Всяко безстопанствено куче има своята тъжа история
Всяко едно четириного има тъжна история преди да попадне зад решетките в приюта. Причините да бъде буквално захвърлено са много, но човешката жестокост и нехуманното отношение към животните е нещо константно. За съжаление почти всеки ден наблюдаваме тази гавра с живот. Да, това е живот, ценен, но защо тези „хора“ не го осъзнават и продължават да причиняват страдание?
Хората се страхуват да обичат. Да си насилник сякаш е по-лесният избор. Но избор, който има трайни последици, избор, който причинява изключителни травми.
Не би следвало да приемаме подобна гавра за нещо обичайно. Редно е да укоряваме, а съответните власти да си вършат работата и да наказват солено.
Преди няколко месеца в социалната мрежа фейсбук се разпространяваха жестоки снимки на убийство на малко пале, а убиецът гордо показваше своята жертва. До ден днешен наказан няма. Извършителят е ясен, но органите си мълчат. Зоополицията остава един мечтан мираж..поне на територията на нашата родина.
Днес ще ви запозная с едни неопетнени взаимоотношения между детенце с аутизъм и кучета, попаднали в приют. Впрочем преди седмица детенце с увреждания, водено от баба си, щом зърна моето куче, каза „Приятелче“. Повтори го няколко пъти, докато възрастната дама го теглеше. Животните не са страшни, а неправилното възпитание поражда страх.
6-годишният Джейкъб прекарва всеки четвъртът след училище в приют в Лос Анджелис. Детенцето е отворило сърцето си за тези изоставени четириноги. Той се е научил да преодолява собствените си перипетии, а сега се опитва да помогне на тези животни. С книга в ръка редовно сяда пред клетките и започва да им чете истории.
Простият жест има дълбоко значение. Нагледно ни показва какво е да си човек, макар и да страдаш от тежко заболяване. А животните в замяна даряват на Джейкъб любов, успяват да излязат от черупките си и да покажат своите сладки личности. Да, те са личности.
След като скъсяват дистанцията с момчето, те реално имат много по-голям шанс да бъдат осиновени. Социализацията им е важна стъпка по пътя към вечния дом.
„Той ги обича“, казва майката на Джейкъб пред The Dodo.
„Кучетата са в синхрон с него. Нормално е да лаят, да искат да играят, но когато Джейкъб започне да им чете, те стават спокойни, съсредоточават се, а опашките им махат щастливо“
Кучетата не са единствените, които получават добро развитие, момченцето има сериозен напредък, откакто посещава приюта.
Когато е бил още малък, Джейкъб е диагностициран с аутизъм. В резултат на това, той е особено чувствителен към силни шумове. Но в момента състоянието му е значително по-добро, шумовете не го разсейват, не го впечатляват както преди.
„Преди силните шумове го караха да плаче, но сега вече е много по-стабилен. Звуците не го притесняват, а това е просто удивително.“
Джейкъб се научава да чете на ниво 3-ти клас. Изключително бърз напредък.
А от прекрасните му взаимоотношения с животинките само печели :)
Тук може да се присъедините към кампанията, която стартирахме "Аз къде да се разхождам", която цели да насочи вниманието на Столична община към липсата на обособени кучешки площадки в столицата и да разпишете нашата петиция. Столичните кучета имат един въпрос към г-жа Фандъкова
„Аз къде да се разхождам?“
/33
