/ВИДЕО/Серийни убийци: Канибала от Ростов

/ВИДЕО/Серийни убийци: Канибала от Ростов - картинка 1

„Аз съм грешка на природата, един обезумял звяр!“.

1/Андрей Романович Чикатило е съветски сериен убиец, роден в Украинска съветска социалистическа република, известен като „Канибала от Ростов“. Той е роден на 16 октомври 1936 г. и разстрелян на 14 февруари 1994 г. Чикатило е обвинен за убийството и изнасилването на 53 души, предимно деца през периода от 1978 до 1990 г.

Чикатило е роден през 1936 г. в украинското село Яблочное с признаци за хидроцефалия.

До 12-годишна възраст страда от напикаване, заради което е бит често от майка си. През 1943 г. се ражда сестра му. Детето явно е от друг баща, тъй като бащата Роман Чикатило по времето на зачатието е на фронта. 1944 г. Чикатило става ученик първи клас. През 1946 г. той не излиза от вкъщи от страх да не бъде хванат и изяден – майка му му разказва, че по време на глада по-големият му брат Степан е бил отвлечен и изяден. Друга версия предполага, че самите родители са изяли Степан. Впоследствие не са намерени никакви документи за раждането и смъртта на Степан. Чикатило се справял добре в училище, но се провалил на изпита за прием в Московския университет. След като завършил военна служба през 1960 г., той се преместил в Родионово-Несветаевски и работил там като телефонен инженер. През 1963 г. се жени и има син Юрий и дъщеря Людмила. През 1971 г. получава научна степен в областта на литературата посредством задочни курсове, и става учител в Новошахтинск. Той бил беден учител, но останал на тази длъжност, местейки се от училище в училище, тъй като постоянно постъпвали оплаквания за неприлични опити за физическо насилие.

Когато се премества в Шахти на 22 декември 1978 г. той изнасилва и убива 9-годишното момиченце Елена Закотнова. Това е първото известно убийство на Канибала.  Въпреки че доказателствата сочат връзка между Чикатило и убийството, погрешно е арестуван Александър Кравченко.  Кравченко прави самопризнания чрез мъчения и е екзекутиран заради убийството.

Чикатило губи своята учителска работа през 1981 г. и започва работа в местно предприятие.

Период на зтри години затишие...

През 1982 г. убива седем деца. Чикатило създава свой собствен стил, като говори по автобусни спирки и жп гари с избягали от дома деца или млади скитници, примамвайки ги да дойдат с него в близката гора, където обикновено жертвите намират смъртта си.  През 1983 г. в  началото на септември умъртвява още 4 души.

Шест тела от общо 14 са  били намерени и московската милиция решава да се намеси. В Ростов на Дон бил изпратен екип, воден от майор Михаил Фетисов, който трябвало да води разследването. Фетисов съсредоточил разследването в района около Шахти и назначил Виктор Бураков, съдебен лаборант химик, за главен следовател в тази област. Разследването се концентрирало върху умствено неуравновесените и известните на него сексуални престъпници, като започнало бавно и постепенно да ги залавя и изключва от списък на заподозрените. Милицията разширява периметъра на своето разследване все повече и повече. Взети са интервюта от над 150 000 души и впоследствие са съхранени в архиви, докато най-накрая милицията не се отказва от този подход.

До 1984 г. жертвите са 15. Решено е да се усилят мерките – да се увеличи броят на патрулите и да се разположат цивилни милиционери на много обществени транспортни спирки.

Чикатило е разпознат, заради подозрително повеение на една автобусна спирка в Ростов. Той е арестуван и задържан. Въпреки че първоначално отрича да има каквото и да е общо с убийствата в района, Андрей Чикатило съзнава, че трудно ще се измъкне от ситуацията, от която веднъж вече се е спасил по чудо. Единият от пръстите му е отхапан, а следите говорят, че това е станало от човешки зъби – най-вероятно от предпоследната жертва на серийния убиец.

