Винсент Ван Гог и отказът му да се влюби
Винсент ван Гог е роден в Зундерт, Нидерландия, син на свещеник. На 16 започва да чиракува във фирма, търгуваща с произведения на изкуството. Най-напред работи в Хага, след това в Лондон и Париж. През 1879 г. Ван Гог отива да служи в Льо Боринаж - беден въгледобивен район в Белгия, но след конфликт с официалното духовенство е разжалван и уволнен. В дълбоко отчаяние той намира утеха в рисуването. От 1880 г. до самоубийството си десет години по-късно създава стотици картини, но приживе продава само една - "Червената лоза". Художникът живее само от поддръжката и грижите на брат си Тео.
В холандската живопис постимпресионистът Ван Гог е всепризнатият втори след Рембранд. Платната му днес са критерий за класата на всеки музей. Живописта на Ван Гог и философията на изображението му наистина са твърде нетрадиционни и остават неразбрани навремето. Погледът му върху нещата е уникален с индивидуалността си. Известен е един негов спор с преподавател в Академията за изящни изкуства на Антверпен, за това как се рисува женското тяло. Преподавателят му предлага да нарисува копие на Венера Милоска. Ван Гог я рисува с много по-дълги бедра. Разяреният преподавател скъсва скицата, което е напълно непонятно за автора й:
"Дявол да те вземе! - възкликва Винсент - Та нали жената трябва да има яки бедра и всичко необходимо, за да може да ражда деца!"
През 1886 г. Ван Гог заминава за Париж. Среща се с Тулуз-Лотрек и Пол Гоген. До края на 1888 г. живее и работи заедно с Гоген в Арл, Южна Франция. Въпреки че и двамата създават в този период много значителни работи, художниците носят несъвместими темпераменти и приятелството им се изражда в дълбока вражда. След поредна кавга Гоген отказва да се храни на една маса с Ван Гог, изтъквайки като причина хигиената му и несъгласието си с възгледите му за живота. След друг горещ спор Ван Гог, ревнив към успехите на Гоген сред местните проститутки, отрязва част от едното си ухо и го поднася на една от метресите на Гоген. Когато "дамата" отваря плика с кървавото ухо, тя естествено припада. По-късно Ван Гог признава на сестра си, че е преживял низ от безсмислени връзки, "от които като правило излизам накърнен и се срамувам като малко момче".
Той е редовен посетител на парижките бордеи с приятели като Тулуз-Лотрек. С една собственичка на кафене има цяла история. Често страда от венерически болести и все се оплаква от засилваща се импотентност.
Сексуалната затормозеност на художника обаче се преобразува в чиста творческа енергия. Той страда от поредица кризи на безумие и прекарва почти година в приют за душевно болни, но не спира да рисува. В крайна сметка се самоубива с изстрел в стомаха, скрит зад купчина тор в стопанския двор на приюта. Той е на 37 години, а гениалното му изкуство е признато и оценено чак в края на двадесети век.
Любовта унищожава рисуването
В писмата си до приятелите си и брат си Ван Гог разсъждава върху сексуалната и творческата същност на известни художници и писатели. Според него Дега "не харесва жените, тъй като знае, че когато се влюби и спи с жени, ще стане блудкав като художник." За Рубенс Ван Гог смята, че е бил "хубав мъж и добър в леглото." Мнението му за Дьолакроа е по-крайно. "Той не е бил истински любовник и е имал лесни историйки, така че да не къса от времето си, посветено на работата му", пише Винсент.
"Рисуването и плътската любов са несъвместими. Тя изсмуква мозъка. Ако наистина искаме да сме потентни мъже в изкуството си, би трябвало по-често да се въздържаме от леглото", убеден е творецът.
/10