В не съвсем далечното бъдеще във войните за вода ще се пролива повече кръв, отколкото за нефта днес
В близките десетилетия настъпилите драматични климатични промени принуждават хората да бъдат по- жестоки от всякога, ако искат да оцелеят. Нефтът вече не е ябълката на раздора – отдавна водата е станала далеч по-ценна от него в свят, в който мощни пясъчни бури изличават град след град, а
Съединените американски щати са се разпаднали на съперничещи си територии, защитени със строгоохранявани граници.
Невада, Аризона и Калифорния са се вкопчили в смъртоносна битка за правата над река Колорадо, докато Лас Вегас оцелява чрез безскрупулни машинации, породили нуждата от нова професия: водосрез.
Безмилостна частна армия водосрези – професионалисти в унищожаването на цели градове, прекъсвайки достъпа им до вода,
Това е мрачното бъдеще на планетата, описано от американския фантаст Паоло Бачигалупи. Той е известен у нас с дебютния си роман „Момиче на пружина”, за който печели престижните награди Хюго и Небюла, а през 2010 г. и Мемориална награда Джон Кемпбъл. Американският фантаст е автор още на романите „Zombie Baseball Beatdown” и „The Doubt Factory”, както и на редица разкази. Романът „Водосрез”, издаден от "Сиела", е най-новото от Бачигалупи, който не изневерява на стила си и едновременно с това вплита характерната за творчеството си тема: ефектите от биоинженерството и свят, в който изкопаемите горива и естествените природни ресурси са просто история.
„Водосрез” излиза в прекрасния превод на Елена Павлова, превела още „Червеноризци” на Джон Скалзи, „Дом на слънцата” от Алистър Рейнолдс, „Слепоглед” на Питър Уотс, „Пустинният бог” от Уилбърт Смит, „Границата” на Робърт МакКамън и др.