Те са много повече патриоти от по-голямата част от българите
В три поредни съботи ви запознахме с историята на българските евреи, емигрирали в Израел след Втората световна война.
Днес ще ви разкажем за тяхната безразервна обич към България.
Малцина в България си дават сметка, че на света има само 2-3 държави, в които да си българин е чест, а не повод за неудобство. Свикнали сме почти навсякъде из Европа да гледат на нас с цял куп предразсъдъци и дори да не вярват, че сме българи, ако сме добре образовани, възпитани и с широка обща култура. Но ако в Япония кажете, че сте от България, вероятността срещу вас да грейнат усмивки и да започнат да ви разпитват за Котоошу, художествена гимнастика и кисело мляко е голяма! Може дори да ви помолят да покажете как се садят цветя, защото български градинари там печелят няколко поредни години наградите за най-красиви цветни градини.
По същия начин може да се почувствате у дома си и много уважавани в Турция, където на вас почти неизменно ще гледат, като на добър комшия и брат.
Но никъде няма да усетите една особена нотка на признателност и носталгия, с каквато ще ви посрещнат в Израел.
В Тел Авив има няколко български ресторанта. Най-голям е ресторант "Витоша"
Исторически, връзките между двете държави бяха прекъснати през 1967 г. и поколението на израсналите след 1970 г. беше в пълно неведение за това, какво се случва с напусналите България в края на 40-те и началото на 50-те години евреи. Израел беше дори вражеска страна, а пропагандата представяше политиците - а понякога и обикновените израелци, - като зловещи, войнолюбиви ястреби, които си прекарват живота в тормозене на невинните си съседи араби.
Дипломатическите връзки между България и Израел бяха подновени през 1990 г. и оттогава много вода изтече. Малцина са тези, които вярват на невинността на Хамас и Хизбула, както и на останалите палестински организации, които ако не са самите те терористични, подкрепят действията на терористи или поне не ги критикуват при никакви обстоятелства. Имиджът на държавата Израел отдавна е различен - сега това е приятелска страна, с която имаме отлични политически и икономически отношения.
Но и до днес малко българи знаят, че точно изселилите се от България евреи са в основата на новосъздадените културни, научни и артистични елити на младата еврейска държава.
Просто ги е имало, били са живи... Голяма част от преподавателите в новите университети, лекарите, артистите и музикантите в новия Израел са били с български произход. Част от тях и децата им са живи и до днес, повечето живеят в Яфо и Тел Авив и едва внуците им се чувстват местни и само израелци, а не българи.
Писателката Бети Леон Фархи разказва в няколко книги за живота си в България и в Израел, за чувствата на едно еврейско момиче, което трябва да напусне познатия си свят и да гради нова родина на хиляди километри.
В същото време книгите й са свидетелство от първо лице за събитията в края на Втората световна война и ситуацията в България преди и след 9 септември 1944 г.
Бети Фархи е родена през 1940 г. в Шумен. Напуска България със семейството на своя баща д-р Сабитай Фархи през 1949 г. Сабитай Фархи е основател и председател до смъртта си през 1961 г. на Лигата за приятелски връзки Израел-България.
Тя споделя следните думи: „Баща ми ни научи да обичаме България и да почитаме народа й, точно заради това, че бяхме спасени. Той успя да изрази тази си любов и в публицистика във вестници, които излизаха навремето в Израел и също с основаването на Лигата за приятелски връзки Израел-България, чийто председател беше до внезапната си смърт през 1961 година.“.
„Българските евреи в Израел от онази изселническа вълна бяха много сплотени и непрекъснато се събираха, докато започнаха да измират. Българските евреи и днес обикновено се женят помежду си, събират се често на културни прояви, пеят български песни, слушат българска музика. Имаме и сайт на българските евреи, както и един клуб за култура "Слънчев лъч”, в който обикновено има четене на иврит на разкази и поезия. Ние сме доста различни от евреите, преживели Холокоста, много се събирахме да пеем, да танцуваме.“
„Точно това ми разказа и една украинска еврейка, че българските евреи били много различни от останалите евреи, които били травмирани от Холокоста, и че българските евреи били много трудолюбиви, великодушни и весели хора.“
Като цяло българските евреи в Израел не са много религиозни, но се спазват традициите и хубавите неща от празниците, по-конкретно българските. Те наистина обичат България. На своите сбирки, те пеят български песни и играят хора. Какъв по-хубав начин от този да покажеш любовта си към традициите на съответната страна?
Завършваме нашата поредица с няколко клипа, показващи радостта на българските евреи, когато чуят български песни. Насладете им се!
/34
