/ВИДЕО/ Пророческата битка на Денис Прейгър

В не толкова далечната 2014 г. елитен дискусионен клуб към още по елитния Оксфордски университет в Англия задава привидно лесна тема за обсъждане: Кой е по-голяма заплаха за мира - Израел или Хамас. Звучи свирепо, вълнуващо и със съвсем очевиден резултат: в ход е поредната схватка между еврейската държава и управляващата в ивицата Газа групировка Хамас, а европейското обществено мнение е повече про-палестински настроено.

В същото време, две години след операция "Стълб на отбраната", палестинската групировка продължава да обстрелва градовете в Южен и Централен Израел с ракети с различен обсег. Щетите са минимални, благодарение на въведената в експлоатация противоракетна система "Железен купол", която унищожава над 85% от всички ракети, но в отговор на обстрела Израел провежда периодични въздушни удари срещу цели в размирната ивица.

Пропагандата на Хамас засипва интернет със снимки и видео от разрушенията в пренаселената територия около град Газа, медиите тиражират страховити репортажи за загинали цивилни и деца, затрупани под сринати къщи. 
От времето на операцията през ноември 2012 г. до ноември 2014 г. жертвите сред палестинското население са около 180, включително елиминираните бойци на Хамас, и около 1000 ранени, докато в обстрелваните израелски градове убити и ранени почти няма - 6 жертви и около 200 лекувани в местните болници. 

Като цяло, академичната общност в Западна Европа е про-палестински настроена именно заради възприемането на палестинците като жертви в конфликта. Въпреки периодично промъкващите се доказателства, че Хамас има добре работеща пропагандна машина, която фабрикува покъртителни репортажи с много трагедия и кръв, общественото мнение на Запад настоява, че

Израел отговаря на палестинските удари с "непропорционално голяма сила".

Именно затова дискусията в  Оксфорд, организирана от авторитетната дискусионна общност Oxford Union Society, първоначално е смятана за хем интересна, хем с предизвестен завършек. В университета учат много чуждестранни студенти, които симпатизират на палестинската кауза, а и сред преподавателите Хамас сякаш има повече поддръжници отколкото Израел. Точно затова клубът кани двама гостуващи лектори да защитават каузата на Израел: ню-йорския равин Шмули Ботиак и американския радиоводещ Денис Прейгър. И двамата са оратори-ветерани, всеки със своя аудитория и авторитет.

През ноември 2014 г. никой от присъстващите не подозира, че присъства на пророчество на живо.

Дискусионният клуб в Оксфорт е един от най-престижните.

Равин Шмули е много емоционален и лесно се впуска в директни спорове с основния им опонент - проф. Ави Шлайм, известен критик на управляващите в Израел десни коалиционни правителства.

Денис Прейгър обаче е по-хладнокръвен и се заема с тежката задача да защити позициите на Израел, след като общественото мнение в залата определено е срещу еврейската държава. Белезите по репутацията на Израел от конфликта в Газа са все още пресни. Прейгър поема тежка битка, но резултатите са впечатляващи.

Радиоводещият е ветеран в дебатите за Израел. Но нищо не може да го подготви психически за жестокото нападение, което следва. Виждайки първоначалното му смущение, мнозина смятат, че ще се предаде и ще води разговора с банални и добре познати аргументи.

Дебатът започва с твърдения, че израелците колят и бесят наред, че извършват геноцид, че правят с палестинците точно това, което нацистите са правели с евреите. Чуват се сравнения с Холокоста. 

„Израел има една цел: кражбата на палестинската земи и ликвидиране на палестинския народ“, „Хамас действа като съпротивително движение на окупацията от страна на Израел. Тази страна е виновна за всичко“ - аргументите хвърчат от различни страни - студенти и гости на университета, видни академици.

Подобни думи се чуват често в медиите, но за пръв път излизат от устите на едни от най-високо образованите хора в Европа. И то с такава ярост.

Разбира се, не всички познават в детайли сложните отношения между държавата Израел и организациите, които фактически управляват палестинските автономни райони. Затова няколко думи конкретно за Хамас не са излишни.

"Хамас" е съкращение от "харакат ал-мукавама ал-исламия", т.е. "ислямско съпротивително движение". Организацията става известна едва през 1987 г., когато изведнъж открито се появява на обществената сцена като групировка с консервативно-ислямистка ориентация, оспорваща си терен със светски ориентираната Организация за освобождение на Палестина (ООП) на Ясер Арафат.

