рибките, неохотно прекъсвайки за други занимания. След това сериозно се захванал с радиотехника, опитвал се да сглобява радиоприемници и да поправя счупени апарати. Но не посещавал кръжок, предпочитал да се занимава с любимото си хоби самостоятелно. След завършването на осми клас Ряховски постъпва в балашихинското професионално-техническо училище. Получавайки диплома за електромонтьор, той се устроил на работа в НПО „Криогенмаш“. А след година за първи път попаднал в полезрението на органите на реда.

Зрели вкусове

Впоследствие, по време на следствието и прегледите в Центъра по съдебна психиатрия Института „Сербски“, самият Ряховски описва своите интимни срещи с дамите. Той определено не можел да се оплаче от липса на обожателки.

Съдейки по случилото се през 1982 година, страстите на Ряховски не били насочени към неговите връстнички или млади жени, а към дами на доста преклонна възраст.

През 1982 година, след няколко нападения на възрастни жени, той получава доста леката присъда от четири години, по обвинение в хулиганство. В затвора се запознал с хомосексуалния секс. Ряховски излежал присъдата си и се върнал на свобода с чиста съвест, запазвайки придобитите в затвора наклонности, без обаче да се счита за хомосексуалист. Освен това си бил направил съответните изводи. Разбрал, че не бива да оставя свидетели и затова, оттук насетне, не давал на жертвите си никакъв шанс за оцеляване. Това не било особено трудно – все пак той се извисявал почти два метра и тежал над сто килограма. Последвали 19 умишлени убийства, голяма част от които извършени с изключителна жестокост, и пет по чудо оцелели жертви, които се отървали с обезобразявания, рани и неизличими спомени за ужасната среща, които ги преследват цял живот.

Млад фантаст

Родителите на Серьожа забелязали, че той изведнъж е започнал да пише много. Те надникнали в тетрадките и разбрали, че техният син съчинява книга за Великия Командор… Иззетите при обиска литературни „шедьоври“ на Ряховски дават възможност да се разбере по-дълбоко личността на техния създател. Тетрадките съдържали три варианта на космическата повест „Старфал“.

В съчинението, обилно нагиздено с рисунки на звездолети и лазерни автомати, се описват грандиозните дела на Великия Командор по благоустройството на Меджупланетната Федерация, възпитанието на новото поколение и създаването на общество, в което слабите подлежат на реинкарнация. Всъщност, Ряховски обосновава своите престъпления равно и безстрастно със същите научни термини:

„Считам хомосексуалистите и проститутките за ненормални хора. Те могат да се поправят с метода на реинкарнацията. Смятам това за своята най-важна мисия“.

Създателят на сюжета, съдейки по оценката на психиатрите, не бил съвсем наясно защо пише книгата и как възнамерява да я завърши. Веднъж Ряховски казал в следствието, че някой ден ще отнесе своята повест в издателството.

Както може би се досещате, фантастиката е любимият жанр на маниака. Той четял и препрочитал Азимов, Бредбъри и други писатели. Въобще проявявал голяма начетеност. Споменал и романа „Мълчанието на агнетата“, където се разказва за неговия американски „колега“ – човекоядецът доктор Ханибал Лектър. Ряховски се произнася скептично за филма, създаден по книгата, подчертавайки, че в романа, за разлика от филма, „има идея, философия“.

Той претендирал, че и собствените му постъпки имат философско обяснение. Ряховски считал убитите мъже за хомосексуалисти. Той потвърждава, че е извършвал престъпленията с пълно съзнание: „Нека минат през реинкарнация, след което ще се преродят за следващия си живот като нормални хора“. Маниакът имал готово обяснение и по въпроса с убийствата на жени: прочиствал обществото от проститутките…

Горското чудовище

Първата жертва на Ряховски - хомосексуалистът Вилкин

Първата жертва на Ряховски - хомосексуалиният Вилкин

През 1988 година в Подмосковието, в горските масиви на Кунцево, Измайлово, Лосовия остров и Раменское започнали да се появяват страшно обезобразени трупове. Характерът на раните не оставял място за съмнение: не диви зверове нападали хората – убивал ги човек.

Ряховски извършва първото си убийство на 19 юни 1988 година. Негова жертва става хомосексуалистът Вилкин. Двамата се запознават на предната вечер и Вилкин предложил на Ряховски секс срещу пари. Вилкин се съгласил на пасивната роля, а Ряховски, съответно, поел активната. Поради тази причина убиецът считал Вилкин за „педераст“, но не и себе си. Двамата се уговорили, че на 19 юни ще заминат за вилата на Вилкин, където ще правят секс.

