Историята и значението на деня
Ромите честват днес своя празник - 8-ми април е Международният ден на ромското население. Ето и малко история на празника. Международният ден на ромите е обявен през 1992 г. от ООН и Европейския съюз по предложение на Международната организация „Романо юнион", за да се отдаде почит към жертвите роми през Втората световна война.
Световното ромско движение за запазване и развитие на ромската култура и идентичност води началото си от първия Световен ромски конгрес през 1971 година в Лондон, на който са приети също флаг и химн на ромите.
Участие в него взимат представители на ромските общности по света и на индийското правителство.
Делегатите обявяват 8 април за Международен ден на ромите и по тяхна препоръка празникът влиза в календара на ООН.
Доста голям празник си е това за братята роми… Днес дори беше обслужена панахида в катедралата „Света Неделя“.
Но, знаете ли 8-ми април не е нов празник, макар и доста хора да не знаят за съществуването му. Той е онова, което винаги е теглело ромите нагоре – извън рамките на махалата, към европейското битие. 8 април е и протест – протест срещу това да те затворят в расови категории, да определят твоите качества според цвета на кожата ти, да лишат децата ти от бъдеще, още преди да са получили шанса да мечтаят за него…
Като цяло, на този ден ромите по света отправят апел за уважение, мир и толерантност, защото слънцето свети еднакво за всички.

Наистина не е лошо да се вслушваме малко в тези думи, защото расизмът не едно от най-добрите неща. Той е предразсъдък, който не води до нищо добро. Естествено, не отричаме и необходимостта от интегриране на българските роми. Затова и ЕС отпуска всяка година средства, за да може да изпълним Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите 2012-2020.Но, нека да не задълбаваме в тази тема.
Важно е да кажем само че толерантността е едно от най-важните качества, за да се развива човечеството в положителна посока.
А, интеграцията на ромите в България трябва най-сетна да стане факт. Лошите примери са много, знаем това. Но все пак трябва да отбележим, че има и хора от този етнос, които искат и живеят по правилата. И веднага даваме добрия пример. В ромския квартал на Каварна всичко е различно. Тук кражби няма от години, улиците са асфалтирани, къщите са големи и чисти, всички работят.
И накрая нека пак кажем: Честит празник, роми!
/34