Точно по тази причина израелските сили отначало подкрепят "Хамас", водени от стремежа да отслабят ООП и да демонстрират, че в окупираните територии има сили, които по-добре представят интересите на палестинците. Израелското правителство се надява, че примесеното с религиозни елементи движение, което преди това разгръща благотворителна и хуманитарна дейност, ще бъде подходяща противотежест на тероризма в лицето на - както тогава се смята - Ясер Арафат.

Години преди това Израел предприема и друг подобен опит, като подкрепя създаването на т.нар. "селски лиги" на Западния бряг, които също искат да докажат, че ООП не е единственият представител на палестинските интереси. Първият опит за създаването им се проваля, както впрочем и следващият.

"Хамас" има радикална идеология: организацията е безкомпромисно антиизраелски настроена и схваща "съпротивата срещу окупацията" не само като опит за освобождаване на територии, а и като съпротива в цял Израел, като разглеждат цялата израелска държава като "окупирана територия".

И до днес в тази идеология не се е променило нищо, независимо че "Хамас" не използват радикални лозунги в предизборната борба и добре успяват да заблудят непосветените какво всъщност разбират под "съпротива".

"Хамас" разгръща локална дейност в Газа и като благотворителна организация, изградила широка социална мрежа, която е от полза за много обеднели семейства. В политическата и идеологическата сфера обаче са все така крайни: както и преди,

организацията безкомпромисно отхвърля съществуването на Израел въобще  

и поддържа тесни контакти със също тъй безкомпромисните противници на Тел Авив - Сирия и Иран. 

Хамас всекидневно подбужда смъртоносни прояви срещу евреи, празнува, когато западняци са взривени от бомби. В самата газа активистите на Хамас са потъпкали всяка следа от демократично управление, буквално.

Дебатът е наелектризиращ. Изслушването на подигравките срещу израелците е болезнено за защитниците, но те запазват хладнокръвие и чакат реда си по регламент.
Прайгър напълно се отказва от обичайната в такива случаи защита, а именно разобличаване на пропагандата на Хамас. Въпреки многобройните доказателства, че филмите са манипулирани, а снимките на ранени и убити деца са взети от съвсем друг конфликт (обикновено от Сирия или Ирак), общественото мнение на Запад трудно приема кадри с родители, прегръщащи мъртвите си деца и настоява Израел да не "превишава необходимата сила", когато отговаря на ракетния обстрел от Газа.
Основен аргумент в тези дебати обичайно е голямата разлика в броя загинали и ранени от двете страни.

Грубо казано, твърде много мъртви палестинци за твърде малко мъртви евреи...

Още от началото Прайгър отказва да приеме, че подобна теза "Кой е по-опасен за мира - Изреал или Хамас?" въобще може да бъде подлагана на дискусия. "Не съм проверявал, а трябваше - казва той, - дали през 1930 г. на това многоуважавано място са водили дебат кой е по-опасен за мира - Великобритания или нацистка Германия?"
Веднага след това Прайгър отхвърля напълно аргумента с непропорционалния брой жертви от палестинска и израелска страна. При това не ползва обичайните аргументи, че

за терористичната организация цената на човешкия (и детския!) живот е твърде ниска, щом ползват цивилни и деца за жив щит на ракетните си установки.

Известно е, че групировката твърде често складира оръжие и взривни материали в дворовете на училища и под детски площадки.

По време на Втората световна война са загинали много повече германци отколкото британци, припомня вместо това радиоводещият. Това значи ли, че германците са били "добрите" в този конфликт, пита той.

Броят на жертвите не може да бъде аргумент, доказващ моралната правота на коя да е страна в конфликта. 

Според Прайгър аналогията е очевидна - нацистка Германия е била за Великобритания точно това, което в момента е Хамас за Израел. Репликиран от публиката, че Хамас няма завоевателна армия, той задава въпросите, които от сегашна гледна точка изглеждат очевидни, но тогава - кой знае защо, са сметнати за скандални.

Кой в Сирия е по-голяма заплаха за мира - "Ислямска държава" или Израел? Кой в Ливан е по-голямата заплаха - Хизбула или Израел? Кой в Египет е по-голяма заплаха за мира в Египет - "Ислямско братство" или Израел?

"Вярвам, че в тази стая няма нито един, който да твърди, че коя да е от тези организации е по-малка заплаха за мира в съответната страна от Израел. Трябва ли тогава, само защото става дума за Хамас, да променяме логиката", пита Денис Прайгър.
Според него, в модерната история войните възникват или между полицейска и свободна държава, или между две полицейски. И няма изключения. Израел по същността си е демокртична република от западен тип, а Газа, управлявана от Хамас, фактически е полицейска държава.