По време на ареста бившият учител има в себе си и нож,

който прилича на тези, с които са били убивани и жертвите на Касапина от Ростов. Хванали натясно своя заподозрян, властите този път няма да направят грешка, като го изпуснат от ръцете си дори и за секунда. Чикатило е прибран на сигурно в централата на КГБ в Ростов, а в килията му е поставен таен агент, който трябва да слухти за евентуални признания от страна на заподозрения.

Установено е, че е заподозрян и за други престъпления, което юридически дава право на следователите да го задържат за неопределен срок от време. Разкрито е съмнителното минало на Чикатило, но то не било достатъчно, за да го осъдят за убийствата. Все пак той е признат за виновен и осъден на една година.

Освободен е през декември 1984 г., след като е прекарал три месеца в затвора.

Чикатило си намира нова работа в Новочеркаск, но стои в сянка. Той не убива скоро никого, докато през август 1985 г. не умъртвява две жени в два отделни случая. Не се знае да е убивал отново до май 1987 г., когато убива младо момче. Той убива отново в Запорожие през юли и в Ленинград през септември.

Замиращото разследване е подновено в средата на 1985 г., когато Иса Костоев е назначен да води случая. Убийствата около Ростов са проучени обстойно за втори път и отново започва поредица от разпити на сексуалните престъпници в района. През декември 1985 г. милицията отново засилва охраната по жп гарите около Ростов. Чикатило е в течение на разследването и предвидливо се въздържа от престъпната си дейност.

През 1987 г. Чикатило подновява убийствата, като обикновено ги извършва далеч от околностите на Ростов.

Той убива една жена в Красний Сулин през април, като убива още 8 души през същата година, включително две жертви в Шахти.

Отново има дълга пауза до 1990  докато Чикатило не възобновява своята дейност,

убивайки седем момчета и две жени между януари и ноември 1990 г. Откриването на едно от телата близо до спирката в горското стопанство кара милицията да повиши бдителността си и да увеличи патрулите. На 6 ноември Чикатило убива и осакатява Света Коростик. Когато се връща от гората, той е спрян от милицията, но после е пуснат да си ходи. На 20 ноември 1990 г., след като поведението на Чикатило буди подозрение у милицията,

по заповед на инспектор Иса Костоев той е арестуван.

Между 30 ноември и 5 декември Чикатило се признава за виновен и описва петдесет и шест изнасилвания и убийства, извършени от него. Той признава, че е пиел от кръвта на жертвите си и е изяждал части от тях.

Съдебният процес срещу него се състои на 14 април 1992 г. По време на процеса серийният убиец е настанен в желязна клетка в ъгъла на съдебната зала, а главата му е обръсната нула номер. Самоуверен и жесток убиец на свобода, по време на делото той се държи като невменяем – отказва да отговаря на въпросите на съдията, пее, съблича се гол и постоянно прави причудливи физиономии пред фотоапаратите на свободните вече медии. Въпреки неговото странно и смущаващо поведение, съдът намира, че той е в състояние да издържи процеса. На процеса Чикатило казва:

„Аз съм грешка на природата, един обезумял звяр!“.

Процесът приключва през юли и присъдата е отложена за 15 октомври, когато той е намерен за виновен за извършването на 52 от 53-те убийства, и е осъден на смърт за всяко едно престъпление.

Липсата на комуникация между отделните милиционерски отдели довежда до некоординираност на действията.Случаят не е разгласен и хората не са осведомени за опасността, защото съветските органи на властта се страхували да стане ясно, че в СССР се случват подобни неща (а, най-вероятно, поради опасения от създаване на паника сред населението).

Допълнително усложнение се оказало неточното изследване през 1984 г. на кръвта на Чикатило, довело до неправилно определяне на кръвната група, оказала се по този начин различна от тази на спермата, открита в ануса на една от жертвите. Отречено е виждането, че различието било обусловено от много рядка физиологична аномалия.

Чикатило е разстрелян с изстрел в тила на 14 февруари 1994 г.

/29

Facebook Коментари

Коментирай

На предсрочните парламентарни избори ще гласуваме за:

Велико народно събрание

59.26%

Обикновено народно събрание

40.74%

Блогове