Инфлация от 720% и недостиг на стоки, са само признаци на една икономика, която се приземява от спукан петролен балон
Опитващата се да гради социализъм, Венецуела обяви, че въвежда двудневна работна седмица за служителите от обществения сектор. Това е в допълнение към въвеждането на 4 дневна работна седмица, без Петък, за частния сектор. Не, причината не е защото след дълги години, те най-накрая са успели да изградят комунизма, а защото
рязкото понижаване на цената на петрола, вкара страната във валутна и финансова криза.
Наред с това, страната в която живеят над 30 млн. души, взе други драстични решения с които се опитва да издържи, докато цените на петрола не изплуват отново. Президентът на Венецуела Николас Мадуро,
сменя часовата зона на страната, за да пести електроенергия.
Той също повиши цената на бензина по бензиностанциите с 6000%, което в реални числа означава, че от 0,02 американски цента, цената се вдига до 1,32 долара за литър бензин. За нас тази цена може и да не изглежда стряскаща и то по време на криза,
но за бедния гражданин на Венецуела, който изкарва минимална заплата от 0,32 американски цента на час, тези цени са непосилни.
Какъв парадокс само, гражданите на държавата с най-големите доказаните запаси на петрол, не могат да си позволят да си купят бензин.
За да бъдем обективни трябва да признаем, че спада на цените на петрола не е единствения катаклизъм, който сполетя южноамериканската страна. От началото на годината се наблюдава сериозна суша в страната,
която разчита на водноелектрически централи за 70% от своята електроенергия.
Това е и причината, президентът да въведе 4 часови прекъсвания на тока за всички домакинства. Правителството взема и други мерки за ограничаване на потреблението на ток, включително намаляване на токоподаването за тежката индустрия и затваряне на молове и обществени центрове.
Финансовата криза, в която изпадна страната все още не е достигнала своя пик. За края на миналата година, Централната банка на Венецуела обяви, че инфлацията в страната е достигнала 180.9%.
Най-новите данни за равнището на инфлацията в страната, предполагат, че в началото на 2016 г., тя е достигнала равнища от 720%!,
което практически въвежда страната в режим на хиперинфлация. Най-голямо е увеличението на цените на храните и напитките, с над 300% само през 2015 г. В магазините от около година, трудно се намират продукти от първа необходимост, като паста за зъби, тоалетна хартия, някои видове храни, а от скоро и лекарства. Там където се появяват някакви стоки, пък се извиват километрични опашки от хора, които и без това трудно могат да си ги позволят.
Типична картина от зрелия социализъм.
В действителност обяснението не е толкова просто. Ако цените на петрола, се бяха запазили на нива от 110 долара за барел, нямаше да има подобна тежка финансова криза. Проблемът е в това, че страната разчита твърде много на петрола.
Приходите от него съставляват около 93% от целия бюджет на южноамериканската държава.
Само за 2015 г. държавния бюджет е реализирал дефицит от 20%!
Ако е вярно това, че свършва ерата на петрола, значи Венецуела изпусна своя шанс. Страната ще бъде стабилизирана, дали с помощта на МВФ или чрез директно финансиране от други донори, например САЩ или Русия, все някак ще се намери решение. Страната обаче изпусна историческата възможност да използва приходите от петрола, за да финансира образоването на своите граждани, да изгради реална икономика и да създаде условия, гражданите сами да повдигнат своя стандарт на живот. Това трябва да е урок и за всички останали.
Икономика изградена на зависимостта върху петрола, в един момент ще се спука и падането ще бъде много болезнено за гражданите.
Трайното богатство на държавите идва от знание и иновация, а не от природни ресурси. Винаги е било така, и винаги ще бъде така.
/35
