И огромното отвращение от отнемащите живот
4/ Дълго време обмислях дали да пиша за „нашумелите“ туристи и убийството на малкия делфин.
Започвах текст. Триех написаното. Триех, защото единственото което излях, и то буквално излях, бе чиста ненавист, граничеща с омраза.
Отвращение, пълно. Порив да правя безброй снимки, докато те са под вода. Но се стърпях, оставих нещата да се уталожат в съзнанието ми, да породят други мисли, далечни от убийство.
Невъзможно е да няма укор срещу подобни човекоподобни същества. Не е правилно да липсва. Дори да ги посочим с пръст или да ги заплюем в лицето, животът няма да се върне.
С такава лекото го отнемат, а аз си мисля дали биха го направили и с дете, малко беззащитно.
Да речем, че ще кажете как може да сравнявам дете с бебе делфин. За някои от Вас е несравнимо. Аз ще Ви отвърна, че е жалко. Дано намерите правилния път.
Дано се научите да обичате не само себе си и славата в социалните мрежи.
Едни социални мрежи, които до такава степен са се загнездили в ежедневието, че сме готови да убиваме. Убиваме, за да направим перфектната снимка.
Горди ли сте, позирайки с мъртво бебе делфин. Горди ли сте, че чухте и видяхте последните му глътки кислород?
Реалността е такава. Както там, така и у нас се случват зверства. Разстрели на животни, бой до смърт, откровена гавра. Чудя се до каква степен трябва да си увреден емоционално, че да се наслаждаваш на агонията. Ако от подобно деяние изпитвате сладост, откровено бих заминал за друга планета, далеч от Вас.
Способността да ранявате без капка угризение е плашеща.
Оставете ненаказани..а може би е редно да получите най-суровото наказание.
И днес ставаме свидетели на поредното зверство. Мъж на 45-години е заклал кучето си на улицата с нож, без капка жал. Грозяло го глоба и евентуално лишаване от свобода до 3 години, а аз някак си искам тези години да са доживотни...
Ще завърша с красивото и хуманно отношение към животните. Веднъж и аз да попадна на нещо положително. Надежда, че все още има истински хора има.
Трудна е за откриване, но тя е там, скрита зад извращенията на другите.
Искам да Ви покажа отношението на един ветеринарен лекар към уплашено пале. Да, той влиза в клетката при него, за да го накара да хапне нещо. Вечеря с него. Не е толкова трудно да бъдете адекватни и състрадателни.
Не боли. Повярвайте ми!
/29