Тялото на убития Вилкин

Тялото на убития Вилкин

Навлизайки в гората, Ряховски без да губи време пробол Вилкин четири пъти в гърба с отвертка, съблякъл трупа му и го сложил напряко на една повалена бреза. Непристойната поза на тялото по-късно подсказва на следователите за сексуалните предпочитания на жертвата. Вилкин старателно криел от околните своя порок; подобно на много други латентни хомосексуалисти той имал семейство и на пръв поглед създавал съвсем благоприятно впечатление. По-късно в деня на смъртта му Вилкин възнамерявал да посети родилния дом, където дъщеря му току-що била родила неговия внук.

Второто си убийство маниакът извършва на 4 юли 1988 година в Подолския район в Московска област. Жертвата – 70-годишната Клавдия Василиевна Хохлова – получила 14 безразборни удара с отвертка в гърдите, раменете и гърба. След нападението тя останала в съзнание, но не могла да даде описание на престъпника, защото просто не го била видяла – той я нападнал в гръб на горската пътека. Жената починала на следващия ден в болницата. Тя не била изнасилена, а престъпникът бил взел пенсионното й удостоверение и 45 рубли.

Ряховски се решил на следващото престъпление чак след 7 месеца: на 2 януари 1989 година, докато карал ски в района на автобусна спирка „11-и км. МКАД“, от ръцете му загинал 16-годишният Виталий Зайцев. Младежът първоначално бил удушен, а после изнасилен анално. Баща му го намерил след три дни в гората, обезобразен. В задника му била забучена щека за ски. Говори се, че бащата на момчето изгубил ума си в онзи ден…

Съобщение за изчезването на Виталий Зайцев

Съобщение за изчезването на Виталий Зайцев

В това убийство Ряховски вече проявил важни черти от своето поведение на местопрестъплението, които впоследствие се забелязвали и в другите му престъпления:

  • използване на подръчни предмети при нападението (щеката за ски);
  • отсъствие на мислене в перспектива. Поради някаква причина той взел ските на убитото момче и тръгнал с тях надолу по пистата. Едната ска захвърлил на 500 метра от трупа, а втората – на 800 м. Като се има предвид, че той не направил никакъв опит да скрие жертвата си, пренасянето на ските изглежда съвършено безсмислено занимание;
  • хаотична картина на местопрестъплението;
  • жертвата оставала свободна. Ряховски не се опитал да обездвижи жертвата, като върже ръцете и краката й.
Тялото на Зайцев

Тялото на Зайцев

На щеката за ски бил открит размазаният отпечатък на убиеца. Макар да не можел да бъде разпознат, все пак ставало ясно, че Виталий Зайцев е убит от особено едър мъж.

Още на следващия ден Ряховски се появил отново на автобусна спирка „11-и км. МКАД“, където извършил поредното си нападение над възрастна жена. Въпреки получената рана от нож, жената оказала яростна съпротива на престъпника и останала жива.

Ряховски често използвал в нападенията си предмети, с които самите жертви се опитвали да се защитят от него. Така, през януари 1993 година той нападнал в гората 73-годишния Осипов, който бил въоръжен с брадва. Ряховски му отнел брадвата, задушил го, извършил полов акт с трупа му, отсякъл главата му и я захвърлил в гората.

През нощта сънувал убийството и на следващия ден се върнал на местопрестъплението с ножовка, която използвал, за да отреже крака на убития човек. Осипов бил здрав старец, ветеран от Великата отечествена война. Впоследствие Ряховски признава, че Осипов не се бил изплашил от него, а бил замахнал с брадвата и го заплашил: „Само се приближи!“. Но брадвата не му помогнала…

Анна Нарсинян

Анна Нарсинян

Ряховски и друг път успявал да обезоръжи жертвите си. На 12 април 1993 година той нападнал 62-годишната Анна Нарсинян; жената, усещайки опасността, успяла да напръска маниака със сълзлив спрей, което, обаче не го спряло.

Тогава тя грабнала едно шило, но Ряховски й го отнел и го използвал, за да я убие.

В един момент Ряховски изпитал потребност да започне борба срещу „разпространението на педерастията“ в Русия. С тази цел от есента на 1992 година той започнал редовно да посещава Измайловския парк в столицата, където активно се събирало гей-обществото на Москва.

