Възкръсването на Давидовото царство

На 14 май 1948 г. Израел се обявява за независима държава и избира временно правителство. Непосредствено след това страната е нападната от съседните арабски страни, с което започва Арабско-израелската война (1948).
Създаването на Израел има дълга предистория, чието начало е в зараждането на ционизма. Основаването на държавата Израел е част от хилядолетната история на евреите.

Полулегендарното Давидово царство е първото единно държавно формирование на евреите. Според повечето историци, то е съществувало между 1020 и 930 г. пр.н.е. и е основано, след като еврейските народи в Ерец Израел, преди това обединени в племена от т.нар. Съдии на Израил, образуват съюз.

Към 930 г. пр.н.е. обаче то отслабва и се разпада на Израилско и Юдейско царство. Към 720 г. пр.н.е. Асирия превзема Израил, а Юдея пада под вавилонска власт около 586 г. Така е поставено началото на т.нар. изселване на еврейския народ към Вавилон.

През 538 пр. н.е. цар Кир Велики дава свобода на всички покорени народи и така евреите се завръщат в първоначалните си територии. Впоследствие териториите на днешен Израел попадат под властта на Александър Велики, а после и на Римската империя. Създават се васални на Рим еврейски полудържави в рамките на провинция Сирия.

През 66 сл. н.е. евреите организират въстание, но то е смазано от римляните, а през 70 г. император Тит нарежда Йерусалим и Храмът на Соломон да бъдат разрушени.

От този момент нататък римляните започват активни гонения на евреите. Около 617 г. византийският император Ираклий официално забранява еврейската религия (която вече е приемана за отделна от християнството).

От 636 г. сл. н.е. в земите на сегашен Израел започва арабското нашествие, продължило до 1099 (Първи кръстоносен поход).

До 13 век Израел е владян от християните-кръстоносци, но към 13 век те го напускат и мюсюлманите завладяват тези територии. До 1517 г. управляват Мамелюците, а от 1517 до 1917 – Османската империя. До 19 век в Израел почти не са останали евреи – населението е предимно от арабски мюсюлмани и християни, а евреите са под 10%.
Векът на Просвещението довежда до даването на равни права на евреите в Европа, като по-светски настроените от тях впоследствие възприемат и идеите на рационализма, романтизма и национализма. Това явление е известно като Хаскала и довежда до появата на ционисткото движение през 1897 г., целящо създаване на “Еврейски национален дом” (държава).

В началото на 20 в. се появяват няколко предложения къде да бъде основана еврейската държава.
След края на Първата световна война е дадено началото на т.нар. Британски мандат в Палестина, според който териториите на днешните Израел, Йордания и част от днешен Ирак (дотогава провинции на Османската империя) са дадени на Британската империя. Между 1919 г. и 1923 г. в Палестина пристигат 40 000 евреи, предимно от Източна Европа. Заселниците от тази вълна са обучени на селско стопанство и са способни да развиват икономика. Въпреки емиграционната квота, установена от британските власти, към края на този период еврейското население нараства на 90 000 души.

Британският мандат е прекратен през 1948 г. и на 14 май премиерът Давид Бен Гурион обявява независимостта на израелската държава. Тя е призната веднага от САЩ, СССР и много други страни, но не и от съседните арабски държави.

В следващите няколко дни близо 700 ливански, 1900 сирийски, 4000 иракски и 2800 египетски войници нападат новата държава, с което е поставено началото на израелско-арабските войни и на съвременния Израелско-арабски конфликт.
На следващия ден Арабската лига повтаря своята опозиция срещу “дву-държавното решение” чрез писмо до ООН. На следващият ден армиите на Египет, Ливан, Сирия, Йордания и Ирак нападат територията определена за арабска държава, което води до началото на Арабско-израелската война от 1948 г. Току що създадените Израелски отбранителни сили отблъскват държавите от Арабската лига от окупираните територии, като така увеличава своите територии.

През декември 1948 г. Израел контролира по-голямата част от Палестина, западно от река Йордан. Останалата част от Палестина са Източния бряг (контролиран от Йордания) и Ивицата Газа (контролирана от Египет). Преди и по време на конфликта 713 000 палестински араби напускат своите домове и стават бежанци, отчасти поради обещанието на арабските лидери, че ще може да се върнат след като приключи войната.

И още от дена: 

1027 г. - Анри I е коронясан за крал на Франция.
1610 г. - Анри IV е убит и на трона застава 9-годишният му син Луи XIII.
1643 г. - Четиригодишният Луи XIV става крал на Франция след смъртта на баща си - Луи XIII.
1871 г. - Свиква се Третият църковно-народен събор, по време на който се изработва устав за управление на Българската православна църква.
1899 г. - Основан е уругвайският футболен тим Насионал Монтевидео.
1925 г. - Гео Милев е осъден на една година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лева и лишаване от граждански и политически права за 2 години.
1928 г. - Образувана е Самарската област.
1931 г. - След едномесечна правителствена криза е сформиран коалиционен кабинет на Демократическия сговор и Националлибералната партия, като министър-председател на България остава Андрей Ляпчев.
1955 г. - България заедно с Албания, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия участва в създаването на Военно-политическата организация на Варшавския договор.
1972 г. - В Литва Ромас Каланта се самозапалва на публично място в знак на протест срещу потисничеството от страна на съветското правителство.
1973 г. - Изстреляна е първата американска космическа станция - Скайлаб.
2003 г. - Самоубийствена атака на жена-камикадзе в Чечня отнема живота на 18 души.
2010 г. - Открит е стадиона Авива Стейдиъм в Дъблин, Ирландия.