Историята на Джеймс и Махе
4/ Ще Ви разкажа една по-различна приказка. Идеята не е да ви натъжавам, а да Ви покажа едни истински и чисти взаимоотношения.
Всеки човек заслужава истински приятел, независимо дали ще е с опашка или не.
Негативизмът на цялото общество до толкова ни задушава, че тотално сме загубили усета си за добро. Тъжно, но факт.
Всекидневно ставаме свидетели на брутална агресия, злоба и безчинства.
Ужасяващото отношение към животните вече не впечатлява никого. Хората са напълно безчувствени. Без да се замислят отнемат живот. Радват се на извращенията, наслаждават им се.
Да имаш домашен любимец е отговорност.
Това не е задължение, което е по силите на всеки. Грижата за четириногите трябва да се възприема с особено внимание. В замяна получавате лоялност и березервна обич.
Искам да Ви запозная с Джеймс и Махе. Двамата до толкова са привързани един към друг, че са изградили изключителна силна връзка. Трудно бихме открили друг подобен пример.
Джеймс е 9 годишно детенце, страдащо от аутизъм. Махе е неговият любимец, черен лабрадор, който се грижи за него докато е на улицата.
Махе помага много във възстановяването на малчугана. Четириногият е изключително внимателен със своя малък стопанин и му помага в предвижването. Във всеки един момент е готов да го успокои, когато нещата излизат извън контрол.
Хората с аутизъм успяват да се справят много по-добре, когато имат до себе си животно.
Джеймс изпада в поредна криза. Майка му го кара веднага в болница. Махе не иска да остави своя приятел. През цялото време се „кара“ на лекарите и в крайна сметка успява да извоюва място до своя стопанин. Детете било упоено, за да не получи допълнителни травми.
Лабрадорът кротко се свил до своя стопанин и го пазел.
През цялото време Махе защитавал Джеймс и отказвал да напусне стаята.
Семейството казва, че откакто са взели черния приятел, животът им се е подобрил. Детето станало много по-спокойно и щастливо. Махе е изключително търпелив спрямо Джеймс.
Щом малчуганът започва да тича към улицата и да се отдалечава, Махе просто сяда и изчаква поводът да се изпъне.
Новозеландската асоциация за кучета водачи е обучила Махе. След преминато шест месечно обучение Махе получава правото да се грижи за Джеймс и да го води.
Факт е, че животните са способни да правят истински чудеса с децата аутисти. Достатъчно красноречиво е, че малчуганите гледат кучето в очите, а доста рядко поглеждат своите близки.
Махе успява да долови всеки признак на започваща криза. Чрез лая си уведомява родителите моментално. Тя е истински герой и заслужава поздравления за страхотната работа, която върши.
Лабрадорът успява да осигури необходимия комфорт на Джеймс.
Джеймс се справя повече от отлично след излизането си от болницата. Той е истински късметлия, че има такъв верен приятел, без значение колко е космат.
Силно се надявам повече хора да разберат колко скъпо е едно животно и поне малко да променят мисленето си!
"Мислите, че кучетата няма да отидат в Рая? Казвам ви, те ще са там дълго преди някой от нас да го достигне" - Р. Л. Стивънсън
