Фатална суета става причина за смъртта на Индира Ганди, избрана за премиер на Индия на днешния ден през 1966 г.
На 19 януари 1966 г. Индира Ганди е избрана за министър-председател на Индия. Тя е единствената дъщеря на Джавахарлал Неру, първият премиер-министър на Индия и лидер на „Индийски национален конгрес”.
След смъртта на баща си през 1964 е избрана за депутат в Лок Сабха (долна част на парламента) от „ИНК“, работи в правителството на Лал Бахадур Шастри. Когато той умира през 1966 г. в Ташкент по време на мирни преговори с Пакистан, Индира Ганди става лидер на ИНК и премиер-министър на Индия (втора в света жена - премиер-министър след Сиримаво Бандаранайке).

Индира Ганди национализира банките; в годините на нейното управление в страната с бързи темпове се развива промишлеността, в това число тежката; пусната е в експлоатация първата АЕЦ (в щат Махаращра); в селското стопанство протича т.нар.
„Зелена революция”, благодарение на която Индия за първи път от много години става независима от външни доставки на хранителни продукти и селскостопанска продукция.

На 31 октомври 1984 г. Индира Ганди е убита от собствените си телохранители. За утрото на 31 октомври премиерът имала планирана среща, която очаквала с особено удоволствие - телевизионно интервю с известния английски писател, драматург и актьор Питър Устинов. Тя дълго се подготвя за срещата, поставя завеси с цвят на шафран, които по нейно мнение трябвало да допълват ефекта на екрана.

Решава да свали бронираната жилетка за интервюто, смятайки че я прави пълна, което по-късно се оказва фатално.
Беант Сингх и Сатвант Сингх били от постовете, разположени на пътя, водещ от резиденцията на премиера към личния й кабинет. Оттам преминава и свитата на Индира Ганди. Разминавайки се с охранителите, тя приветливо им се усмихва. Изваждайки пистолет, Беант Сингх три пъти стреля в премиер-министъра.

Едновременно и Сатвант Сингх прострелва Индира Ганди. Убийците били застреляни веднага след това от охраната.
В историята на своята страна Индира Ганди е не само първата жена, заемала премиерския пост на Индия, но и умен и енергичен политик, сторила много за укрепване на страната и международния й авторитет.
И други събития от деня, останали в историята:
383 г. - Аркадий е обявен за император на източната Римска империя.
1419 г. - Стогодишна война: Град Руан се предава на английския крал Хенри V и по този начин Нормандия става част от Англия.
1764 г. - Джон Уилкс е изгонен от Камарата на общините заради подривна дейност и клеветничество.
1806 г. - Великобритания окупира нос Добра надежда.
1829 г. - Състои се премиерата на "Фауст" от Гьоте.
1839 г. - Британската източноиндийска компания превзема Аден.
1853 г. - Състои се премиерата на операта "Трубадур" на Джузепе Верди в Рим.

1861 г. - Джорджия става 5-я щат, отделил се от САЩ след Южна Каролина, Мисисипи и Алабама.
1899 г. - Судан става кондоминиум на Великобритания и Египет.
1915 г. - Първата световна война: При първата в света бомбардировка на цивилно население германски цепелини бомбардира градовете Грейт Ярмут и Кингс Лин във Великобритания, загиват над 20 души.
1918 г. - Финландска гражданска война: Първи тежки сражения между Червената гвардия и Бялата гвардия.
1920 г. - Сенатът на САЩ гласува против присъединяването на държавата към Обществото на народите.
1937 г. - Хауърд Хюз поставя нов световен рекорд за скорост, прелетявайки със самолет разстоянието от Лос Анджелис до Ню Йорк за 7 часа, 28 минути и 25 секунди.
1938 г. - За първи път в света започва серийно производство на леки автомобили с дизелов двигател от американската фирма "Дженерал Моторс".
1941 г. - Втората световна война: Великобритания напада контролираната от Италия Еритрея в Етиопия.
1942 г. - Втората световна война: Япония напада Бирма.
1945 г. - Втората световна война: Съветската армия освобождава Лодз. От 230 000 жители през 1940, по-малко от 900 оцеляват след Нацистката окупация.
1946 г. - Генерал Дъглас Макартър създава Международен военен трибунал за Далечния изток за съдене на японски военнопрестъпници.
1955 г. - Играта "Скрабъл" се появява на пазара.

1969 г. - Студентът Ян Палах умира, след като три дена преди това се самозапалва в Прага в знак на протест срещу инвазията на СССР в Чехословакия през 1968. Погребението му се превръща също в значим протест.
1977 г. - Президентът на САЩ Джералд Форд амнистира Ива Тогури д'Акино, известна като "Токийската роза".
1977 г. - В Маями, щата Флорида, пада сняг за първи път в известната история на града.
1981 г. - САЩ подписва споразумение с Иран за освобождаването на 52-мата американски заложници, държани 14 месеца в плен.
1983 г. - Нацисткият Военният престъпник Клаус Барби е арестуван в Боливия.

1983 г. - Apple Computer известява за появата на "Apple Lisa" - първият си персонален компютър с графичен потребителски интерфейс и компютърна мишка.

1989 г. - Френският президент Франсоа Митеран кани на неформална закуска в посолството на Франция в София 12 български дисиденти.
1993 г. - IBM обявява, че е регистрирана загуба от $4,97 милиарда за изминалата 1992 година - най-голямата загуба за една година на дадена корпорация в историята на САЩ.
1997 г. - След повече от 30 години Ясер Арафат се завръща в Хеброн и участва в честването по случай присъединяването на последния, контролиран от израелците, град на Западния бряг.
2007 г. - Арменският журналист Хрант Динк е застрелян пред офиса на вестника, в който работи, от 17-годишен турски националист.