На 7 септември 1992 година пасивният хомосексуалист Николай Белкин предложил на Ряховски да правят секс. Престъпникът се съгласил и се усамотил с нищо неподозиращата жертва в храстите, където пуснал в ход своя нож.

Престъпникът винаги носел у себе си нож, но рядко го употребявал, предпочитайки да използва предмети от заобикалящата го среда. Убивайки Белкин, Ряховски извършил полов акт с трупа му.

Излетите в Измайловския парк не свършили с това. След месец и половина практически на същото място Ряховски се запознал с друг хомосексуалист, който също му предложил да правят секс. Двамата се скрили в храстите, буквално на двайсет метра от предишната саморазправа, където маниакът веднага задушил жертвата си. След това изнасилил трупа. Този път жертва на престъпника станал 38-годишният Олег Болдин.

И в двата случая Ряховски оставил сперма на местопрестъпленията. Това е още един ярък признак за неговата интелектуална ограниченост, липсата на мислене в перспектива и неуправляемостта му по време на извършване на престъпленията.

Връщане на местопрестъплението

Ряховски редовно се връщал на местопрестъпленията – това, всъщност, е характерна поведенческа черта на асоциалните неорганизирани серийни убийци. Нуждата отново да бъде на мястото на успешното нападение възниквала у Ряховски буквално на следващия ден след убийството, но обикновено той се сдържал, разбирайки, че такава разходка може да се окаже саморазобличаваща. Затова се връщал при старите си „подвизи“ след месец, месец и половина.

На 22 февруари 1991 година той убива 48-годишната Татяна Норкина. Маниакът се борил с желанието да посети местопрестъплението, но не могъл да го надвие, и преструвайки се на гъбар се появил там след месец и половина. Безсмисленото и необмислено поведение на Ряховски тогава се проявява с пълна сила: убиецът забравил край трупа собствената си ръкавица, надената за щеката за ски. Ръкавицата съответствала на ръката на мъж с двуметров ръст.


Татяна Норкина

Но това обстоятелство с нищо не помогнало на властите. Макар от момента на убийството на Виталий Зайцев през януари 1989 година да станало ясно, че в Подмосковието действа маниак с висок ръст (около 2 метра), убийството на Норкина не било свързано с неговите действия. Основание за това бил фактът, че в единия случай жертвата е възрастна жена, а в другия младо момче. Органите на реда даже не знаели, че съществува цял клас серийни убийци, наречени в САЩ „разрушители“ (destroyers), които са готови да убиват практически всеки, просто заради самото убийство. Всъщност, убийците-разрушители са класическите неорганизирани асоциални престъпници. Широкият „диапазон на приемливост“ на такъв маниак подсказва за неговата незрялост в сферата на общуването (т.е. неспособност да създава и поддържа устойчиви отношения с половите си партньори) и отстъствие на ясна полова самоопределеност. Подобни черти на личността е невъзможно да се видят у серийните убийци от друг клас (организираните), които имат тесен „диапазон на приемливост“ и прекрасно знаят как трябва да изглежда тяхната потенциална жертва.

По-късно, запознавайки се с материалите от углавното си дело, Ряховски много дълго разглеждал фотографията на Норкина и, накрая попитал може ли да си вземе „за спомен“ една от тях. Удивеният служител на прокуратурата се поинтересувал какво необичайно е видял Ряховски в тази снимка. Маниакът простодушно отговорил: „Много е красива…“.

Знанието за такива навици, като склонността да се връщат на местопрестъплението, помогат много на разледващите органи в залавянето на неорганизираните серийни престъпници. Точно заради този свой навик бил заловен вече покойният Артър Шоукрос, а и самият Ряховски.

Въпреки огромния ръст и сила на Ряховски и свирепостта на нападенията му, убиецът не винаги успявал да постигне целта си. От него се спасяват общо 5 жени, най-младата от които е на 20 години, а най-възрастната на 72. Маниакът счупил крака на последната при нападението си…

Засада


Портретът на Ряховски

Дълго време оцелелите жертви не можели да окажат съществена помощ на правоохранителните органи – описанията им на нападателя били доста непълни, защото престъпникът ги нападал в гръб, обикновено по мръкване. Но през януари 1993 година Ряховски допуснал фаталната си грешка: една от жертвите му го разгледала и запомнила добре. Жената с фамилия Фокина не подала сигнал в милицията за нападението, не вярвайки, че някой ще тръгне да търси престъпника, но разследващите я открили сами. Фокина дала отлично описание на нападателя си, на основание на което бил съставен много точен портрет.

