Да извикаш „Аллах акбар“ в софийска маршрутка
5/В голямо елитно столично училище фразата „Аллах акбар“ е постоянно използвана от децата. Нещо като „Как си, брато?“ преди 3-4 години. Придобила популярност толкова много, тaзи фраза беше използвана в една столична маршрутка. Ето, я и самата история:
"Аллах Акбар!", внезапно започва да крещи момиче в столична маршрутка. Пътниците замръзват на място от страх. "Това е само началото! Всички ще опознаете страданието, а моите братя ще ви въведат в правата вяра!" - продължава да вика момичето. На възрастна жена й прилошава, съобщава „Блиц“.
Колкото и странно да ви звучи, това не е сцена от американски екшън филм, а реална случка, станала на 11 март в маршрутка, пътувала от Студентски град. Случката е предизвикала истинска паника, дори се е стигнало до викане на специалните служби.
"Полицаите реагираха повече от светкавично. Мен ме разпита жена в униформа, която беше много мила и се опитваше да ни успокои въпреки страха, който вече беше посят в пътуващите" - казва една от пътничките в злополучната маршрутка.
Смешно, нали? За някого сигурно е забавно да хвърлиш раница и да извикаш „Аллах акбар“ в препълнен ресторант в САЩ, но за други – не е. (Виж видеото долу!). Може би е изключително смешно да хвърлиш пиратки на площада, седмица след атентати в Париж. Да, смешно е, когато се разбягват хората от страх, мислейки, че някой джихадист ще се взриви…
Но, мълчи сърце. Връщаме се в софийската маршрутка, за да видим коя е смелата жена, която така хубаво се е „изшегувала“ с нищо подозиращите пътници. От МВР са казали, че младото момиче е било пияно и не е съзнавало какво прави. Е, да, хубаво обяснение….
Децата (защото тийнейджърите на 14-17 години още са си деца, въпреки, че се напиват понякога!) явно не съзнават тази фраза какъв страх може да предизвика у хората. Те са наплашени от ставащото в света. Атентатите вече са ежедневие. И, ако продължим да използваме тази реплика за „Добро утро“, няма ли да подминем реалната заплаха, мислейки я за шега? Когато зачестят случаите на дечурлиги, викащи „Аллах акбар“ по градския транспорт, ще започнем да не им се хващаме. И така, ако се появи заплахата, истинската, ние със сигурност ще я помислим за шега. Защото, тя съществува, драги ми читателю…
От другата страна стои страхът на хората. Може би е изключително смешно да си играеш с него, не знаем… Да предизвикаш инфаркт на бабата, седнала в автобуса и после, недай си боже да почине, ще кажеш: „Е, то беше шега“
Ами, щом всичко е бъзик, дайте да затворим „викачите“ и да им ударим по 100 тояги, ей, тъй, за шегата?!
Да се надяваме да проговори съвестта у тези младежи и да спрат с неуместните шеги, за да няма паника сред хората и да можем да реагираме, ако се появи някаква заплаха и истински „Аллах акбар“.
/40