В целият свят и в цялата човешка история няма пример, в който полицейска държава да иска мир, а свободна държава да не иска. 

Израел е още едно изключение - от всички към 220 държави в света, тя е единствената, която е атакувана поради самото си съществувание. От врагове, които отказват правото й да съществува. "И при това положение ние обсъждаме дали държава, атакувана заради самото й съществуване, е бариера пред установяването на мира?! Това противоречи на всякаква логика", казва Прейгър.

"В епохата на рязане на глави, включително и във Великобритания, извършени от различни терористични групи - "Ислямска държава" в Сирия и Ирак, "Ислямско братство" в Египет, Хизбула в Ливан, Боко Харам в Африка, - всички са единни в мнението си за тях - те са чудовища! Но Хамас - те са страхотни момчета, които наистина искат мир!", казва Прейгър.

Асистент на проф. Шлайм пита защо споменава като терористични само организации, които са арабски или мюсюлмански, намеквайки за скрита ислямофобия.

"Доколкото ми е известно, всички организации, който в момента практикуват обезглавяване на хора са точно такива - арабски и мюсюлмански".

"Защо, какво е Вашето обяснение", пита същата дама.

"Тъжно е да го кажа, но ще цитирам обяснението, дадено пред Общото събрание на ООН от представител на арабската мюсюлманска интелигенция. Това е така, каза той, защото в момента арабският свят е невеж и непросветен, в процес на упадък и децивилизация. Статусът на жените е безпрецедентно нисък, а всички арабски страни за десет години превеждат по-малко книги, отколкото Гърция за една! Арабската общност не се интересува от останалия свят и изпада в невежество и изолация. И в това няма нищо анти-арабско! Ако наистина харесвате и обичате арабите, трябва да разберете колко обезпокоително ниско е нивото на просветеност сред тях в момента. Разбира се, може да има и светци, индивидуални изключения, но доминиращият морален стандарт в арабския свят е много занижен. 

На вас са ви казали, че не бива да осъждате цивилизациите, че (обществата в) Британия и Мали са на едно и също морално ниво. 

За съжаление, това е начин да предадете надеждите на човечеството, че някои цивилизации могат да създават по-добри неща от други. В крайна сметка, тази нравствена разлика между цивилизациите е причина на Запад да не режат главите на хората, но в арабските и ислямските общества да го правят", казва Денис Прейгър. 

Връщайки се към първоначалния си въпрос защо изобщо трябва да се обсъжда кой - Израел или Хамас, иска мир и кой война, ораторът казва, че за това има две основни причини:

Първо,

интелектуалният елит на Запад е загубил своят нравствен ориентир

и това се е случило преди повече от 80-100 години. "Когато учех Международни отношения в Колумбийския университет, моите брилянтни професори ни казаха, че САЩ и СССР са еднакво добри системи. Просто две различни икономически теории - капитализъм срещу комунизъм и никоя от двете не е по-добра или по-лоша от другата.

Вие няма как да помните, но когато Роналд Рейгън нарече СССР "Империя на злото", той беше брутално критикуван от цялата академична общност на Колумбийския, Харвардския, Йейлския, Принстънския и всички други университети на САЩ, от медиите и от кой ли не, защото си е позволил да дава морална оценка на една държава. Онази държава, онова общество, което създаде ГУЛАГ, изби 40 милиона от собствените си граждани, без дори да споменаваме геноцида в Украйна. 
Ето това се случи в западните университети - счупи се моралният компас на интелигенцията!

Загубихме способността си да наричаме доброто - добро, а злото - зло.

Минал съм през това, и се опасявам, че и с вас сега се случва същото", казва Денис Прейгър.

В края на дебата той все пак споменава манипулативното отразяване на конфликтите от BBC и Sky News и прави неочаквана аналогия: ако медиите през Втората световна война отразяваха конфликта Израел-Хамас по същия начин, по който сегашните го правят, щяхте да видите много повече мъртви и страдащи германски граждани, отколкото британци.

Естествено, защитниците на Израел губят битката в дебата, но печелят по-различно отношение от своите противници. На фона на свирепите атаки, видимо е, че те уважават позициите на опонентите, не ги прекъсват, водят спора само с аргументи и никого не атакуват персонално. 

От този дебат остава и една горчива истина, така и не намерила място в медийните публикации отпреди две години: 
Сблъсъкът на двете нравствени системи - на арабско-мюсюлманския свят и на западната цивилизация се премести насред Европа. И за съжаление Западната цивилизация все още не е поправила моралния си компас, затова се оказа неподготвена за този сблъсък. 

А вие гледайте видеото и решете кой е прав и кой е останал неразбран.