Близо 700 хиляди българи взимат под 75% от средната работна заплата
9/Около 30,5 процента от всички наети в страната, или 689 хиляди души, са нископлатени, показват данните на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ.
Оттам са изчислили, че всеки трети работещ в страната получава под 75% от средната работна заплата. Според статистиката през миналата година средната заплата е 892 лева, като за година тя се е увеличила с 8,8%. Така работещите в обществения сектор се разписват средно срещу 930 лева, а тези в частния – срещу средно 882 лева.
Голяма част от българите обаче работят за значително по-ниски суми, като
най-нископлатените сектори
са селското стопанство, производството на облекло и обувки, производството на дървен материал и мебели, търговията, ресторантьорството, а също и дейностите по поддържане на сгради и озеленяване.
Традиционно най-високи са заплатите в информационните технологии със средна работна заплата от 2710 лева. Най-ниски са възнагражденията в производството и преработка на кожи – 474 лева. Разликата между най-бедните и най-добре платените работещи е почти 6 пъти.
Според редовните изследвания на КНСБ
за нормалната издръжка на един член от семейството са необходими средно около 560 лева на месец.
Което, съчетано с доходите на по-голямата част от българите означава, че 80% от населението на страната разполага с много по-малко от необходимите пари, за да може се храни здравословно и да плаща месечните си сметки. Около 2,5 млн. са българите, които живеят с доход на човек до 295 лева месечно. При праг на бедността от 300 лева!
Скорошно изследване на Института за пазарна икономика пък показа, че ниските възнаграждения и сравнително високите обезщетения за безработица вкарват голяма част от българите в така нареченият капан на безработицата.
От института са изчислили, че попаднал в бюрото по труда човек си намери работа за същата заплата като тази, която е взимал преди, ще получава средно с 18% повече пари /чист доход/ отколкото е обезщетението му на безработен.
Така според икономистите високите стимули да не се търси работа, докато се получават обезщетения за безработица, намаляват шансовете за заетост, а колкото по-дълго човек остава незает, толкова по-трудно става да си намери работа.
/10
