Пратен от дявола за да мъсти
Какво толкова. Ако се изцапаш с много кръв, миеш се като на автомивка, заявява пред Нова телевизия серийният убиец Недялко Димитров-Момата. Жестокият килър е осъден на доживотен затвор без право на замяна. "Очаквам да накажат България, защото не спазва международните закони", заяви без скрупули Момата.Той призна, че надеждата му е Страсбург. "Не ми пука за хората, които съм убил. Пет пари не давам", каза Момата. "Преценил съм, че мога да ги трепя и да лежа 15 години. Точно преди делото обаче смениха закона. Бях прецакан. Ако знаех, че ще ме осъдят доживот, нямаше да убия тия двамата аборигени", ожали се жестокият убиец. Той вярва, че няма да умре в затвора.
Кой е Недялко Димитров-Момата
„Оръдие на силите на мрака – това е Момата. Твърди, че има мисия да убива хора, обикновено лоши, понякога – случайни…” – разказва Мартин Карбовски. – „Вътре в този малък нисък човек има едно много болно дете, което е било бито и еб... в началото на живота си. Така мисля аз! Другото е за глупаците. И за тези, които си мислят, че дяволът има слуги и че им плаща. Единственото сигурно за дявола е, че не плаща на слугите си! Дори не ги учи да убиват. На това те се учат сами, докато оцеляват.”
Момата – това е прякорът на един от най-страшните все още неразкрити докрай серийни убийци у нас в последните години, сравняван с Чекатило. В момента Момата излежава доживотна присъда за едно убийство, но пред различни журналисти той намеква за още около двадесет.
Хладнокръвен, езотеричен, вменил си идеята, че отмъщава на някого за нещо – неговият път започва с различни бандитски дейности.
Роден в Хасково преди 47 години, отгледан от втори баща, Момата още като дете тръгва по лошия път и на петнадесет вече е в „Бойчиновци” заради кражба на оръжие и опит за убийство на полицай.
Там, както самият той признава, поради липса на жени и за задоволяване на нуждата, познава връзките с мъже.
„В затвора човек не се поправя – тук се озверяваш, озлобяваш се, намразваш хората!” – казва Момата, който не си остава обикновен крадец, а започва и да убива – именно заради агресията, която натрупва в затворите. И сам признава, че е бил най-добре финансово, когато е започнал да се занимава с поръчкови убийства.
Твърди, че е пратен от дявола, за да отмъщава на лошите хора,
но покрай тях има записани в досието си убийства и на невинни, били на погрешното място в лошо време: „Така е било писано! Това си е съдба, карма… Задължително е трябвало да умре тогава!… Нека да приемем, че аз съм бил ангел на възмездието, който го е наказал в този момент… Аз съм човекът, който е определен да извърши някои работи – просто да приемем, че това е мисия!”
Тази липса на покаяние у Момата не е, защото е идиот или просто тъп – той е толкова обиден на света и на това, че се е родил, че си измислил тази мисия. И ако става дума за демони и ангели, то в живота на Момата не е имало нищо чисто, светло и бяло, за да разбере, че на този свят има и други мисии, освен тази да бъдеш инструмент на лошотията.
Липсата на покаяние у нас е заменена с оправдание. Дали ще си ангел-отмъстител, дали ще си невинен, дали ще си предизвикан, човешкият мозък, дори и най-извратеният, търси оправдание пред обществото и пред Господа.
При Момата оправданието е много силно – то е, че е лош. Толкова лош, че е демон. Толкова лош, че е пратен, нает, договорен, осигуряван и добре платен директно от дявола.
/29