На 9 март 1993 година Ряховски изнасилил и убил 55-годишната Шуйко. Това се случва в една вилна област в Одинцовския район. Вероятно с развлекателна цел той поставил във влагалището на жертвата взрив. Обезобразеният от бомбата труп бил открит на 11 март.

Изучавайки обстановката на местопрестъплението, криминалистите обърнали внимание на очилата на жертвата, захвърлени край тялото. На лявото стъкло се виждал отчетлив отпечатък от голям пръст, който очевидно не принадлежал на собственичката им. Дактилоскопичната експертиза установила, че отпечатъкът е оставен от Ряховски; горчивата ирония се състояла в това, че заключението дошло чак след майските празници, когато убиецът вече бил от 4 седмици в ареста. Това струвало още два човешки живота!

Въжето в плевнята

Въжето в плевнята

Тялото на Шуйко се намирало в една изоставена плевня. След претърсване на околността разследващите открили в една друга плевня въже, вързано на примка.

Появило се предположението, че убиецът е подготвил мястото за ново престъпление, и вероятно щял да се върне след известно време, когато активността на милицията в района намалее. Решено било да устроят засада край плевнята.

В онзи момент служителите на милицията в Одинцовския район нямали дори приблизителна представа кого търсят. Убийството на Шуйко не било свързано с убийствата на хомосексуалисти в Измайловския парк, както и с други убийства в Москва и Подмосковието. Самите оперативни служители смятали, че търсят някой от местните жители, вероятно онзи огромен мъж, който бил нападнал Фокина през януари 1993 година. По всичките нападения на Ряховски били възбудени общо 15 углавни дела – но те не били свързани в една серия и се разглеждали като дело на различни лица.

На 13 април 1993 година край плевнята с бесилото се появил някакъв огромен мъж, много приличащ на портрета и описанието, с които разполагали чакащите в засада оперативни служители. Здравенякът, извисяващ се на ръст 195 см. и с тегло 135 кг., се оказал Ряховски. Той признал за убийството на Шуйко още на първия разпит.

С това той проявил още една характерна черта на неорганизираните асоциални серийни престъпници – те, макар в началото да се инатят, сравнително бързо установяват контакт с властите и лесно признават за извършеното. Освен това, престъпниците от тази категория си признават за престъпления, за които никой не ги пита. Чикатило, например, си признал за половин дузина убийства, които властите изобщо не били свързали с неговата серия. Ряховски също разказал за престъпления, за които прокуратурата нямала представа и в които, съответно, никой не го обвинявал.

На 5 май 1993 година по време на следствен експеримент той отвел следователя по особено важни случаи от московската областна прокуратура Михаил Белотуров на мястото на убийството на 13-годишния Ринат Хабибулин.

Следствен експеримент

Със случая на Ряховски се занимавали мнозина – служители на милицията, лекари, експерти-криминалисти, юристи. Всеки от тях дава своя принос в разобличаването на маниака. Но най-тежката задача, несъмнено, се пада на ръководителя на следствено-оперативната група Михаил Белотуров, който разказва следната случка.

Ринат Хабибулин.

Ринат Хабибулин.

Ряховски бил отведен в Подолския район, където трябвало да покаже на властите местопрестъплението от убийството на умствено изостаналото момче Ринат Хабибулин. Пътували дълго, друсайки се в старичкия микробус на областната прокуратура. Ряховски с присъщ за него маниер гледал намусено и мрачно през прозореца. Накрая стигнали до гара „Силикатная“.

„Сега накъде, Сергей?“ – попитал следовател Михаил Белотуров.

Ряховски го погледнал така, сякаш току-що се събужда, и равнодушно махнал с ръка:

„Натам“.

„Сигурен ли си? Да не стане после…“ – усъмнил се Белотуров.

„От гарата стигах до автобусна спирка 3″ – твърдо отговорил „пътеводителят“.

Потеглили натам, движейки се по пътя край железопътните линии. След десет минути Ряховски казал рязко:

„Тук. Нататък – пеша“.

Тръгнали пеша. Минали покрай някакво село и се оказали в едно поле, в чийто край тъмнеела гора. Ряховски отново уверено закрачил по утъпканата между нивите пътечка.